Може би сте неудачник. А може би не сте. Ако сте обаче, не е нужно да продължавате в този стил. Може би просто имате някакъв лош навик. Или дори цяла колекция от лоши навици. Дори в миналото да сте възприели стойка, изразяваща подчинение, дори да сте били девета дупка на кавала вкъщи или в училище, днес всичко това може да е история. Обстоятелствата се променят.
Ако вървите с приведена стойка, напомняща поведението на победения омар, околните ще приемат това като признак за нисък статус, а древният сензор (още една прилика с ракообразните), намиращ се в самата основа на мозъка, ще ви постави слаба оценка по скалата за доминантност. След това мозъкът ще започне да произвежда по-малко серотонин. Ще се чувствате по-нещастен, тревожен и потиснат и ако се наложи да защитите позицията си, най-вероятно ще отстъпите. Ще намалеят и шансовете ви да живеете в хубав и спокоен квартал, да се наслаждавате на висок стандарт на живот и да имате до себе си здрав и привлекателен партньор. Ще нарасне изкушението да потърсите утеха в кокаина или алкохола, тъй като ще живеете ден за ден в страх от несигурното бъдеще. Ще се увеличи и рискът от сърдечносъдови заболявания, рак и деменция. Накратко, изгледите не са никак розови.
Обстоятелствата се променят. Направете го и вие.
Възходящата причинно-следствена верига, която поражда дълга поредица от събития, може да зацикли в напълно неблагоприятна посока, но също така може и да ви тласне напред. Това е другият, доста по-оптимистичен извод от Закона на Прайс и Принципа на Парето: ако започнете да получавате, най-вероятно ще продължите да получавате. Подобна възходяща верига от причинно-следствени връзки може да протече и във вашето субективно, лично пространство.
Чудесен пример за това е промяната в езика на тялото. Ако някой изследовател ви помоли един по един да свивате мускулите на лицето си, за да се получи тъжна гримаса, ще установите, че това е повлияло на настроението ви и то е станало по-тъжно. И обратното, ако ви помоли отново чрез последователно свиване на мускулите да изобразите израз на щастие, ще откриете, че се чувствате по-щастливи. До известна степен емоцията се поражда от езика на тялото и следователно тя може да бъде усилвана (или потушавана) посредством мимиките и жестовете.
Част от възходящите причинно-следствени вериги, повлияни от езика на тялото, протичат извън субективните рамки на индивидуалното съществуване – тоест в социалното пространство, което споделяме с всички останали.
Ако човек има лоша стойка на тялото – стои прегърбен, с увиснали рамене, с хлътнал гръден кош и наведена глава – и изглежда незначителен, смачкан и безсилен, той наистина ще се чувства незначителен, смачкан и безсилен. А реакциите на другите само ще засилват това усещане. Хората, подобно на омарите, се преценяват взаимно отчасти и по осанката. Ако видът ви издава поражение, околните ще ви възприемат като неудачници. Но ако изправите глава и рамене, тогава ще ви погледнат с други очи и отношението им ще се промени.
Вероятно ще възразите: житейското дъно е нещо напълно реално. Да бъдеш на дъното, също е напълно реално. Не е достатъчно да коригираш стойката на тялото си, за да промениш нещо толкова обективно. Ако си в позиция номер десет, тоест заемаш най-ниската, подчинена позиция, и изправиш рамене, придавайки си доминантен вид, само ще привлечеш вниманието на онези, които биха искали отново да те изпратят на дъното. И напълно закономерно. Но да се изправиш, не е само физически акт. Защото ти не си само тяло. Ти си дух, а също и психика. Да се изправиш физически, предполага, призовава и изисква да се изправиш метафизически. Да се изправиш, значи да поемеш съзнателно, по собствена воля, товара на Битието. Нервната ти система реагира по един изцяло различен начин, когато приемеш осъзнато условията на живота. Така откликваш на предизвикателството, вместо да се готвиш за най-лошото. Виждаш съкровището, което се пази от страшния змей, вместо да трепериш при мисълта, ужасно реалната мисъл, за неговия пазител. Тогава пристъпваш напред, за да заемеш своето място в йерархията на доминиране, за да влезеш във владение на територията, която ти се полага, и да афишираш твърда готовност да я браниш, разширяваш и облагородяваш. Всичко това може да се случи фактически или символично, като физическо или ментално пренареждане на действителността.
Да се изправиш, означава да приемеш ясно и трезво страшната отговорност на живота.
Означава да вземеш осъзнатото решение да превърнеш хаоса от възможности в реален и годен за обитаване ред.
Означава да се примириш с бремето на собствената си уязвимост и да приемеш, че онзи рай на детството, където човешката смъртност и тленност са само смътни понятия, вече го няма.
Означава да приемеш, че създаването на благотворна и смислена реалност изисква някои доброволни саможертви (или, казано на древен език, да живееш богоугодно).
Затова, погрижете се за стойката си. Не се прегърбвайте и не стойте с наведена глава. Казвайте това, което мислите. Изразявайте гласно своите желания, сякаш имате право на тях – или поне същото право, каквото имат и другите. Ходете изправени и с поглед, насочен право напред. Позволете си да бъдете опасни. Дайте възможност на серотонина да потече в изобилие по нервните ви пътища, за да изпитате неговото успокояващо въздействие.
Хората, включително и вие, ще започнат да допускат, че сте компетентни и способни (или поне няма незабавно да заключат обратното). Окуражени от положителните реакции, които получавате, ще установите, че усещането ви за тревожност започва да намалява. След това ще откриете, че вече ви е по-лесно да забелязвате неуловимите социални сигнали, които хората си разменят при общуване. Разговорите ви ще протичат по-гладко и в тях ще има по-малко неловки паузи. Така ще се увеличат шансовете ви да срещате повече хора, да общувате с тях и да ги впечатлявате. Ако следвате този подход, вероятността да ви се случват хубави неща ще нарасне значително – нещо повече, случването на тези хубави неща ще ви кара да се чувствате все по-добре.
И тогава, натрупали сила и увереност, може да решите да се потопите в Битието и да помогнете за неговото преобразуване и подобряване.
С новопридобитата сила ще можете да устоите дори ако някой от любимите ви хора се разболее, дори ако изгубите родител, а околните ще откриват във вас подкрепата и опората, без които отчаянието би ги завладяло напълно. С новопридобитата смелост ще поемете по начертания за вас житейски път, светлината ви ще осветява небесния хълм и ще следвате отредената ви съдба.
Тогава животът ви ще придобие такъв смисъл, че страхът от смъртта вече няма да има предишното разрушително въздействие.
И тогава навярно ще можете да приемете ужасния товар на Света и въпреки това да откривате радостта.
Изпънете назад рамене и стойте изправени.
Кн. „12 правила за живота“ – Дж. Питърсън