Много от нас знаят, че от време на време получават спонтанни интуитивни „проблясъци“.
Истината е, че интуитивната ни мъдрост е винаги в нас и се опитва да излезе наяве, за да ни напътства.
Повечето хора просто не знаят как да стигат до нея, когато поискат. Хубавото е, че всички можем да се научим да го правим.
Ето една основна медитация за свързване с интуицията.
Медитация за вътрешно напътствие.
Изберете си тихо, спокойно място, където няма да ви безпокоят няколко минути.
Седнете или легнете в удобна поза, с изпънат и хубаво подпрян гръб. Затворете очи.
Поемете дълбоко въздух и докато издишате, отпуснете тялото си.
Отново вдишайте дълбоко и докато издишате, отпуснете още малко тялото си.
Пак вдишайте дълбоко и докато издишате, отпуснете тялото си, колкото можете по-пълно и по-цялостно.
Ако усещате някоя част оттялото си стегната или напрегната, насочете дишането си към нея и й позволете да се отпусне. Все така вдишвайте дълбоко и докато издишате, отпуснете съзнанието си. Оставете мислите си да отплуват надалеч.
Освобождавайте се от всяка нова мисъл, появила се в съзнанието ви.
Опитайте се да се дистанцирате от всички мисли и съсредоточавайте вниманието си върху бавното и дълбоко дишане и релаксация.
Вдишайте дълбоко и докато издишате, си представете, че можете да насочите съзнанието си извън главата си и да го „спуснете“ в тялото си. Нека то се установи околослънчевия сплит или пъпа.
Сега отново вдишайте дълбоко и докато издишате, оставете съзнанието си да навлиза все по-навътре във вас.
С всяко вдишване и издишване то ще преминава все по-дълбоко, докато не стигне до най-съкровеното кътче на вашето същество. Тогава просто се отпуснете и го оставете там.
В това тихо място вие имате естествен достъп до интуицията си. Можете да мислите за нея като за мъдра част от себе си, която знае какво ви е нужно във всеки един момент.
Запитайте се: „Какво трябва да си припомня? Какво е най-важно да осъзная сега?“
След като си зададете този въпрос, отпуснете се и с отворено съзнание „слушайте“ отговора.
Той може да дойде под формата на мисъл, чувство или образ.
Приемете го и го задръжте. He е задължително да го разберете. Просто бъдете възприемчиви.
Възможно е да ви се стори, че сякаш си „измисляте“. Дори да е така, в това няма нищо лошо, пък и винаги е интересно да разберете какво сте си избрали да си„измислите“ точно в този момент. Каквото и да се случва, позволете му да се случи.
Може да ви споходи мисълта, че нищо не става и че отговор няма. Това също е нормално. Не се опитвайте насила да предизвикате реакция, усилието само би попречило на процеса. В случай, че нищо не усетите, приемете и това. Ако обаче доловите някаква мисъл, чувство и/или образ, задръжте го за известно време.
Когато усетите, че процесът е завършен, отново се съсредоточете върху дишането.
О6ратно се вгледайте в това как се чувства тялото ви, къде се намирате.
Когато сте готови, отворете очи.
Можете да запишете преживяването си или полученото послание. Ако не желаете, просто поразмишлявайте за него, преди да се захванете с другите си дела.
Това упражнение е отлично за изпълнение сутрин, преди да започне денят ви, или вечер, преди заспиване. Препоръчително е известно време да го правите веднъж дневно, а още по-добре – два пъти. Ако се затруднявате, опитайте се поне един или два пъти седмично. Когато свикнете да го изпълнявате, ще ви бъдат достатъчни и пет- десет минути.
И тази медитация използвайте пределно общия въпрос: „Какво е най-важно да си припомня или да осъзная.“
Можете да използвате какъвто въпрос желаете, включително и някой по-конкретен:
„В каква посока имам нужда да поема ceга?“, „Каква да бъде следващата ми стъпка?“, „Как да се грижа за себе си?“ или дори „Да приема ли работата, която ми предлагат?“.
След като направите медитацията, през деня спирайте от време на време и обръщайте внимание на това какво се случва вътре във вас.
През следващите няколко дни се опитвайте да долавяте и осъзнавате всички свои мисли, чувства и преживявания, свързани със зададения въпрос. Следвайте интуитивните си импулси и наблюдавайте резултатите. Хората реагират различно на това упражнение. При мнозина по време на медитацията се появяват мисъл, чувство или образ, които саясно свързани с въпроса им и са от непосредствена полза.
Колкото повече го практикувате, толкова по-ясни и прости послания ще получавате, които ще можете да тълкувате и да следвате.
Някои хора получават отклик, но им се струва, че си „въобразяват“.
Може никога да не успеете да разтълкувате интуитивното послание, не се безпокойте. Ако е важно, то отново ще се появи по един или друг начин. Липсата на каквато и да било реакция от ваша страна, под формата на чувство, мисъл или образ в отговор на въпроса, който сте си задали, също не е причина за тревога.
Ето две възможни обяснения за това:
1.Ако всичко това е ново за вас или за първи път правите упражнението, може би е нужно още малко време и практика, за да се отпуснете достатъчно и да се доверите на преживяването.
2. Дори при най-опитните хора с високо развита интуиции посланията често не идват в момента, в който помолят за тях. Нерядко се наблюдава нещо като „отложена реакция“: молим за интуитивен съвет, но в момента не го получаваме. Няколко часа или няколко дни по-късно обаче ни осенява спонтанна мисъл или чувство, което всъщност са отговорът на нашето питане.
Интересен също така е фактът, че интуицията може наистина да отговори „вътрешно“ на запитването ни, но ние да възприемем отговора така, сякаш идва „отвън“.Представете си примерно, че една сутрин по време на медитация молите за послание интуицията си, но не получавате никаква информация. Същата вечер, докато се прибирате от работа, импулсивно влизате в книжарницата. Усещате, че нещо ви тегли към точно определен рафт с книги. Вземате една от книгите на въпросния рафт, отваряте я на произволно място и се зачитате в един абзац. Изведнъж осъзнавате, че това са точно думите, които сте имали нужда да чуете. Това всъщност е отговорът на вашия въпрос от сутринта – макар в такива случаи често да забравяме, че сме очаквали именно тази информация.
Ето още един пример. Изпитвате внезапен подтик да се обадите на приятел, с когото отдавна не сте ce чували. По време на разговора приятелят ви казва нещо, което ви помага да осъзнаете каква трябва да бъде следващата ви стъпка. Осъзнавате, че сте помолили интуицията си за по-голяма яснота и насока, и току-що сте получили точен отговор. В тези ситуации изглежда, че мъдростта идва някак извън вас самите.
Но откъде се е появил импулсът да влезете точно в тази книжарница и да отворите точно тази книга? Какво ви е накарало дасе обадите точно днес на своя приятел?
Тези действия са подбудени от нещо вътре в самите вас. Интуицията постоянно се опитва да ни води натам, накъдето трябва да вървим, и изнамира всякакви методи, за да ни помогне.
Гауейн, Шакти – „Развиване на интуицията“