Когато хората започнат да опознават интуицията си, често си задават въпроса дали има разлика между интуицията и „свръхестествените“ психичн испособности и в какво се състои тя.
Мнозина се плашат от думата „свръхестествен“. Може би я свързват с необичайни, паранормални явления.
Някои са имали собствени объркващи или обезпокоителни психически преживявания или познават хора, преминали през такива преживявания. Възможно е да са срещали или да са чели за медиуми, които се държат странно, ексцентрично, некоректно или диво.
Общо взето всички сме гледали твърде много холивудски филми, в които психичните способности са представени по мрачен и плашещ начин.
Термините „интуитивен“ и „психичен“ често се използват повече или по-малко като синоними.
Ако се сложи знак за равенство между интуицията и психичната способност, някои хора може би ще се притеснят, че развиването на интуицията ще доведе до нежелани последствия.
При други е обратното: допада им идеята да притежават особени психични качества и по различни причини искат да развият тези си способности.
Какъв смисъл се влага в тези два термина?
Интуицията е вродена способност, която всички ние притежаваме.
Ако семейството и културата ни подкрепят тази наша интуитивна дарба, тя ще се разбие естествено и ще се превърне в практическо преимущество.
В противен случай може да си остане закърняла, докато не решим съзнателно да съсредоточим вниманието си върху нея.
Има хора, които са надарени с особено силно интуитивно чувство – може би по рождение, а може би са успели да i’.o развиват още от крехка възраст. Именно този тип хора смятаме за медиуми.
Има и такива, които съзнателно избират да развият интуитивните си заложби, до степен, в която се превръщат в медиуми.
И двата типа хора получават голямо количество интуитивна информация както за себе си, така и за другите. Но подобно на всеки талант, и този може да бъде нож с две остриета.
Предизвикателството, което стои пред битки нас, е да се научим да управляваме способностите си, за да ни бъдат полезни в живота.
Тоест, тук става въпрос за спектър на опитността: И единия край на спектъра са онези, които не са успели да развият интуитивната си дарба. Те могат да се придвижат към средата на скалата, когато се научат да следват ежедневните си интуитивни чувства, които ги подтикват в правилната посока.
Това обикновено не са драматични прозрения, по-скоро такива, които дават конкретна информация за момента. Ако обаче се придвижваме по-нататък в спектъра на опитността, ще започнем да получаваме все по-чести и по-силни преживявания, свързани с усещания, видения или потока от информация.
Разнообразието от опитности в спектъра е безкрайно и с времето ние ще сме в състояние да се движим напред-назад по него. Случва се, например, хора с тотално неразвита интуиция да преживеят спонтанно психично прозрение.
Гауейн, Шакти – „Развиване на интуицията“