„Психическо време“ – това е отъждествяване с миналото и непрестанно натрапчиво проектиране в бъдещето.
Часовниковото време какво значи? Включва поуките от миналото, така че да не повтаряте отново и отново едни и същи грешки.
– Да си поставяте цели и да работите за постигането им.
– Да предвиждате бъдещето посредством модели и закони – физически, математически и т.н.
– Да се учите от миналото и да предприемате подходящи действия въз основа на предвижданията си.
Но дори и тук, в сферата на практическия живот, където не можем без препратки към миналото и бъдещето, най-важният фактор си остава настоящият момент, Всеки урок от миналото придобива смисъл и се прилага сега. Планирането и работата за постигането на определени цели се извършват сега.
Вниманието на просветления човек винаги е съсредоточено главно в Настоящето, но все пак той има периферно съзнание за време. С други думи, той продължава да използва часовниковото време, но е освободен от психическото.
Ако си поставите цел и работите за постигането й, използвате часовниковото време. Съзнавате къде искате да стигнете, но отдавате цялото си внимание на стъпката, която предприемате в момента.
Ако обаче се съсредоточите изключително върху целта – може би защото се стремите към щастие, себеосъществяване или по-пълно себеусещане, вече не зачитате Настоящето. То се свежда до обикновено стъпало към бъдещето, без стойност само по себе си.
Така часовниковото време се превръща в психическо.
Пътят ви в живота вече не е приключение, а само маниакална потребност да стигнете, да постигнете, да „успеете“. Вече не виждате цветята край пътя, нито усещате аромата им, нито съзнавате красотата и чудото на живота, който се разгръща навсякъде около вас, когато сте тук, в Настоящето.
Сегашният момент е всичко, което ще имате някога.
ЛУДОСТТА „ПСИХИЧЕСКО ВРЕМЕ“
Как действа във вашия живот този мисловен модел? Опитвате ли се винаги да се озовете другаде, не там, където сте? Повечето от нещата, които правите, не са ли просто средство за постигане на някаква цел? Дали себеосъществяването винаги ви очаква зад следващия ъгъл, или може би се ограничавате до мимолетни удоволствия като секса, храната, питиетата, наркотиците, възбудата? Съсредоточени ли сте постоянно върху това, да постигате, да успявате, или може би преследвате някаква нова възбуда или удоволствие? Вярвате ли, че ако придобиете още неща, ще бъдете по-пълноценни, достатъчно добри, психически цели? Чакате ли някой мъж или жена да придаде смисъл на живота ви?
Старите модели на мислене, емоции, поведение, реакции и желания се преиграват отново и отново в безброй представления, сценарият във вашия ум ви дава някаква идентичност, но изкривява или напълно скрива действителността на Настоящето. При това умът си създава мания за бъдещето като бягство от неудовлетворителното настояще.
ОТРИЦАНИЕТО И СТРАДАНИЕТО СЕ КОРЕНЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО
Но вярата, че бъдещето ще бъде по-добро от настоящето, не винаги е илюзия. Настоящето може да бъде ужасно, а в бъдеще нещата може да се оправят, и често става точно така.
Обикновено бъдещето е копие на миналото. Възможни са повърхностни промени, но истинската трансформация е нещо рядко и зависи от това, дали сте способни да присъствате достатъчно в сегашното, за да разпръснете миналото със силата на Настоящето.
Това, което възприемате като бъдеще, е неделима част от сегашното състояние на съзнанието ви. Ако умът ви носи тежък товар от миналото, очаква ви още от същото. Миналото се възпроизвежда чрез липсата на присъствие. Състоянието на съзнанието ви в този момент е това, което определя бъдещето – което, разбира се, може да бъде изживяно единствено като Настояще.
Може да спечелите 10 милиона долара, но тази промяна е само повърхностна. Ще продължите да възпроизвеждате същите вградени модели в по-луксозна обстановка.
Ако състоянието на съзнанието ви в този момент определя бъдещето, то какво определя състоянието на съзнанието ви? От степента на присъствие. Затова единственото място, където може да се случи истинска промяна, където миналото може да бъде разпръснато, е Настоящето.
Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето.
Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията – всички форми на страх – се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието – недостатъчно. Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието —недостатъчно.
На повечето хора им е трудно да повярват, че е възможно състояние на съзнанието, което е напълно освободено от всякакво отрицание. Но това е освободеното състояние, за което говорят всички духовни учения. То е обещанието за спасение – не в някакво илюзорно бъдеще, а тук и сега.
Може би ви е трудно да признаете, че времето е причината за вашите страдания и проблеми. Смятате, че те се дължат на конкретни ситуации в живота ви и от конвенционална гледна точка това е вярно. Но докато не се разправите с основополагащия въпрос, че умът създава проблемите – чрез привързаността си към миналото и бъдещето и отричането на Настоящето – проблемите всъщност остават взаимозаменяеми.
Ако всичките ви проблеми или онова, което смятате за причини за страданието и нещастието ви, чудотворно изчезнат от живота ви, но не започнете да присъствате повече, да съзнавате повече, скоро ще се озовете натоварени с подобни проблеми или причини за страдание, като сянка, която ви следва навсякъде. В крайна сметка проблемът е един-единствен – самият ум, обвързан с времето.
Няма спасение във времето. Не можете да бъдете свободни в бъдещето. Присъствието е ключът към свободата, затова можете да бъдете свободни единствено сега.
Силата на настоящето – Екхарт Толе