Емоциите не просто обогатяват живота ни – те са и тайната в основата на избора ни какво да правим по-нататък във всеки един момент.
Лесно е да си представяме мозък, командващ тялото отгоре – в действителност обаче мозъкът получава постоянна обратна връзка от тялото.
Физическите сигнали от тялото изпращат бърза сводка за това какво става и какво да се направи в случая.
За да стигнат до избор, тялото и мозъкът трябва да поддържат тясна комуникация.
Представете си следната ситуация: искате да предадете на съседите си пратка, погрешно доставена на вас. Но когато приближавате портата на двора им, кучето им почва да ръмжи и оголва зъби.
Ще отворите ли портата и ще продължите ли към вратата на къщата? Знанията ви за статистиката на нападнатите от кучета не са решаващият фактор в случая – по-скоро заплашителната поза на кучето отключва в тялото ви редица физиологични реакции:
ускорено сърцебиене,
свиване на стомаха,
напрежение в мускулите,
разширяване на зениците,
промяна в кръвните хормони,
отваряне на потните жлези и т.н.
Тези реакции са автоматични и несъзнателни.
В този момент, докато стоите там с ръка на бравата, съществуват много външни подробности, които бихте могли да забележите (например цвета на нашийника на кучето), но онова, което мозъкът ви наистина има нужда да знае в момента, е дали е по-добре да продължите срещу кучето, или да предадете пратката по друг начин.
Състоянието на тялото ви му помага в тази задача – то служи като кратко резюме на ситуацията.