„Съзнателно той вдишва, съзнателно издишва.” Буда
Описаната по-долу медитация „випасана” е заимствана от древна будистка система „теравада”.
Според мнозина това е оригиналната техника, препоръчвана от самия Буда.
Целта на медитацията е постигане на покой чрез съсредоточаване върху вдишването и издишването.
Това прави концентрацията по-дълбока и фокусира медитиращия изцяло в настоящия момент.
Дишането е като котва, която ни крепи в настоящето; съзнанието ни може да е погълнато от миналото или бъдещето, но дишането е винаги тук и сега. Иначе нямаше да сме живи.
Малцина са хората, които живеят в настоящето, защото мислите, целите, мечтите и спомените ангажират голяма част от вниманието и ни карат да мислим за минали събития, бъдещи срокове, срещи, планове, стълкновения.
Колко пъти ни се иска работната седмица да свърши по-бързо и с нетърпение очакваме края й? Или точно по средата на работната седмица ни обзема неистовото желание да сме си у дома? Толкова често за нас щастието е във всяко друго време, но не и в настоящия миг. Казваме си например: „Ще бъда щастлив, когато изляза в отпуска, когато си купя нова кола, когато се влюбя, когато ми се роди дете, когато си намеря работа по свой вкус, когато се преместя в друго жилище или когато всичко това свърши…”
Или: „Бях щастлив, когато бях млад, когато бях с едикого си, когато бях на Карибските острови миналата година…” Дните се изнизват един по един, а ние пропускаме и бързаме да разкараме единственото реално време – настоящето. Истинско щастие е възможно само в настоящето. Тази техника на медитация фокусира съзнанието ви в едно кътче на покой, откъдето можете да доловите съвършенството на мига.
МЕТОД:
1. Седнете в тиха стая в удобна отпусната поза и затворете очи.
2. Почувствайте дишането си по един от двата начина посочени по-долу. При този вид медитация и двата са еднакво ефикасни, но трябва да си изберете само единия от тях:
а) Фокусирайте вниманието си върху дишането от момента, в който въздухът започва да навлиза през ноздрите ви. Вдишвате хладния въздух, издишвате топъл. Не се опитвайте да проследявате пътя му към белите дробове; вниманието остава съсредоточено върху крайчеца на ноздрите като часовой, пред портите, следящ кой влиза и излиза. Или:
б) Фокусирайте вниманието си върху повдигането и спадането на корема си при вдишване и издишване. Не се опитвайте да проследявате пътя на навлезлия у вас въздух при поемането и изпускането му, просто концентрирайте вниманието си върху движението на корема. Като портиер, който само гледа как се пълни и изпразва поверения му склад.
Независимо от избрания метод, наблюдавайте дишането си с пълно съзнание. И в двата случая след време ще почувствате, че постепенно потъвате в тишина и покой.
3. Останете съсредоточени върху фокусиращата точка (т.е. върху крайчеца на ноздрите или върху корема). Чувството на покой нараства.
Същевременно насочвате вниманието си върху това, как усещате тялото си.
Започнете с лицето, после минете към главата, ръцете, тялото, краката, ходилата, след това се върнете върху фокусиращата точка – ноздрите или корема.
Вие сте в мир със себе си, обзема ви пълен покой, но сетивата ви са изострени и вие сте изцяло в настоящето.