Началото бе ясно послание:
„Всичко е любов… всичко е любов. С любовта идва разбирането. С разбирането идва търпението. А
след това времето спира. И всичко е сега.”
Веднага разбрах истината в тези мисли. Реалността е настоящето. Ако живееш в миналото или бъдещето, си причиняваш болка и страдание. Търпението може да спре времето. Любовта на Бог е всичко.
Също така веднага видях силата на тези мисли да лекуват. Започнах да разбирам.
„Любовта е крайният отговор. Любовта не е абстракция, а действителна енергия или спектър от
енергии, които можеш да създадеш и да поддържаш в себе си. . Просто се отнасяй с любов. Започваш да
достигаш Бог в себе си. Усещай любовта. Изразявай любовта си.“
„Любовта стопява страха. Не можеш да се страхуваш, когато усещаш любов. Тъй като всичко е енергия, а любовта обхваща всички енергии, всичко е любов. Това е силен показател за същността на Бог.“
„Когато обичаш и не се страхуваш, можеш да прощаваш“ Можеш да прощаваш на останалите и да
прощаваш на себе си. Започваш да гледаш на нещата от правилния ъгъл. Вината и гнева са отражение на
същия страх. Вината е тих гняв, насочен навътре. Опрощението премахва вината и гнева. Те са ненужни,
вредни чувства. Дай прошка. Това е акт на любов.”
’’Гордостта може да ти попречи да простиш. Гордостта е една от проявите на егото. Егото е преходно, неистинско аз. Ти не си твоето тяло. Ти не си твоят ум. Ти не си твоето его. Ти си нещо много по-голямо от всички тях. Имаш нужда от егото си, за да оцелееш в триизмерния свят, но имаш нужда само от тази част от егото, която обработва информация. Останалото – гордост, надменност, отбранително поведение и страх – е безполезно и даже вредно. Останалото его те отделя от мъдростта, радостта и Бог. Трябва да отидеш отвъд егото и да откриеш истинската си същност. Тя е непро
менливата, най-дълбока част от теб. Тя се чувства сигурна и доволна, изпълнена е с мъдрост и любов“.
„Интелектът е важен в триизмерния свят, но интуицията е още по-важна.”
„Ти си разменил местата на илюзията и реалността. Реалността е в знанието за твоето безсмъртие, божествена природа и неограниченост във времето. Илюзията е преходния, триизмерен свят. Смяната на местата ти вреди. Ти копнееш за илюзията за сигурност, вместо за сигурността, която мъдростта и любовта дават. Копнееш да бъдеш приет, когато всъщност никога не можеш да бъдеш отблъснат. Егото създава илюзията и крие истината. Егото трябва да бъде стопено и тогава истината може да бъде видяна.“
„С любовта и разбирането идва измерението на безкрайното търпение. За какво е това бързане?
Така и така време няма; то е само привидно за теб. Когато не живееш в настоящето, когато си потопен в
миналото или се притесняваш за бъдещето, си причиняваш голяма сърдечна болка и мъка. Времето
също е илюзия. Дори в триизмерния свят бъдещето е само система от вероятности. Защо се притесняваш
толкова?”
„Аза може да бъде подложен на терапия. Разбирането е терапия. Любовта е най-великата терапия.
Терапевтите, учителите и духовните водачи могат да ти помогнат, но само за ограничено време.
Посоката е навътре и рано или късно сам трябва да тръгнеш по пътя навътре. Макар че всъщност ти
никога не си сам.”
”Ако изобщо трябва да измерваш времето, измервай го в научени уроци, а не в минути, часове или
години. Можеш да се излекуваш за пет минути, ако стигнеш до правилното разбиране за нещата. Или за
петдесет години. Едно и също е.”
„Трябва да си спомниш за миналото и след това да го забравиш. Остави го да си отиде. То е вярно за
травмите от детството и травмите от предишни прераждания. Но се отнася и за предразсъдъците,
вярванията и поведението, които са ти наложени, и за всички мисли. Как можеш с всички тези мисли да
погледнеш с ведър и ясен поглед? Ами ако трябва да научиш нещо ново? Под нов ъгъл?”
„Мислите създават илюзията за различие и обособеност. Егото овековечава тази илюзия и тя ражда
страх, напрежение и огромна мъка. Страхът, напрежението и мъката от своя страна раждат гняв и
насилие. Как може на света да съществува мир, когато властват тези объркани чувства? Просто разплети
нишките. Върни се към източника на проблема. Връщаш се към мисли, стари мисли. Престани да
мислиш. Използвай вместо това интуитивната си мъдрост, за да изпиташ отново любов. Медитирай.
Разбери, че всички неща са взаимосвързани и взаимозависими. Виж единството, не разликите. Виж
истинската си същност. Виж Бог.”
„Медитацията и визуализацията ще ти помогнат да спреш да мислиш и да започнеш пътуването си
назад. Ще започне излекуването. Ще започнеш да използваш неизползваното си съзнание. Ще видиш.
Ще разбереш. И ще станеш мъдър. Тогава ще има мир.”
„Освен с останалите, имаш взаимоотношения и със себе си. И си живял в много тела и много пъти.
Така че попитай настоящото си Аз защо се бои толкова много. Защо се страхуваш да поемаш умерени
рискове? Страхуваш ли се от това, което другите мислят, от мнението им за теб? Тези страхове се
коренят в детството или преди това.”
„Задай си тези въпроси: Какво е да загубиш? Кое е най-лошото, което може да се случи? Искам ли
да прекарам останалата част от живота си по този начин? Като се има предвид смъртта, това толкова ли
е рисковано?”
”В израстването си не се страхувай да предизвикаш гнева на други хора. Гневът е само проява на
тяхната несигурност. Но страхът от този гняв може да те спре. Гневът би бил просто глупост, ако не
причиняваше толкова мъка. Претопи гнева си в любов и опрощение.”
кн. Само любовта е истинска – Брайън Уайс