Не всяко страда­ние очиства

Не всяко страда­ние очиства

Не страданието очиства, а пробуждащият се духо­вен взор. Страданието само съпровожда него­вото пробуждане, сигнализирайки за умиране на част от егото.

За съжаление не всяко страда­ние очиства. Хитрото подсъзнание може да транс­формира страданието в своя храна. Разликата меж­ду очистващото страдание и мазохистичното стра­дание се заключава,

първо, в усещането за вътреш­на работа /тогава се казва, че човек изживява сво­ето страдание/, и,

второ – в появяващите се усе­щания за вътрешно обновление, вътрешна свобо­да и разширяване на съзнанието.

От това не трябва да се вади изводът, че съзнанието на човека е безсилно пред козните на подсъзнанието. Напротив, хитрите методи на подсъзнанието могат да бъдат предвидени. Но за целта на човек му е необходимо да признае или поне да допусне като хипотеза, че в него съще­ствуват различни сили, които желаят, оставайки скрити, да управляват действията му.

Един от най-забележителните закони на този свят гласи, че когато събитието е готово, то неизбежно се случва. Източната мъдрост гласи: „когато ученикът е готов, учителят се появява“. Вярно е и обратното – когато Учителят е готов, учениците идват при него.

Това се отнася и за познанието на света и на“аз“-а: ако човек е мотивиран не от любопит­ство, а от вътрешна потребност, информацията и средствата, помагащи му да различи лъжата от истината, започват сами да идват. Критерий за истината в процеса на познание е дълбоката вътрешна увереност, че всичко е както трябва да бъде. Това усещане не може да бъде сбъркано с никое друго, то се различава така от вярата в авторитети, както обемното изображение от плоското, както силната любов от повърхност­ното увлечение.

Вътрешният свят се поддава още по-труд­но на изучаване от външния. За да проникнем в него е необходимо силно желание. Човек, който не подозира за наличието на подсъзнание и като научи за този факт, започвайки да любопитства, рискува да не открие нищо. Той ще направи стандартния извод: май това е фройдистка из­мишльотина! Е, може и да го има у разните там невротици, но при нормалните хора такова жи­вотно като подсъзнанието няма!

Наистина е трудно да притежаваш вътрешна увереност, че правилно разбираш събитията от соб­ствения си живот. И ако човек не разбира за какъв дявол му е това „саморазбиране“, той никога няма да се ориентира в себе си. От друга страна, ако се появи такава вътрешна потребност, той /но при на­личие на вътрешна честност!/ след известно време започва да получава информация, съпроводена с увереност в нейната истинност.

Съдържанието на този трактат дава възмож­ност за рационализация на вътрешния живот. За­това авторът смята за нужно да отбележи следно­то: всички изследвания и логически построй­ки на човека, засягащи неговия вътрешен свят, са ценни и истински само тогава, когато резул­татите от тези изследвания сами по себе си по мистичен начин биват осветени в душата му като несъмнена истина, без отношение към ло­гиката на разсъжденията, довели до тях. Исти­ната задължително се постига като откровение; пътят към нея не е така съществен.

Карма и подсъзнание – Авесалом Подводни