Всеки енергиен център на тялото има своя индивидуална енергия, информация, жлези, хормони, химия и невронни вериги, както и свой индивидуален минимозък, или ум (с други думи, всеки има собствено мнение). Минимозъците в тялото биват програмирани да работят подсъзнателно чрез автономната нервна система. По този начин всеки център разполага със собствена енергия и съответстващо ниво на съзнание и е свързан със специфични емоции.
Да кажем, че си помислите нещо – например: Шефът е несправедлив. След това си помисляте: Не ми плащат достатъчно и активирате още една неврологична мрежа.
После си казвате, че сте преуморени и вече набирате значителна скорост. Тъй като умът представлява мозъкът в действие, ако продължавате в същия ред на мисли и активирате достатъчно невронни мрежи, които заработват заедно – в определена последователност, шаблон и комбинация, вие генерирате определено ниво на ум, което след това създава вътрешна представа за самите вас в челния дял на мозъка.
Това е мястото, в което сте способни да направите вътрешните си мисли по-реални от външната си среда. В случая, който вземаме за пример, виждате себе си като гневен човек. Ако приемете тази идея, представа или образ, повярвате й и й се предадеше без никакъв анализ, невротрансмитерите (химичните пратеници, които пренасят информация между невроните в мозъка, генериращи това ниво на ума) започват да влияят върху невропептидите (химически пратеници, създадени от автономната нервна система в лимбичния мозък). Може да се каже, че невропептидите са молекулите на емоциите. Те сигнализират на хормоналните центрове – в този случай активират жлезите за производство на адреналин в третия енергиен център. Когато надбъбречните жлези освободят хормоните си, вие започвате да кипвате. Тогава излъчвате специална енергийна сигнатура през третия енергиен център, която на практика носи посланието: Изпратете ми още една причина да се чувствам по начина, по който вече се чувствам – изпратете още една причина да се чувствам ядосан!
С активирането си този център произвежда определена честота, носеща конкретно съобщение.
Мозъкът ви следи картината на химическите вещества в тялото и затова в момента, в който се почувствате ядосани, ще започнете да мислите в синхрон с чувствата, които изпитвате. Шефът е такъв идиот! Трябва да напусна работа. Този шофира кamo малоумен! Колегата ми открадна идеята! Аз съм прав и всички останали не са наред. Той не спира да активира и да свързва подобни схеми по един и същ начин. Ако включите достатъчно подобни схеми, ще продължите да произвеждате същото старо ниво на съзнание. То затвърждава идентификацията ви със създадения образ в предния дял на мозъка. И тогава лимбичният мозък синтезира още повече невропептиди, които след това сигнализират за едни и същи хормони от третия енергиен център, и вие започвате да се чувствате още по-ядосани и раздразнени – което пък ви кара да мислите още повече в същата посока. Цикълът може да продължи десетилетия, независимо дали това, което мислите, е основателно, или не. Прекаленото повторение на този цикъл създава в мозъка определен неврологичен модел (в този случай за гняв) и многократно настройва емоционално тялото към миналото.
Така тялото се превръща в гневен, избухлив ум. Гневът вече не е в ума, който е в мозъка (тези 5% от мисленето, които са съзнателни); вместо това емоцията на гнева се съхранява под формата на енергия в ума, който се намира в тялото (тези 95% от ума, които са подсъзнателни). Тъй като всичко това се случва подсъзнателно, не си давате сметка какво правите. Цялата емоция, която първоначално е била създадена от мисъл (защото всички мисли имат съответна енергия), се съхранява като енергия в тялото, блокирана в третия център – слънчевия сплит.
Тази складирана енергия дава отражение върху физическото състояние на тялото – в случая може да доведе до хипоадрения, проблеми с храносмилането, проблеми с бъбреците или отслабена имунна система, да не говорим за други психологически отражения, като избухливост, нетърпение, раздразнимост или нетърпимост.
С течение на годините продължавате да мислите едно и също, мислите ви продължават да провокират едни и същи чувства и продължавате да формирате неврологичните схеми в мозъка си съобразно този силно ограничен модел; по същия начин продължавате да обуславяте тялото си така, че да играе ролята на гневен ум.
Резултатът: огромно количество творческа енергия се складира в третия енергиен център на тялото под формата на гняв, огорчение, раздразнение и безсилие, нетърпимост, нетърпение, контрол или омраза.
ДЖО ДИСПЕНЗА – „Свръхсетивният човек“