Какво се случва, когато, вместо да освобождаваме цялата си енергия навън (за да се възпроизвеждаме, да храносмиламе, да бягаме от опасност и т.н.), започнем систематично да разработваме част от нея, като я изкачваме от един център към друг и с това изкачване увеличаваме честотата й?
Ето как би изглеждало изкачването: в началото започваме да канализираме творческата си енергия от първия център. Когато се чувстваме достатъчно сигурни и в безопасност, за да творим, енергията еволюира, като се изкачва и влива във втория център. Ако трябва да овладеем някакво ограничение или да преодолеем някакво обстоятелство в заобикалящата ни среда, можем да използваме креативната енергия и тогава тя ще стигне до третия център – щаба на нашата воля и власт.
Справяйки се с проблеми, които са ни предизвикали да растем и да побеждаваме, имаме възможността да се почувстваме по-цялостни, по-свободни и по-удовлетворени. Тогава можем да изпитаме истинска любов към себе си и другите, докато енергийните потоци преминават през четвъртия център и го активират.
Тогава у нас се ражда желание да дадем израз на това, което възприемаме за истина в момента – новите научени неща или любовта и пълнотата, които чувстваме. Ако го направим, енергията може да се пренесе към петия център и да го активира. След това, когато еволюцията на енергията активира шестия център, латентните области на мозъка се задействат и булото на илюзията се повдига.
Благодарение на това ставаме способни да възприемаме по-широк спектър от реалността откогато и да било. След това започваме да се чувстваме просветени, тялото наблиза в по-голяма хармония и равновесие, външната среда (включително заобикалящата ни природа) също се придвижва към по-голяма хармония и баланс, а енергията се издига и активира седмия център. Щом почувстваме енергията на просветлението, започваме да се чувстваме достойни и тя може най-накрая да се издигне и да активира осмия център.
Тогава жънем плодовете на усилията си – видения, сънища, прозрения, проявления и знание, които не идват от някакви спомени в ума и тялото, а от една по-голяма сила в нас и около нас.
ДЖО ДИСПЕНЗА – „Свръхсетивният човек“