Ако искате да изживеете свръхестественото в собствения си живот – като изцелите тялото си, създадеше нови възможности, които никога преди не сте си представяли, и имате трансцендентнални, мистични преживявания, първо трябва да овладеете концепцията за настоящия момент, за вечното сега. Днес много се говори за присъствие в настоящия момент. Повечето хора обаче имат съвсем обща представа за тази идея (а именно, че тя означава да не мислим за бъдещето и да не живеем в миналото). Аз искам да ви предложа един напълно различен поглед. За целта е нужно да прекрачите границите на физическия свят – включително своето тяло, идентичност, околна среда и дори времето. Само така можете да превърнете вероятностите в реалност.
В крайна сметка, ако не преодолеете представата си за себе си и начина, по който сте били обусловени да вярвате, че функционира светът, не е възможно да създадеше нов живот или да промените съдбата си. Така че трябва да се отдръпнете от пътя си, и то съвсем реално – да не се саботирате, да превъзмогнете изградената от спомени представа за себе си и да се предадеше в ръцете на нещо по-голямо от вас, нещо мистично. В тази глава ще обясня как става това.
Първо нека разгледаме начина, по който функционира мозъкът. Когато в мозъка или в тялото се активира някоя неврологична тъкан, тя създава съответстваща на нея част от ума. От гледна точка на невронауката умът представлява мозъкът в действие. Например определена част от вашия ум функционира, когато карате кола. С друга част от ума си вземате душ. Имате и ум, с който пеете или слушате музика. За да изпълнявате всяка от тези сложни функции, вие използвате съответстващото й специфично ниво на съзнание; тъй като вероятно сте извършвали всяка функция хиляди пъти, когато задействате някоя от тях, мозъкът ви се активира по строго определен начин.
Когато мозъкът ви се задейства (например, за да шофирате колата си), умът ви се обръща към определена последователна, шаблонна комбинация от неврологични мрежи. Тези мрежи са просто клъстери от неврони, които функционират съвместно като общност (подобно на автоматична софтуерна програма или макрос, защото сте извършвали това конкретно действие много пъти. С други думи, невроните, които се активират и свързват, за да изпълнят задачата заедно, установяват по-силна връзка помежду си. Когато съзнателно изберете да изпълните задачата управление на превозно средство, автоматично избирате и инструктирате тези неврони в мозъка да се активират и да създадат конкретно ниво на ума.
В по-голямата си част мозъкът ви е продукт на миналото. Той се е структурирал и оформил, за да се превърне в жив запис на всичко, което сте научили и изживели до този момент. От гледна точка на невронауката ученето е процес, при който невроните в мозъка се свързват, образувайки хиляди синаптични връзки. От своя страна, те се групират в сложни, триизмерни неврологични мрежи. Представете си ученето като процес на надграждане, подобряване и актуализация – ъпгрейд на мозъка. Когато насочите вниманието си към дадена информация или познание, което има значение за вас, взаимодействието с околната среда оставя свой физиологичен отпечатък в мозъка. Щом почувствате нещо ново, сетивата записват случилото се в мозъка по неврологичен път – свързват се още повече неврони, за да създадат още по-сложни мрежи и да ъпргейднат мозъка ви.
Изживяванията не само развиват мозъчните невронни схеми, но създават и емоции. Може да разбираме емоцията като химическите следи на минали преживявания или като химическото им отражение в тялото. Колкото по-емоционално е дадено събитие, толкова по-траен е неговият отпечатък в мозъка; това е начинът, по който се формират дългосрочните спомени. Ето защо, ако ученето означава да създавате нови връзки в мозъка си, спомените са начинът да ги поддържате. Колкото повече повтаряте дадена мисъл, избор, поведение, изживяване или емоция, толкова повече невроните се активират и свързват помежду си и съответно поддържат и затвърждават дългосрочните взаимовръзки.
ДЖО ДИСПЕНЗА – „Свръхсетивният човек“