Макар да не е лесно да се абстрахираме от своето тяло, околна среда и време и да излезем от техните рамки, определено си струва труда да го направим. Защото, щом се разкачим от триизмерната реалност, навлизаме в друга реалност, наречена квантова – царството на безкрайните възможности.
Тя трудно може да се опише, защото е различна от всичко познато във физическата вселена. Там правилата на Нютоновата физика и начинът, по който сме свикнали да мислим за света, просто не важат.
Квантовото (или единно) поле е невидимо енергийно и информационно поле – може да се каже също поле на интелигентност или съзнание, което съществува извън пространството и времето. В него няма нищо физическо и материално. То е отвъд обхвата на възприятие на сетивата на тялото. Това единно енергийно и информационно поле управлява всички закони на природата.
За да ви дам някаква ориентация за него, представете си, че отстраните от Земята всички хора, тела, животни, растения и физически обекти (както естествени, така и създадени от човека), всички континенти, океани и накрая и самата Земя. Представете си, че можете да премахнете всички планети, луни и звезди в нашата Слънчева система, включително Слънцето. След това си представете, че махате всички други слънчеви системи в нашата галактика, а после и всички галактики във Вселената. Няма никакъв въздух; няма дори светлина, която да виждате с очите си. Има само абсолютно черно и празно пространство, нулево поле. Важно е да запомните това, защото, когато (бидейки в съзнание в настоящия момент) се разгърнем в единното поле, ще се озовем в безкрайно черно пространство – в него няма нищо материално.
Сега си представете, че не само не виждате нищо, но тъй като влизате в тази реалност без физическо тяло, нямате и зрение, с което да гледате; нямате и способност да слушате, да усещате, да миришете или да вкусвате. Нямате никакви сетива.
Единственият начин да съществувате в квантовото поле е като осъзнатост.
Или по-добре казано, можете да изживеете тази реалност единствено чрез съзнанието, не чрез сетивата.
И тъй като съзнанието е осъзнатост, а осъзнатостта обръща внимание и забелязва, щом напуснете светлината на сетивата и концентрирате вниманието си върху енергията на квантовото поле, съзнанието се свързва с честоти и информация от по-високо ниво.
Ала колкото и странно да звучи, квантовото поле не е празно. То е безкрайно и изпълнено с честота, или енергия. Всяка честота носи информация. Така че може да си представите квантовото поле като изпълнено с безкрайно количество енергия, вибрираща извън физическия свят на материята и извън нашите сетива – невидими вълни от енергия, които можем да използваме за съзидание. Какво точно можем да създадем с цялата тази енергия, която се носи в безкраен океан от потенциални възможности? Това зависи от нас, защото, накратко казано,
квантовото поле е състоянието, в което съществуват всички възможности.
И както казах преди малко, когато се намираме в квантовата вселена, ние съществуваме просто като осъзнатост, или съзнание, по-специално осъзнаване, което обръща внимание или наблюдава полето на безкрайните възможности, съществуващи в още по-голямо съзнание от по-високо енергийно ниво.
Навлизайки като съзнание в това безкрайно, необятно пространство, откриваме, че там няма тела и хора, няма предмети, няма места и няма време. Вместо това съществуват безкрайни неизвестни възможности под формата на енергия.
Така че, ако усетите, че мислите за някакви познати от живота ви неща, значи сте се върнали в триизмерната реалност на пространството и времето. Ако обаче останете достатъчно дълго в мрака на непознатото, ще се подготвите да създадете нещо непознато в живота си.
Сега нека задържим малко, за да видим как учените откриват квантовата вселена. Това се случва, когато се заемат да изследват субатомните частици (елементарни или съставни частици, по-малки от атома). Откриват, че атомите – градивните единици на всичко във физическата вселена, имат ядро, заобиколено от голямо поле, съдържащо един или повече електрони. Това поле е толкова голямо в сравнение с малките електрони, че изглежда като 99,999999999999% празно пространство. Ала както току-що прочетохте, пространството всъщност не е празно; то е изпълнено с необхватна палитра от енергийни честоти, които съставляват невидимо, взаимосвързано информационно поле. Така че всичко в известната нам вселена, макар и да изглежда твърдо, всъщност е 99.999999999999% енергия, или информация1. Всъщност по-голямата част от Вселената се състои от такова празно пространство; материята е безкрайно малко в сравнение с огромната бездна, в която няма нищо материално.
Не след дълго изследователите откриват, че електроните, които се движат из това огромно поле, се държат съвсем непредсказуемо – като че не се подчиняват на законите, които управляват материята в познатата ни Вселена. В един момент са тук, а в следващия ги няма; освен това не е възможно да се предскаже къде и кога ще се появят. Така е, защото, както в крайна сметка установяват учените, електроните съществуват едновременно в безкраен брой вероятности. Само когато има наблюдател, който фокусира вниманието си в търсене на нещо материално, невидимото енергийно и информационно поле колабира (срива се), образувайки частицата, която познаваме като електрон. Явлението се нарича колапс на вълновата функция, или квантово събитие. Ала веднага щом наблюдателят престане да наблюдава електрона и отклони вниманието си от субатомната материя, този електрон изчезва, превръщайки се отново в енергия. С други думи, тази частица от физическата материя (електронът) не може да съществува, ако не я наблюдаваме – ако не й даваме вниманието си. В момента, в който престанем да му обръщаме внимание, електронът се връща обратно в състояние на енергия (по-точно енергийна честота, която учените наричат вълна) и вероятност. По този начин в квантовата област умът е свързан с материята.
Какво означава това за вас? Означава, че ако ежедневно наблюдавате живота си в едно и също състояние на ума и очаквате бъдещето си въз основа на спомените от своето минало, вие причинявате колапс на безкрайните енергийни полета в едни и същи информационни модели, които представляват вашият живот. Например, ако се събудите и си помислите: Къде е болката ми?, познатата ви болка скоро се появява, защото очаквате да бъде там.
ДЖО ДИСПЕНЗА – „Свръхсетивният човек“