Когато си помислите или си спомните нещо, в мозъка започва биохимична реакция, благодарение на която той излъчва определени химически сигнали.
Така мислите, които са нематериални, буквално се материализират – превръщат се в химически вестоносци. Те карат тялото да изпитва емоцията, съответстваща на това, което сте си помислили. След като забележите, че се чувствате по определен начин, започвате да мислите още повече в синхрон с това чувство, а мозъкът на свой ред освобождава още вещества, за да се почувствате по начина, по който сте мислили.
Например, ако си помислите нещо страшно, започвате да изпитвате страх. В момента, в който почувствате страх, тази емоция влияе върху мисленето ви. Започвате да мислите още повече страшни мисли и те задействат освобождаването на още повече вещества в мозъка и тялото, които ви карат да продължите да изпитвате повече страх. Не след дълго усещате, че сте зациклили – мислите ви създават емоции, а емоциите на свой ред създават още мисли.
Ако мислите са речникът на мозъка, то чувствата са речникът на тялото; ако цикълът мисли-емоции се превърне в състояние, в което битувате, то вие битувате в миналото.
Когато редовно активирате и свързвате невроните в едни и същи схеми или вериги (защото продължавате да мислите едни и същи мисли), вие моделирате мозъка си по техния калъп. В резултат той се превръща в артефакт на мисленето от вашето минало и с времето ви става все по-лесно да мислите по същия начин. Същевременно, изпитвайки многократно едни и същи емоции, настройвате тялото си на вълната на миналото, обуславяте го съобразно отминалите събития – тъй като, както казах, емоциите са речникът на тялото и химическите следи от отминалите преживявания.
Нека сега видим как се проявява всичко това във вашето ежедневие, имайки предвид това, което току-що научихте за усещанията и емоциите (крайните химически продукти на отминали събития). В момента, в които сутрин се събудите и потърсите познатото чувство, свързано с представата за самите вас, вие започвате деня си в миналото. Когато започнете да мислите за своите проблеми (свързани със спомените от минали преживявания с различни хора, неща, моменти и места), те създават у вас познати чувства, като нещастие, безсмислие, тъга, болка, скръб, тревога, притеснение, раздразнение и безсилие, неудовлетвореност или вина. Ако тези емоции насочват мисленето ви и то не може да надскочи тяхното ниво, тогава мислите в миналото. И ако тези познати емоции окажат влияние върху решенията, поведението или преживявания, които ще изберете и създадеше за себе си, тогава ще изглеждате предсказуеми – и животът ви ще си остава същият.
Да речем, че се събуждате, спирате будилника и както още лежите, си проверявате фейсбук, Инстаграм, Уотсъп, Туитър, телефонните съобщения, имейлите и след това новините. (Сега наистина си спомняте кой сте – потвърждавате изградената си персона и се свързвате с личната си реалност от миналото.) След това отивате в банята. Използвате тоалетната, измивате си зъбите, вземате душ, обличате се и след това влизате в кухнята. Пиете малко кафе и закусвате. Вероятно гледате новините или отново проверявате електронната си поща. Всеки ден се придържате към една и съща рутина.
След това шофирате до работата, като минавате по познатия стар маршрут.
Щом стигнете дотам, взаимодействате със същите колеги, с които сте се виждали предишния ден. Прекарвате деня си, изпълнявайки почти същите задължения, които сте вършили и вчера. Може дори да реагирате с едни и същи емоции на едни и същи предизвикателства. След работа шофирате към дома; може би спирате в един и същ магазин и купувате храната, която харесвате и винаги ядете. За вечеря може да сготвите една и съща храна и да гледате едно и също телевизионно шоу по едно и също време, седнал на своето (едно и също) място във всекидневната. След това се приготвяте за лягане по същия начин, по който го правите винаги – измивате си зъбите (с дясната ръка, започвайки от горната дясна част на устата), мушвате се леглото от същата страна, малко си почитате и след това заспивате.
Ако продължавате да следвате тази рутина, тя ще ви стане навик. Навикът е набор от автоматични, несъзнателни мисли, поведения и емоции, които придобивате чрез често повтаряне. По същество това означава, че тялото ви вече е на автопилот – то изпълнява серия от предварително зададени програми и с течение на времето се превръща във ваш ум. Изпълнявали сте тези рутинни действия толкова много пъти, че тялото ви е способно да ги извърши автоматично по-добре от мозъка или съзнателния ви ум. Просто включвате на автопилот и изпадате в своеобразно безсъзнание. Това означава, че щом се събудите следващата сутрин, пак ще направите същите неща. Тялото ви съвсем реално ви приплъзва в същото предвидимо бъдеще въз основа на това, което сте правили многократно в добре познатото си минало. Ще мислите същите мисли, след което ще направите същите избори, които водят до едно и също поведение, което създава едни и същи преживявания, които създават едни и същи емоции. С течение на времето сте създали набор от устойчиви неврологични мрежи в мозъка и сте емоционално обусловени от тялото си да живеете в миналото и да го пресъздавате като ваше бъдеще.
Джо Диспенза „Свръхсетивният човек“