Няма човек, който да не обвинява за всичко стреса. И сигурно е така.

Стресът има неблагоприятно въздействие върху живота и здравето ни. Тогава, когато сме болни или ни предстои промяна, адаптация…

Но така също стресът има и благоприятно действие. Когато в творчеството ни той ни лекува, когато изпитваме радост от новото, от промяната, когато ни помага да си отвлечем вниманието.

Чувства като щастие, радост, мъка, възхищение, срам, страх, гняв, любов, благодарност и др. правят живота ни пълноценен, шарен, интересен, ярък, стимулират творчеството ни. Но същите тези чувства могат да помрачат настроението ни, жизнеността ни, душевното ни равновесия и животът да ни се сгорчи.  Всяка една ситуация в живота ни е свързана с различен емоционален резонанс – радост, мъка, страх или гняв. И колкото повече сме осъзнати за чувствата, които изпитваме, толкова повече разбираме значението им за формиране на волята ни, издръжливостта ни, самоконтрола.

Правени са изследвания в бившия Съветския съюз в звукоизолирани камери, където човек е напълно изолиран от външни дразнители и се стига до извода, че хората имат огромна потребност от положителни и отрицателни  емоции. Т. нар. емоционален глад е най-тежкото изпитание. Като се лиши от емоции, човек губи възможността да се радва, да мечтае, да реагира на красотата в света, природата, да обича, да бъде обичан, да бъде щастлив. Загубата на чувствата води до смърт на всичко хубаво в човека.

В известната си новела “Последният лист” писателят О’ Хенри разказва за съдбата на една художника, болна, лежи в болничната стая и наблюдава през прозореца дърво, на което му капят листата през есента. Девойката следи този процес и го свързва със собственото си състояние – когато падне последния лист, тя ще умре.

И наистина – състоянието й се влошава след всеки паднал лист от дървото. Остава само едно листо. Но то все не пада, нито днес, нито утре… И художничката започва да оздравява, става активна, жизнена, започва да се храни все по-добре, подобрява й се настроението.

По-късно, напълно излекувана, тя разбира, че приятел на семейството, художник, е нарисувал “Последния лист” – шедьовър, който е спасил момичето, но и самият него от смъртта.

Психотерапията, хипнотерапията разполагат с многобройни методи и способи за внушение и самовнушение. Терапевтът използва целебната сила на думите, използва различни начини за хипнотично и емоционално насочено въздействие, обучава нуждаещите се клиенти да си въздействат сами чрез самовнушение, автогенен тренинг и др. И най-вече терапевтът създава у нуждаещите се критично отношение към субективните преживявания и бъдещето им поведение. Учи ги на умението да се самоуправляват.