Планирането, което правим преди да се родим, е подробно и многостранно. То включва подбора на
жизнени предизвикателства, но не се ограничава само с тях. Ние избираме своите родители (и те избират нас), къде и кога да се въплътим, учебните заведения, които ще посещаваме, домовете, в които ще живеем, хората, които ще срещнем, и взаимоотношенията, които ще имаме. Ако някога ви се е сторило, че вече познавате човека, с когото току-що сте се запознали, нищо чудно да сте били прави.
Този човек вероятно е част от плана, който сте съставили преди да се родите.
Ако дадено място, име, картина или фраза ви се стори странно позната, когато я чуете или видите за първи път, това често е неясен спомен за онова, което е било дискутирано преди вашето инкарниране. В много от сеансите за планиране използваме името или приемаме физическия вид, който ще имаме след като се родим. Тази практика ни помага да се разпознаем на физически план.
Чувството за дежа вю често съвсем правилно се обяснява със събитие от минал живот, но в много случаи става дума за припомняне на планове, правени преди раждането.
Когато навлезем в Земния план, ние забравяме духовния си произход. Преди да се инкарнираме, знаем, че ще получим подобна самоналожена амнезия. Изразът “зад воала” говори за това състояние на забрава. Като божествени души се стремим да забравим истинската си самоличност, защото припомнянето й ще ни даде по-дълбоко самопознание. За да постигнем това по-дълбоко осъзнаване, ние напускаме нефизическото царство – изпълнено с радост, мир и любов – защото там не преживяваме контраст със себе си. А без контраст няма как да познаем напълно себе си.
Представете си свят, където има само светлина. Ако никога не сте били в мрак, как бихте могли да осъзнаете и оцените светлината? Именно контрастът между светлина и мрак ни води до по-богато разбиране и в крайна сметка – запомняне. Физическият план ни дава този контраст, защото това е свят на дуалностите: горе и долу, горещо и студено, добро и лошо. Мъката от дуалността ни позволява да опознаем по-добре радостта. Хаосът на Земята увеличава за нас стойността на мира. Омразата, с която може да се сблъскаме, задълбочава разбирането ни за любовта. Ако никога не сме преживявали тези аспекти на човешкото, как ще познаем своята божественост?
Представете си, че произхождате от място, където звучи най-прекрасната музика, създадена някога. Тази музика е екстатична, бляскава. Слушате я откакто се помните. Тя не е преставала никога, нито е звучала друга музика. Един ден установявате, че тъй като винаги сте я слушали, всъщност никога не сте я чули истински. Тоест, никога не сте я познали в действителност, защото никога не сте познали нищо друго. Затова решавате, че бихте искали да чуете музиката наистина. Как бихте могли да го постигнете?
Един от начините е да отидете някъде, където музиката от Дома няма да звучи. Там може би ще звучи друга музика, музика, съдържаща дразнещи тонове или нехармонични пасажи. Този контраст ще ви помогне да оцените по нов начин музиката, която сте чували винаги у Дома.
Друг начин е да отидете някъде, където музиката от Дома не съществува, и да я пресъздавате по спомени. Преживяването от композирането на тези великолепни звуци ще ви дари непрекъснато задълбочаващото се осъзнаване на нейната красота.
Това е преживяването, което желае душата. Душата е искрица от Божественото; личност – човешко същество – е част от енергията на дадена душа във физическо тяло. Личността се състои от временни черти, които съществуват само по време на физическия живот, и от безсмъртна сърцевина, която се съединява с душата след смъртта. Душата е обемна и излиза далеч извън рамките на личността, но всяка личност е жизнено необходима и горещо обичана от душата.
Друг важен момент е свободната воля на личността. Следователно тя може да приеме или да се съпротивлява срещу жизнените предизвикателства. Земята е сцена, където личността изпълнява или се отклонява от сценария, написан преди раждането й. Ние избираме как да реагираме – с гняв или горчивина, или с любов и състрадание. Когато осъзнаем, че ние сме планирали своите предизвикателства, изборът се изяснява и улеснява.
Докато сме във физическо тяло, душата ни общува с нас посредством чувства. Чувства като радост, покой и възбуда говорят, че действаме и мислим по начини, съответстващи на истинската ни природа като любящи души. Точно обратното показват чувства като страх и съмнение. Телата ни са изключително чувствителни приемници (и предаватели) на енергия, която посредством чувства ни казва дали съществува или не съществува съответствие между това, което сме в действителност, и начините, по които се проявяваме в момента.
Храбри души – Робърт Шварц