Баща ми преди време казваше: Пенсионират те – значи си негоден. Дават ти пенсия – значи си негоден.
Моето младо Аз си мислеше: Но нали заслужено им се дава почивка на възрастните хора.
Само че кой се чувства възрастен, когато кипи от енергия и ентусиазъм да сбъдва още хиляди свои желания, мечти, надежди.Кой иска да е втора категория човек, само защото възрастта му е голяма?
Много малко се говори и споделя за менопаузата. Колкото и да бях чела, нямах представа, че това ще сполети и мен с такава сила – безсъние (а сънят ми винаги е бил голям мой ресурс), изпотяване, топли-студени вълни (класика), втрисане, и да – чести промени в настроението – от плаче ми се, до хубаво ми е.
Природата е толкова мъдра и щедра – връща ме в периода на пубертета и съпътстващите чудения – какво става с тялото ми, какво става с чувствата ми, колко бушуват хормоните ми и кога ще се успокоят. Коя бях и в коя се превръщам?
Но кой споделя за психичните търсения? А те са безброй:
– никога повече няма да мога да раждам (някъде на 40г доброволно го пожелах, но когато отвън гинеколога ти го казва, трудно се примиряваш с „биологичния часовник“);
– никога няма да имам красива свежа кожа (дори и всеки месец да ходя на процедури);
– никога няма да изглеждам млада (Та ти си на 50, каква младост!);
– без причина съм тревожна, неприемаща, отхвърляща, бореща се – с какво и аз нямам отговор.
Имам всичко, а не мога да се отпусна и да се насладя, защото отвсякъде социума ти натриса: Негодна си!
Казват, че при психотерапевта идват клиенти с теми, сходни с неговите (неразрешени) теми.
Така е. В последно време при мен идват жени – наборки. Със същите притеснения, страхове, тревожност от това, че са негодни. Усещат го, чуват го от всички страни.
На „тези“ години къде ще си търся тепърва нова работа, къде тепърва на тези години ще си сменям мъжа, стой си и си трай. Животът и без друго свършва.
Кой го казва? Че аз на 50 съм най-жизнена, най- искаща, най- обичаща, най-влюбена – в мъжа си, в работата си , в живота! Толкова много ценя и обичам живота си СЕГА, на 50! Чудесен е този живот!
Но промените в тялото идват, натъртват с присъствието си, чукат по несбъднатите ти мечти. Едни хора се разгръщат (като мен), други се оставят, предават се.
Идват при мен жени на по 50 години, с дълги бракове – по 20-30 години (като моя). И изведнъж нещо се случва с мъжете им – изведнъж са станали други – отчуждени, затворени, изневеряващи. Ами – човещинка е – нали трябва да си докажат, че са ГОДНИ.
Не е ли това повод да се активираш, да си дадеш нов шанс за промяна – питам жените, а усешам болката и страховете им от евентуална промяна на статуквото. Излизането от релсите на ТЕЗИ години е страшно.
Животът е много мъдър! И безценен. А уроците – търсени, изучавани, повтаряни, надграждани – всеки със своята съдба и своя Път….
И това е чудесно!