Съществуват четири неотменни нужди за човешкото съзряване. Те съществуват едновременно
заедно и се надграждат взаимно – като пирамида.
ПЪРВА: дълбокото усещане на детето за контакт и връзка с хората, които отговарят за него.
Имайте предвид, че важното е усещането на детето за привързаност; това няма нищо общо дали и колко
родителите го обичат и се чувстват свързани с него. Много млади и добронамерени родители допускат грешката да оценяват връзката според собствените си чувства и привързаност. Но важното е не толкова какво подаваме на детето, а какво получава то. Родителите имат нужда от относителна зрялост и/или достатъчна подкрепа, за да се настроят към емоционалните нужди на детето, разглеждайки ги отделно от своите.
ВТОРА: Чувство за сигурност на връзката, което позволява на детето да си почине от усилията да заслужи правото да бъде това, което е, и такова, каквото е.
ТРЕТА: Позволение да чувства емоциите си, най-вече скръб, гняв, тъга и болка – иначе казано, да чувства, че е безопасно да бъде уязвимо.
Тъй като емоцията е двигателят на съзряването, когато децата изгубят крехките си чувства, те засядат в стадий на незрялост. За да бъдат достъпни емоциите, средата трябва да позволява безопасното им изразяване, което ще рече, че изразяването на чувства от страна на детето не бива да застрашава привързаните му отношения с родителите.
По причини, които почнаха да ни се изясняват, много деца в нашата култура са разединени от автентичните си чувства.
ЧЕТВЪРТА: Свободна игра в името на съзряването.
Играта не е фриволно детинско занимание, което трябва да се израсне; тя е необходимо условие за здравословното развитие на всички бозайници. Липсата на сигурна връзка и игра на ранен етап може да се
окаже фактор за състояния като СДВХ или раздразнителност и агресия в зряла възраст.
Д-р Габор Мате, Даниел Мате – „МИТЪТ ЗА НОРМАЛНОТО: Травмата, болестта и изцелението в една токсична култура“