Всичко случващо се на този свят се подчинява на принципа за причината и следствието.
Цялото видимо Творение, както гласи и самото име, е следствие, зад което стои винаги един творец, чиято воля се проявява.
Там, където съществува творение, винаги трябва да има и творец, тъй като законът гласи: „Нищо не произлиза от нищото”.
Винаги има взаимозависимост между това, което е било и това, което ще последва.
Всичко случващо се подчинява на закона за причината и следствието.
Това, което наричаме случайност, е само израз на скрита, неизвестна причина; никога обаче нищо не се случва без причина.
Естествено можем да правим каквото си искаме, но не можем ”да искаме, какво да искаме”. Тъй като и за нашата воля има причина, състояща се от влияния на заобикалящата ни среда, мнения, житейски опит. и обстоятелства, които от своя страна също имат причина.
И въпреки това във всеки един момент от живота ни имаме възможност да се намесим в тази верига, да променим някое следствие или също да създадем нова причина.
Все пак нищо не се намира извън рамките на закона и нищо не се случва в разрез с него. Самият закон не притежава свободата да решава какво иска да сътвори. Той само гласи:
„ Ако един творец прави това, става това, ако той върши онова, става онова.”
Законът е верният слуга на твореца и всяко следствие винаги съответства в количествено и качествено отношение съвсем точно на причината.
Така също не съществува и съвпадение, тъй като и то се подчиняват на закона за причината и следствието. Случайност е това, което ми се случва въз основа на сегашната ми битност. Случайност и щастие са само обозначения за една неосъзната взаимозависимост. Последната първо-причина, стояща зад цялото битие, винаги е съзидателната изначална сила, Едната сила, която наричаме БОГ.
Най-осезаемо действието на закона за причината и следствието става, когато той се проявява за отделния човек под формата на съдба.
“Духовните закони на живота как да ги разпознаем, разберем и прилагаме” Курт Тепервайн