Сходното привлича сходно и се подсилва от сходно. Противоположностите се отблъскват. По-силното определя по-слабото и го уподобява на себе си. Всеки може да привлече само това, което е в резонанс с на моментната му вибрация.
Следователно страхът привлича това, от което се опасяваме. Нашето поведение определя нашите отношения. Ако дръпнете струна на едно пиано, то започват да трептят и всички онези струни, които представляват обертон на тази струна, т.е. са от същия вид.
По този начин всяко тяло може да се доведе до състояние на вибриране от всеки звук, който е в диапазона на собствената му честота. Това важи не само за областта на физичните тела, но и особено за областта на душевните преживявания, в която приемаме енергии, трептения и настроения, към които сме предразположени.. Следователно телата и душите приемат сродни трептения и влизат в хармония със звуците на заобикалящата ги среда.
Законът за резонанса е закон за пренос на енергия., тъй като всяка вибрация пренася действащата в нея енергия върху всяко тяло със същата честота на вибриране.
Тела и души с еднаква настройка засилват взаимно собствената си вибрация и по този начин своята еднаква по същността си енергия. Тъй в съответствие с нашата нагласа са възможни както положителни така и отрицателни въздействия. Всички масови движения се основават на закона за резонанса. Все пак сме свободни да избираме, за кои вибрации ще се отворим, за кои ще се затворим, кои ще засилим или намалим. На това се основава въздействието на мантрите и на свещенопеенето: Чрез пеенето се настройваме на вълните на иманентната енергия и й даваме възможност да действа в нас. Чрез навлизането в диапазона на тези фини вибрации можем да активираме в нас области, които досега са били в латентно състояние и не са се проявявали. По този начин интонацията на първичния звук на Творението, мантрата ОМ, ни довежда до състояние на резонанс с вибрациите на Абсолюта в нас. Всеки човек може да възприеме винаги само тези области на действителността, с които е способен да влезе в резонанс.
Това важи не само за областта на сетивните възприятия, но и за възприемането на цялата действителност. Което се намира извън рамките на тази способност на човека за влизане в резонанс не се възприема от него. То за него не съществува, но естествено въпреки това е налице.
Макар да знаем, че с нашето физично око можем да видим само 8 процента от съществуващия светлинен спектър, сме склонни да гледаме на другите 92 процента от реалността като на несъществуващи, само защото не можем да ги възприемем. Така привличаме към себе си хора със сходна на нашата нагласа, както и нашите мислене и чувства привличат съответните житейски обстоятелства и събития.
Ако някой е замесен в катастрофа или в сбиване, то никога не е случайно, а винаги на основата на собствения му афинитет към подобни събития. Без наличието на този афинитет такова събитие не би могло никога да получи проявление под формата на негово преживяване. Човек е в състояние да приема неутрална космическа електронна енергия, която съществува навсякъде, да я формира с произволни мисли или енергии, произтичащи от чувствата, и така да излъчи сътворената от самия него честота на вибриране. Така излъчената съзнателно или несъзнателно енергия привлича съответните събития и ги връща в сферата на неговия житейския опит като житейски обстоятелства или преживявания.
Нашите мисли и чувства са като „невидим магнит”, който непрекъснато привлича всичко на този свят, което е в резонанс с него.
Ако нещо ме ядосва, от него ми е болно на душата, обижда ме или ми нанася душевна рана, то това не е заради поведението на другите; това е само причинителят, това, което го предизвиква. Причината е в мен, тъй като нещо от поведението на другия се намира – още – в мен и чрез негово поведение само е доведено до състояние на резонанс.
Ето защо няма смисъл да се ядосвам на неговото поведение.
Много по-целесъобразно е да премахна от себе си това качество, за да не може то при следващ случай отново да предизвика отзвук. Ако успея да направя това, то съм свободен от него.
Тъй като всеки човек възприема различна част от действителността, което е обусловено от неговата различна способност да влиза в резонанс, всеки от нас живее в различен свят. Чрез своята способност да влиза в резонанс той си създава свой собствен свят.