Най-общият смисъл на живота се състои в това да дам все по-съвършен израз на съвършенството на моето истинско СЕБЕ.
Да живея действително самоосъзнато, да оставя чрез мен да се случи пълнотата на живота и така наистина да запълня мига.
Общият смисъл на живота се състои в еволюцията, т.е. развитие, за да е възможно разгръщане, което води до осъществяване.
Единственият смисъл на живота е да събираш опит, който се превръща в познание – единственото от моя живот, което ще взема със себе си, тъй като съм дошъл на този свят гол и гол ще си отида. Всичко, което имам тук, ми е дадено назаем от живота и рано или късно ще трябва го да върна, най-късно на края на този живот.
Да живееш значи да се учиш. Никой от нас не може да кръшка от „училището на живота”. Задачата ми е обаче също да пресътворя наученото в живота. Не да събирам мъртво знание, а да разширявам съзнанието си и по този начин самия себе си – и така да се разпростирам все повече докато отново стана всеобхватен. Това ще стане, само когато приведа наученото от мен в хармония с живота. Ако това обаче не ми се удаде, идва ред на съдбата.
Задачата на нашето съществуване гласи: „Трябва да станете съвършени така, както е съвършен нашият Отец на в небесата!”
Собственият смисъл на всяко едно прераждане е да разбера и изпълня задачата на собствения си живот.
Да осъзная следното: Аз самият представлявам собствената си главна задача.
Част от собствения смисъл на живота е да се учим, за да предадем на другите наученото.
Задачата ни е да намерим пътя от притежаването през съществуването до волята на сътворението. От инстинкта през Егото да нашето истинско СЕБЕ – и по този начин към Бога.
През това време се учим не само да постъпваме правилно, но и да не пропускаме необходимото и да не допускаме погрешното. Проумяваме също, че смисълът на живота не се състои в това да се стремим към щастието за нашето дадено „аз”, а към щастието за нашето истинско СЕБЕ. Това означава да изразявам по все по-съвършен начин съвършенството на моето истинско СЕБЕ и така да съм в хармония с Творениетo.
Играта на живота се играе според утвърдени правила, които наричаме Духовни Закони. Това е игра, чиито закони научаваме едва по време на играта. С всеки ход в играта, с всяка крачка в живота имам шанса да научавам по едно правило – но само, ако се придържам към вече познатите правила. Докато съм жив, трябва да участвам в играта. Но аз решавам, дали ще участвам като играч или като пасивен наблюдател.
Няма значение дали ситуацията ми е приятна или неприятна, тя винаги е подходяща и важна, за да ми помогне, да направя крачка към самия себе си.
Докато участвам в играта на живота, т.е. сам направя ход, когато е мой ред, животът също винаги прави следващия ход. Ако обаче аз вече „не се придвижвам”, то и животът повече не прави ходове и няма движение. Веднага щом като се вкопча в нещо, в човек или ситуация, играта е в застой. В такъв случай вече ми е необходим житейски урок и получавам „допълнителен урок…” от живота: дори и когато продължавам да играя една изгубена игра, защото така ми е поудобно или поне така изглежда, изгубвам при това сам себе си.
Любовта и мъдростта ми отварят всички врати в тази игра на живота. Осъзнаем ли живота като игра, не можем повече да се оплакваме от „трудности”. Тъй като тъкмо това е смисълът на играта.
Така си създавам своя собствена уникална съдба, един вид „одежда по мярка”, която е създадена от мен и за мен.
Аз съм я създал, аз трябва да я нося и само аз мога да я променя и то във всеки момент от живота си. Аз съм творецът.
И всеки от нас е призован да стане сътворец, да участва в сътворяването на живота, на съдбата си и на цялото Творение.
Смъртта също е само един преход към друго ниво на играта.
„Духовните закони на живота как да ги разпознаем, разберем и прилагаме“ – Курт Тепервайн