Когато се разболеете, как оздравявате? Какъв е процесът, чрез който се лекувате? Дали първият ви подтик е да вземете рецепта за лекарство от вашия лекар?
Или си взимате няколко дни отпуск от работа, за да си починете?
Тичате ли до библиотеката, или скачате на компютъра, сърфирате из интернет и започвате да четете всичко, което ви попадне, за да научите как да победите проблема?
Присъединявате ли се към група за взаимопомощ, започвате ли да говорите на всички, които познавате, за състоянието си, за да видите какво можете да научите?
Много хора схващат лечението като неприятност, ненужно сътресение в разписанието на всички останали неща, които трябва да се направят. Като резултат, те предприемат такъв подход към лечението, който се върти около по-бързото ликвидиране на физическите симптоми по възможно най-пресметнат начин.
Всъщност, както и при много други аспекти на нашия живот като яденето, шофирането или работата, процесът на изцеление често може да бъде автоматичен – нещо, което не поставяме под въпрос, защото сме привикнали към конкретен начин да го правим. Можем да посетим лекар, да вземем рецепта за някакво фармацевтично лекарство и да се надяваме на най-доброто.
Понякога този подход действа перфектно, но друг път може и да не се получи.
Подходът към лечението, вече е остарял.
Степента на хронични забодявания, като сърдечносъдови, диабет, наднормено тегло и психични отклонения, продължава да се покачва, независимо от всички опити да се лекуват чрез мисловната нагласа болест – хапче.
По ирония на съдбата, въпреки технологичния напредък на медицината, ние не сме станали по-здрави. Вероятно най-доброто, което правим, е да разпростираме още повече нашите недъзи в по-голяма част от нашия живот. Нещо се случва под повърхността.
Истинският въпрос е как всъщност провеждаме лечението? Това, което науката понастоящем ни казва, е, че тялото не работи по такъв опростенчески модел.
Какви са нашите мисли, нашите емоции и състояние на духа, когато сме болни?
Таим ли мрачни мисли на обреченост, меланхолия и потиснатост, повлияни от негативността, или се издигаме над мъглата на заболяването, достатъчно, за да получим поглед към това какъв е по-големият урок?
А ако видим болестта като дар, като нещо, в което да се потопим, с цел да поразсъждаваме върху по-дълбоки нива?
А ако затанцуваме с нашите симптоми, вместо да сс страхуваме от тях?
Как това би променило нашия изцелителен процес?
Диана М. Миних доктор на науките – Цялостна система за самолечение чрез квантова медицина