По-голямата част от жените се стремят несъзнателно да си намерят мъж, когото инстинктът им приема за „силен“.
Разбира се, понякога може да ги срещне човек, но те са по-скоро изключения, отколкото норма. Цивилизацията грижливо премахна необходимостта човек да е смел и физически силен – в стабилното общество тези качества просто няма къде да се проявяват, освен може би в спорта. Лидер, активен, независим – обществото приветства тези качества, когато се проявяват с мярка. Ако човек е прекалено независим, ще му бъде много трудно да преуспее в нашата среда, в която далеч не всичко зависи от деловите качества и където понякога трябва да се работи в екип или по определена схема. И т.н.
Могат да се срещнат мъже, които притежават описаните по-горе качества. В планините, в пустинята, в полицията или в частните охранителни фирми, в неформалните групировки или в затвора. И дори рядко – в креслото на банков или търговски мениджър, където се изискват малко по-различни качества. Не случайно сред олигарсите от последната вълна практически няма одиозни личности. Днешните милионери са спечелили парите си не със сила и смелост, а с ум. Никъде не може да ги види човек, те не обичат да се показват много, обличат се скромно, т.е. не са самци. И една жена може да ги приеме за „силно рамо“ само с ума, а не с душата си.
Затова ви предлагаме да се замислите над онова, от което се нуждае душата ви (или вашите инстинкти) и разумът ви, а след това да разделите тези изисквания. Разумът изисква избраникът ви да има успех в социума, т.е. да умее да печели пари, да заема добра длъжност и да осигури и на вас, и на децата ви добро бъдеще. А инстинктът изисква да е силен, мъжествен, решителен, енергичен и т.н., но тези качества не са решаващи, за да преуспее човек в социума.
Това противоречие трябва да бъде разбрано – колкото по-цивилизовано ще става обществото ни, толкова по-малко „силни“ (в смисъл – самци) мъже ще има в него. И толкова по-малко ще са онези, които жените несъзнателно ще приемат за „силно рамо“. Това е реалността, която ни очаква и трябва да бъдем готови за нея.
Какво може да се направи
Какво можете да направите, как да се борите с влиянието на инстинктите, ако те непрекъснато ви създават проблеми в живота, но вие сте осъзнали влиянието им и бихте искали да се отървете от тях? Разбира се, тези препоръки ще са абсолютно безполезни, ако започнете да ги използвате, за да променяте високо примативните си близки.
Тук могат да бъдат дадени няколко препоръки и те са свързани с начините за отказване от идеализациите. Нали точно инстинктите, които оказват голямо влияние върху хората, са залегнали в основата на идеализацията на семейството, както и на някои други идеализации.
Така че, за да се борите с инстинктите (след като осъзнаете по какакъв начин влияят на живота ви), можете да използвате същите средства, които прилагате, за да се откажете от идеализациите. Те са няколко.
Да използваме волята си
Първият и задължителен инструмент за потискане влиянието на инстинктите е волята и желанието на човека. Трябва да използвате волята си, след като сте осъзнали, че негативните ви емоции не почиват на разумни основания, т.е. те са инстинктивни.
В този случай просто трябва да си заповядате: „Занапред няма да обръщам внимание на безпричинното си влечение към този човек и ще се ръководя само от разума си.“ Разбира се, това звучи доста неубедително, но подобен съзнателен избор рано или късно ще даде резултат – инстинктът ще се успокои. И ще престане да влияе на избора и постъпките ви.
Позитивни твърдения
Следващият начин произтича от това, че обикновено инстинктите пораждат някакви натрапчиви мисли. Затова трябва да откриете тези характерни мисли, да ги формулирате ясно и след това да работите с тях според общите правила за работа с негативните нагласи.
След като определите характерните негативни мисли, трябва да съставите противоположни на смисъла им позитивни твърдения и да ги повтаряте многократно дотогава, докато инстинктът ви не разбере, че напразно се суети и ще ви остави на мира.
Например, непрекъснато ви безпокои мисълта: „Трябва да имам дете, а защо нямам? Ужасно е, че съм сама! Непременно трябва да имам дете, не мога да живея без него!“ Така че, записвате си тези характерни мисли, а след това си съставяте позитивно твърдение, противоположно на смисъла им и деклариращо резултатът, който бихте искали да постигнете: „Аз се радвам на всеки момент от живота си! Моят живот е изпълнен със смисъл както с дете, така и без! Доверявам се на Живота и знам, че и в бъдеще всичко при мен ще е отлично!“
А след това повтаряйте позитивното твърдение дотогава, докато самите вие повярвате в него. И започнете да се ръководите от него.
Александър Свияш – КАК ДА ЖИВЕЕМ РАЗУМНО