Проявление на инстинктивното начало

Проявление на инстинктивното начало


Учените дори са въвели специален термин – „примативност“ (да не се смесва с примитивност!), който показва степента на проявеност на вродените инстинкти в поведението на човека. Високо примативни са хората, при които инстинктивното начало в поведението е силно проявено, т.е. те вземат решения, ръководейки се преди всичко от инстинктите си. Ниско примативни са хората, при които доминира рационалното, логичното (въпреки че логиката може да е особена или странна) начало в поведението и които контролират инстинктите си.

Високо примативните хора живеят обикновено в местата с опасни или тежки природни условия, т.е. в планините, пустините, джунгли и в някои страни в Африка, Близкия изток, Централна Азия и Южни Америка. Инстинктите помагат на жителите на тези страни да оцеляват, там те са им необходими.

Ниско примативните хора живеят предимно в страни с висока степен на осигуреност и безопасност. Това са страни в Европа и Северна Америка.

За кои инстинкти става дума тук? За не много. Това е инстинктът за продължаване на рода, принуждаващ хората да се размножават. Това е стадният инстинкт, който кара хората от една и съща националност или вяра, както и роднините, да си помагат. Това е инстинктът за оцеляване, принуждаващ хората да се катерят все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на успеха.

Инстинктът за продължаване на рода

Ще разгледаме само формите на проява на инстинкта за продължаване на рода, тъй като именно той създава множество проблеми в личния и семейния живот. Именно той принуждава жените и мъжете да се търсят един другиго, да се влюбват и да създават потомство. Като цяло, в това няма нищо лошо, но този инстинкт се проявява по различен начин при мъжете и жените, водейки до взаимно неразби­ране и множество претенции. Нека да разгледаме по-подробно как се проявява този инстинкт при мъжете и при жените.

Как инстинктът за продължаване на рода се проявява при жените

Този инстинкт принуждава жените да търсят силен и преуспяващ самец с „висок ранг“ – мъж за баща на детето си, тъй като само такъв баща може да осигури на потомството безопасно и осигурено бъдещ. Именно затова жените инстинктивно се стремят към силните и преуспяващите мъже и оттук произтича несъзнателното им желание да се опрат на „силно рамо“.

При това, инстинктът като проява на животинското ни начало не се развива и не се трансформира заедно с човека, а се базира на представи от дълбокото минало. А какъв е бил мъжът с „висок ранг“ преди няколко хиляди години? Не е трудно да се посочат качествата на преуспяващия мъж в първобитното общество. Той е трябвало да бъде физически силен, твърд, самоуверен, смел човек, който не се съобразява с мнението на другите (нагъл) и който се стреми към лидерство.

Колкото и да е смешно, но именно според тези критерии женският инстинкт подбира любимите мъже и в момента! Наистина, в наши дни можем да прибавим и амбициозност, грандиозни планове и през­рение към битовите (низшите) потребности. Именно затова женските сърца (особено в младежките години) биват лесно завоювани от мъже, съумяващи да се проявят ярко (забелязващи се, самоуверени, примамващи с огромни възможности, понякога предизвикателни, т.е. демонстриращи по всякакъв начин, че се отличават от тълпата). Хиляди момичета и млади жени се влюбват в най-различни поп-певци и други публични дейци, които се проявяват именно по този начин. И игнорират вниманието, което им оказват умните и възпитани очилатковци.

С ума си младата жена може да избере умния (внимателен, дело­ви, обезпечен и т.н.) мъж, но душата й ще бъде привлечена от безпаричния, но приказлив и нахакан на вид (самоуверен, презиращ условностите) познат. С ума си тя може да избере (и дори да се омъжи) за възпитан банкер, но душата й ще принадлежи на нахакания пазач или шофьор.

След като си избере мъж „по душа“, съответстващ на инстинкта й за продължаване на рода, жената ражда дете от него (или няколко) и се отдава на възпитанието им, предполагайки искрено, че и за мъжа това е най-важното и главно занимание. Други мъже (самци) не й трябват, тя е избрала най-добрия и сега е напълно отдадена на семейството. И смята, че любимият мъж трябва да споделя напълно семейните й радости.

Как инстинктът за продължаване на рода се проявява при мъжете

Инстинктът за продължаване на рода оказва влияние и на поведе­нието на мъжете, естествено. Но по съвсем различен начин, отколкото при жените. Ако инстинктът води жената към избора на най-преуспяващия (от негова гледна точка) мъж, към свързване с него и създаване на общо потомство, на мъжете той диктува съвсем друго поведение.

Здравият и силен самец трябва да разпространи гените си колкото може повече, за да може гарантирано да запази рода си. За тази цел той трябва да оплодотвори колкото може по-голям брой самки.

Инстинктът тласка мъжа да избере жената, която му допада и да създаде с нея потомство. Но инстинктът не се успокоява с това. Ами ако жената има някакви здравословни проблеми и не може да има деца? Или ако потомството му не оцелее? Какво, тогава родът трябва да спре да съществува? А ако мъжът е с „висок ранг“ и е способен да създаде много качествено потомство? Разбира се, че инстинктът трябва да изключи възможността родът да прекъсне. И той прави това много лесно. Принуждава мъжа да не се спира само на една жена. При животните колкото по-висок е рейтингът на самеца, толкова по-голям брой самки опложда. Горе-долу същото става и при мъжете, особено ако са постигнали нещо в живота и имат възможност да следват инстинктивното си влечение.

Състоятелният и преуспяващ мъж има възможност да създава свое потомство не само в законното си семейство. Инстинктът гони мъжете от една жена към друга. И колкото по-силно се проявява този инстинкт при мъжа, толкова по-голям брой жени ще обича и ще изпитва необяснимо влечение към тях. При това, той може абсолютно искрено да обича жена си, но под влияние на инстинкта за продължаване на рода да го влече към другите жени. А ако има проблеми с жена си, още повече.

Така че, може да осъждаме мъжете за това, че са неверни. Може да ги обвиняваме, че се стремят да „кривнат“ и да се опитваме да ги накараме да обичат само собствената си жена. Но трябва да разберем, че не го правят, защото са лоши, а поддавайки се на животинското начало у тях, което впрочем привлича към тях жените.

Това е добре познат факт: жената ще предпочете по-скоро да е любовнпца на достоен мъж, отколкото жена на недостоен.


Александър Свияш – КАК ДА ЖИВЕЕМ РАЗУМНО