Те са най-прости и се използват най-често в ежедневния живот. Те са свързани с това да натоварите ума си с контролирани мисли, вместо с неуправляеми разсъждения.
Например, когато разтърсвате дрънкалката над плачещото бебе, вие използвате именно този метод – превключване на вниманието. Да този момент бебето е било съсредоточено върху някакъв, известен само на него проблем и е настоявало високо той да бъде решен. Но щом разтърсихте дрънкалката, вниманието му превключи върху новия дразнител. Бебето започна да мисли за него и старият проблем беше забравен.
Този метод работи по същия ефективен начин и в напълно зряла възраст, особено когато го използвате за превключване на вниманието на някой друг човек, затънал в собствените си проблеми. Как да се възползваме от него? Много просто. Ако са ви омръзнали дългите словесни излияния на събеседника ви, задайте му такъв въпрос, че да забрави за какво е говорил току-що, т.е. във въпроса трябва да бъде засегната важна за събеседника тема.
Например, ако приятелката ви дълго и отегчително ви разказва какъв негодник се е оказал мъжът й (или приятелят й) и на вас ви е омръзнало вече да я слушате, попитайте я неочаквано: „А ти сигурна ли си, че си изключила ютията, когато излезе?“ Или: „А тази дупка (или петно) на новия ти кожух откъде се появи?“ Най-вероятно тя ведната ще хукне да разглежда кожуха си, а мъжът-негодник ще бъде забравен. Със сигурност ще успеете да спрете „словомешалката“ й по този начин.
Можете да се опитате да спирате и собствената си „словомешалка“ приблизително по същия начин. Усетите ли, че за пореден път сте се отдали на неконтролирани преживявания, опитайте се със силата на волята да превключите вниманието си върху някакви реални проблеми, стоящи пред вас. Например, върху това с какво ще се занимавате утре през деня. Или къде ще заминете на почивка през лятото. Или какво ще готвите (или ядете) за вечеря и т.н.
Темата, върху която ще превключите вниманието си, трябва да е реална и да изисква разход на време за взимане на окончателното решение.
Този начин не е труден, но изисква да имате реални тези за размисъл. При това такива, които не могат да послужат като катализатор за поредното пускане на „словомешалката“.
Изберете си „превключвател“
Действието на последния метод може да бъде подсилено, ако предварително си изберете някакъв „превключвател“, т.е. тема, въpxy която съзнателно ще превключвате вниманието си в случай на нужда. Най-добре би било, ако това е някакво много весело и приятно събитие от живота ви. Или просто шегаджийски израз, който може да ви развесели във всякаква ситуация.
При това наред с превключването на вниманието ще се осъществи и обезценяване на проблема, на който току що вашата „словомешалка“ се наслаждаваше успешно. По този начин ще успеете да се откъснете от егрегора на „нещастния живот“, на когото току-що отдавахте жизнените си сили.
Ето един пример за подобен „превключвател“.
Една от участничките в нашия семинар – симпатична млада сивоока млада жена, ни разказа следната история. Преди известно време работела като референт в голяма фирма. За да поддържа формата и самочувствието си, тя се занимавала с бодибилдинг, което и давало допълнителна увереност в собствените й сили.
Веднъж трябвало да занесе някакви документи в един от отделите и се опитала да отвори вратата им, но тя не поддавала. Жената натиснала по-силно и вратата се отворила. Когато влязла в стаята, всички които били там, я погледнали с недоумение и любопитство. Тя попитала какво става и тогава й обяснили, че вратата е била заключена, за да не им пречи никой, тъй като работели върху някаква спешна документация. От тогава споменът й за този случай е свързан винаги с усмивка.
Така че от този случай тя си направила отличен „превключвател“ Използването на „превключвателя“ се изразява в това, че в каквато и да било ситуация тя се сеща за смешния момент и си казва: „Е, и? Все пак, успях да отворя вратата!“ Щом ни е смешно, проблемът, който подхранва „словомешалката“, се обезценява и отстъпва на заден план. Превключвате вниманието си и „словомешалката“ не ви трови живота повече.
Подобен подход за спиране на „словомешалката“ е едновременни и лесен, и труден. Труден е, защото трябва да си намерите наисти на весел „превключвател“ и навреме да си спомните за него. А това не е никак лесно. Ако тези две условия са изпълнени, подходът не изисква продължителни медитации и напрегната работа с въображението си или каквито и да било други усилия и затова е лесен. Спомняте си, усмихвате се и преживяванията изчезват.
Ал. Свияш – кн. „Как да живеем разумно“