Идеализация на материалните и духовни ценности
Нека разгледаме идеализациите на земните и духовните ценности, повишаващи нивото на съдържанието на „резервоара“ за негативни преживявания малко по-подробно, като обозначим характерните мисли и убеждения, които доказват, че даден човек има такива идеализации.
Идеализацията на парите и материалните блага е много значима за даден човек идея, свързана с количеството пари и други материални ценности, които той трябва да притежава и водеща до задължителни негативни преживявания, когато доходите му не съответстват на очакванията му.
От това следва, че желанието да имаш пари, дори прекалено много пари, все още не означава идеализация. Продължителните негативни преживявания обаче по повод на това, че наличните доходи не стигат, за да се живее нормално (при това човек не прави нищо, за да ги увеличи), са всъщност идеализация.
Как се проявява: във вид на безкрайни терзания и оплаквания, че парите са малко и за нищо не стигат или като продължително недоволство от нивото на собствените си доходи.
За наличието на идеализация на парите говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Парите никога не ми стигат!
- • Това не е живот – с моите пари!
- • Ужасно е да се живее с доходи като моите!
- • Доходите ми (заплатата) са смешни. Това не са пари!
- • Това пари ли са? Когато спечеля, тогава ще започне животът…
- • Всичко е безполезно, обречен съм на вечно безпаричие, нищо не мога да променя.
Идеализацията на доверието означава много значима идея за това, че между познатите хора задължително трябва да има доверие и ако очакванията не се осъществят, възникват продължаващи дълго време негативни емоции.
Как се проявява: във вид на дълбоко огорчение от това, че ваши близки познати ви подвеждат за пореден път – не връщат взети на заем пари или не изпълняват други обещания. Вие отново им давате пари назаем, те отново не ви ги връщат, вие отново сте огорчени и това непрекъснато се повтаря.
Друга форма, в която се проявява тази идеализация, е очакването на вярност и преданост от страна на близки хора (съпруг, съпруга) само на основание на това, че вие сте им верни.
За наличието на идеализация на доверието говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- · Защо не ми връща парите? Такова доверие му имах, нали ми е брат (съученик, съсед)! Как може човек да постъпва така! И това не е за първи път!
- Как можа приятелката ми да постъпи по този начин (да ми вземе приятеля, да преспи с него, да разкаже някакви интимни подробности за вас)! Само на нея й имах доверие!
- · Как е могъл да ми изневери? Отдадох му всичко, толкова предана му бях, а той постъпи толкова подло!
Идеализацията на духовността (или религиозността) е значим за човека модел на организацията на света, според който всеки човек трябва да е духовно извисен (или религиозен, вярващ). Когато се сблъска с реалността, той продължително време изпитва огорчения по повод на това, че или самият той, или околните са твърде заети със светски (земни) дела и не се занимават с развитието на душата си, или я развиват неправилно (молят се не на боговете, които трябва).
Идеализацията на духовността се среща доста често сред последователите и привържениците на различни организации, проповядващи религиозни, езотерични или мистични идеи, независимо от това че почти всички формално се застъпват за равенството на хората пред Бога и не одобряват осъждането на различията.
Как се проявява: във вид на рязко осъждане на безбожниците, неверниците, духовните изследователи.
За наличието на идеализация на духовността говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Към Бога води само един път! (Предполага се, че това е именно този път, по който аз вървя.)
- Хората са са затънали в материалните си интереси! Докъде ще стигне светът?
- Как може да съществува такъв безбожник?
- Всички, които се занимават с езотерика и мистика, са слуги на дявола! Рано или късно Бог ще ги накаже!
- • Главната цел на човека е духовният ръст. Материалният свят поражда груба и примитивна енергия, аз презирам земните интереси.
- • Аз съм голям грешник! Толкова грешки съм направил! Ще горя в Ада!
Идеализация на живота, на съдбата е много значима идея за начина, по който трябва да се развива животът както на самия човек, така и на хората, които са му близки. Ако тези очаквания не се pеализират, човек затъва в продължителни негативни преживявания и претенции към живота.
Как се проявява: във вид на продължителни негативни преживявания по повод заболяване или смърт на близки хора (мъка), като състояние на пълна обреченост и убеденост, че Животът е несправедлив и страданията са незаслужени.
За наличието на идеализация на живота говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Животът ми пропадна, всичко е безполезно, обречен съм на мъки.
- • Съдбата е несправедлива към мен, животът ми представлява непрекъснати страдания.
- • Светът е жесток и несправедлив, след като допуска близкият ми човек незаслужено да боледува (да умре)!
- • Как да живея по-нататък, след като ми се случи това!
- • Животът не е справедлив към добрите хора.
- • Мъчно ми е и нищо не може да ми помогне!
- • Защо съм наказан с тези мъки, животът е толкова несправедлив към мен!
Идеализацията на контрола над околния свят е наличието на значима за човека идея, според която той трябва да контролира развитието на живота около него в съответствие със собствените си представи за това как трябва да постъпват заобикалящите го хора и как трябва да протичат събитията. Ако нещо наоколо става не така както човекът смята, че трябва да е и при това той не може да контролира и да промени ситуацията, у него възникват негативни преживявания.
Как се проявява: има три типични форми, в които се проявява този вид идеализация.
- във вид на авторитарно налагане на околните на собственото мнение, тотален контрол и недоверие към хората;
- във вид на непрекъснат страх за живота и здравето на децата си и близките си роднини, страх пред бъдещето, страх по повод на всевъзможни промени (естествено, към по-лошо) и т.н.;
- във вид на деликатна, но тотална опека над близките си (съпруг, деца), която поражда у тях желание да се измъкнат и да направят поне едно нещо самостоятелно;
- · във вид на ревност — безпочвена или основаваща се на външни признаци
За наличието на идеализация на контрола говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- Не мога да съм спокойна, ако не знам къде е детето ми (мъжа ми, майка ми, брат ми и т.н.), какво прави и дали всичко е наред.
- · Защо не направиха така, както аз им казах? На никой не може да се разчита, всичко трябва да правя аз!
- Не мога да си позволя почивка, защото всичко ще се срути веднага!
- Ако аз не участвам, тази работа със сигурност ще се провали!
- Знам какво трябва да правят обкръжаващите ме хора ис цената на всичко ще направя така, че те да се държат както трябва!
- Много се страхувам от бъдещето и постоянно се тревожа по този повод!
Идеализацията на красотата и външния вид е много значима идея за това как именно трябва да изглежда човек, каква трябва да е кожата му, косата, телосложението, теглото, прическата, дрехите и т.н., при което нерядко всички тези външни белези трябва да са не по-лоши (като минимум), отколкото при околните. Разбира се, в някои аспекти реалността се разминава с очакванията и това е изочник на безкрайни негативни преживявания.
Как се проявява: във вид на постоянни огорчения по повод на собствената външност, самообвинения за някаквии недостатъци (във външността), хронична борба с наднорменото тегло и т.н. Освен това, понякога се случва другите хора да бъдат сериозно обвинявани за това, че не отдават значение на този аспект от живота.
За наличието на идеализация на красотата говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Телосложението ми (кожата, краката, гърдите) е източник на безкрайните ми огорчения!
- • Изглеждам ужасно! Защо съм се родила на този свят!
- • Винаги се тревожа дали съм достатъчно добре облечена!
- • Имам ужасна фигура! На всяка цена трябва да сваля 10 килограма!
- • Просто се чувствам ужасно, ако някой наоколо е по-привлекателен от мен!
- • Що за хора са това! Обличат се, както им падне, и изобщо не мислят за ужасното впечатление, което правят на околните!
Идеализацията на националността (рода, цвета на кожата) означава, че човекът има несъзнателна и много значима за него идея за това, че хората от една националност имат превъзходство (или са ощетени) в сравнение с хора от друга националност, с произтичащите вследствие на това обвинения, презрение, омраза и други нерадостни мисли или дори постъпки.
Как се проявява:
- • във вид на продължително злословене по адрес на хора от определена националност или жители на дадено населено място (столичани, евреи, араби и т.н.);
- • във вид на остро самообвинение за принадлежността към някаква нация или народ;
- • във вид на несъзнателно чувство за превъзходство no omношение на хора от друга националност;
- • във вид на несъзнателен стремеж да се живее и да се развива само в средата на хора от своята националност, водещ до отстраняването на представители на малцинствата, дори ако те явно биха могли да бъдат полезни;
- • във вид на расова или национална омраза като начин да се намери външен враг, който би могъл да бъде обявен за източник на собствените ни неприятности.
За наличието на идеализация на националността (рода, цвета на кожата) говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Мразя евреите (руснаците, американците, арабите и пр ), защото са заели всички „топли местенца“ (от тях човек не може да си намери работа, занимават се само с търговия, не работят и т.н.)!
- • Колко ужасно е, че съм се родил българин (циганин, турчин, евреин…)! Какви щастливци са хората, които са се родили германци (американци, канадци…)! Не знам защо съм наказан така…
- • Презирам „черните“! Да си ходят в своя си Бимбистан!
- • Презорам мургавите! Те са слабо развити хорица и са необходими само, за да ми осигурят живота!
- • Тази държава си е само за нас, хората от другите националности нямат работа тук!
- Всички хора от малцинствата (или от дадена националност) са сган (сноби) и винаги, когато имам възможност, им пакостя!
Идеализацията на независимостта е много значим за човека модел на живота и поведението му, според който само самостоятелно взетите от него решения са валидни, независимо от влиянието на хората и обстоятелствата. Всяка форма на контрол, външни ограничения и за висимости (включително от дългове и кредити) предизвиква остър вътрешен протест.
Как се проявява: във вид на конфликти с ръководителите или роднините, които се опитват да посочват какво трябва да се прави. Или под формата на несъзнателно бягство от ситуацията, в която свободата може да бъде ограничена (избира да живее сам или да работи самостоятелно).
Белези за наличието на идеализация на независимостта са следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
Дразни ме необходимостта да работя само според инструкции, да съгласувам действията си с някого. Сам зная какво трябва да правя!
Нищо не може да ме принуди да правя нещо против волята си!
Не мога да понасям, когато говорят с мен авторитарно, със заповеден или наставнически тон.
Не понасям да съм зависим от обстоятелствата.
Главното в отношенията ми с хората е никой да не посяга на свободата ми.
Никога не вземам пари назаем, за да не се чувствам зависим от кредитора!
Идеализация на моралните (нравствените) норми означава наличие на много ясно очертани идеи за това кое е морално и кое е неморално, както и категоричното осъждане на хората, които нарушават моралните норми в поведението си. Подобна идеализация е характерна предимно за възрастните хора, възпитани в съответствие с моралните норми на времето, когато са били в активна възраст и съответно много ги дразни аморалното или безнравственото поведение (от тяхна гледна точка) на младежта, промените в системата на житейските ценности, както и много други промени, протича реалния живот.
Как се проявява: във вид на категорично осъждане на хората, водещи разгулен живот, имащи извънбрачни сексуални връзки или допускащи изневяра, еднополовата любов или други сексуални практики, както и хората, чийто стил на обличане е твърде разголен или небрежен, с демонстративно или предизвикателно поведение и т.н. или във вид на самоосъждане по повод на аморална постъпка (изневяра, кражба, измама и т.н.).
Белези за наличието на идеализация на моралните норми са следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Нима може да се допуска такова нещо! Накъде отива cветът! По наше време нямаше такива работи!
- • Вижте ги само! Нямат нито срам, нито съвест! Какво става с този свят, не знам! Накъде отиваме!
- • И защо направих това, това е грях, лошо нещо е, ще ме съдят за това!
- • Не мога да направя това, така не може, не е редно (макар и да не си представям живота без това)!
Идеализация на начина на живот означава, че човек се ръководи от много значими за него идеи как трябва да живеят хората и произтичащи от това продължителни негативни преживявания по повод огорчението му, че живее в недостатъчно голямо жилище, кара непрестижна кола или работи непрестижна работа, учи в непрестижно учебно заведение и така нататък.
Как се проявява: във вид на задълбочаващо се недоволство от това, че собственият живот не съответства на някои стандарти за потреблението; във вид на високомерие по отношение на „обикновените“ хора и страстно влечение към общуване (приближаване, съприкосновение) с известни хора, склонност към създаване на кумири и стремеж на всяка цена да се даде на децата престижно образование, стремеж на всяка цена да бъдат създадени такива условия на живот, които съответстват на вътрешното разбиране за това как живеят „истинските“ хора“.
Белези за наличието на идеализация на живота са следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Няма никога да мога да живея така, както трябва да живеят хората! Другите хора си живеят, а аз живуркам…
- • Така, както живея, това не е живот!
- • Нима може да се живее в жилище като моето! Това е ужасно!
- • Щом аз не мога, нека децата ми на всяка цена да живеят, както се полага!
- • Не е ясно какво мислят тези хора! Как може да се живее така!
Идеализация на общественото мнение означава, че човек има много силно желание да се държи така, че да не се превърне в обект на осъждане от страна на околните, дори и на непознати хора. Често пъти тази идея принуждава хората да постъпват по начин, който няма нищо общо с желанията и интересите им, в резултат на което възникват продължаващи дълго време претенции към себе си и околните.
Как се проявява: във вид на постоянно анализиране на ситуациите и извършване единствено на такива действия, които не могат да станат предмет на осъждане (или просто обсъждане) от страна на околните. В крайна сметка, човек е принуден да се облича „като всички“, да се държи „като всички“, да не проявява лични интереси и желания, противоречащи на интересите на обкръжението му. Той се приравнява към тях в желанието си да не се отличава с нищо и да бъде „като всички“. От друга страна, тази идеализация предизвиква категорично осъждане от страна на хората, които водят независим начин на живот и игнорират общественото мнение.
Тази идеализация оказва много силно влияние на поведението на жителите на малките населени места, чиновниците и военните, тоест в затворените общности.
За наличието на идеализация на общественото мнение говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Не мога да постъпя така, какво ще кажат хората!
- • Не мога да откажа нищо на приятелите си (или роднините), дори когато това, за което са ме помолили, прави живота ми непоносим.
- • Обичам този човек, но никога няма да мога да бъда с него, защото родителите и приятелите ми няма да го одобрят!
- • Не мога да облека това, което ми харесва, защото хората ще ме упрекнат!
- • Вижте ги тези изроди! Държат се, както им скимне! Не може човек да е разпуснат до такава степен, че да мисли само за себе си! Това е ужасно!
Идеализацията на отношенията е значим модел за начин по който трябва да съществуват човешките отношения (поведение, постъпки, общуване и т.н.) и произтичащите от него продължителни негативни преживявания, когато реалните отношения или поведение на хората не съответстват на този модел.
Как се проявява: във вид на постоянни преживявания по повод на това, че някой лъже, държи се грубо, не изпълнява обещанията си, не е услужлив, неблагодарен е, извършва предателства или поведенето му е неприемливо по някакъв друг начин. Възможно е борбата за защита на идеалите да се води с обиди, конфликти, изразяване на претенции или изпадане в депресия.
За наличието на идеализация на отношенията между хората говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Как е могъл да забрави, че вчера имах рожден ден (годишнина от сватбата; от деня, в който се срещнахме; от раждането на детето; от годежа; от развода и т.н.)!
- • Тя ме предаде! Разказала е всичко на съседа (на приятеля ми, на любовника, на мама и т.н.)!
- • Той е безчувствен дръвник! Можеше да се сети, че очаквам да прояви внимание към мен и да ми помогне!
- • Не мога да откажа на роднините ми да им помогна, дори когато и аз имам големи проблеми!
- • Толкова ми се иска в колектива да се създадат топли отношения, а те, кой знае защо, знаят само да се държат грубиянски и да ме лъжат!
- • Не мога да уволня този човек, защото жена му е болна и има три деца! Как да постъпя, той изобщо нищо не прави!
Идеализацията на работата е много значима идея за това, ч е хората са създадени, за да се трудят и че животът без работа е невъзможен. По принцип, идеята е добра. Но понякога води до продължителни негативни преживявания, когато по силата на обстоятелствата човек няма възможност да се труди, върши работа, която не му е приятна или просто постоянно упреква хората, не работещи толкова, колкото той смята за необходимо.
Как сепроявява: във вид на работохолизъм или скрити упреци към хората, които не уплътняват цялото си време в работа, във вид на лично недоволство от работата, с която този човек се занимава.
За на идеализация на работата говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Срамно е да не се работи!
- – Не мога да си представя как хората могат да живеят без работа. Това не е живот, аз не бих могъл и един ден да просъществувам така!
- • Животът ми е празен и безсмислен, когато нямам любима работа, на която да се отдам без остатък!
Презирам безделниците, пропиляващи безцелно годините на живота си!
- • Само който се труди постоянно, може да се смята за истински човек!
- Работата ми ме дразни и по никакъв начин не мога да се справя с това.
- Презирам егоистите, чийто живот е подчинен само на личните интереси! Човек трябва да прави нещо полезно и за другите.
Идеализацията на разумния начин на мислене е ситуация, в която един човек има много значима идея за това, че действията на хората трябва да се ръководят от разбираема за него логика. А когато хората постъпват по начин, по който самият човек не би постъпил никога в подобна ситуация, той е крайно огорчен от глупостта или странното поведение на другите хора.
Как проявява: във вид на силно разочарование от глупавите или безсмислени (от ваша гледна точка) постъпки на другите хора, в постоянен стремеж да се споразумеете с тях и последващо очакване споразуменията да се изпълняват, в постоянно апелиране към paзума (често липсващ) на човека, на когото искате да помогнете.
За наличието на идеализация на разумния начин на мислене говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • И защо тези хора правят всичко, както си искат? Толкова пъти им предлагах да седнем и да обсъдим всички въпроси!
- • И защо постъпихте така? Не можахте ли да се обадите по телефона и да помолите за съвет опитния човек?
- • И защо този човек не разбира очевидните истини? Всичко е толкова просто, но колкото и да се напъвам да ме чуе, явно не става.’
- • Подчинените ми постоянно правят едни и същи грешки! Няма край! Дори на някоя маймуна вече би й станало ясно всичко, сами не разбират!
- • Възможно ли е толкова много време да се посвещава на глупости (компютърни игри, интернет, риболов, секс и т.н.)! Заради това ще пострада работата ти (здравето, учението и т.н.)! Стегни се!
Идеализацията на собствените си способности е ситуация, в която човек явно преувеличава способностите или професионализма си, в резултат на което започва да упреква околните, както и крайна чувствителност, когато не го дооценят за нещо или му отправят критика. Обикновено става дума за реално способни и талантливи хора, професионалисти, които не могат да допуснат да не се справят блестящо с каквото и да било.
Хората, които идеализират собствените си способности, се стремят доста често да постигнат всичко, при това – много бързо, и не допускат, че могат да постигат постепенно целите си. Ако не ycпеят да се справят с нещо, те се опитват с цената на всичко да докажат на околните, че не са неудачници.
Как се проявява: във вид на силни амбиции, цинизъм, насмешки, вътрешно презрение към по-малко талантливите или грамотни (в тяхната област) хора, дори ако те заемат висшестояща длъжност, във вид на повишена обидчивост и стремеж за всички неприятности да бъдат обвинени околните. Човекът, който идеализира способностите си, никога не признава, че не може да направи нещо и винаги намира някой, който е виновен за неуспеха му.
За наличието на идеализация на способностите говорят следините характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Кой си ти, та да ме учиш мен? Самият аз мога да те науча на каквото си искаш!
- • Това никой не може да го направи по-добре от мен!
- • И по какъв начин този некадърник може да ръководи? Аз и за портиер не бих го назначил!
- • Не ми трябват малки резултати. Или всичко, или нищо!
- • Боже, колко трудно се живее, когато наоколо има само магарета и идиоти!
- • Аз съм професионалист в работата си и не мога да понасям никакви съветници!
- • Малките суми не ме интересуват! Искам много и веднага!
- • Не мога да понасям да ми подсказват и да ме поучават!
- • Мислят си, че ще им се размине просто така! Как ли пък не, ще има да ме помнят още! Ще им покажа аз на тях!
Идеалицията на собственото си несъвършенство е наличие на много значима идея за това какъв трябва да бъде „съвършеният човек“ и постоянно констатиране на собственото си несъвършенство в сравние с този еталон.
Как се проявява: във вид на постоянно самоупрекване и принизяване на собствените си достойнства, в стремеж да бъде добър за всички и да не огорчава никого (обикновено във вреда на собствените си интереси), в липса на любов към себе си, в безкрайни колебания, когато се наложи да се вземе решение, в невъзможност да назове цената на труда си или да поиска нещо за себе си, във вид на перфекционизъм, т.е. в стремеж дейността да се осъществи по съвършен начин, което я забавя безкрайно).
За наличието на идеализация на собственото си несъвършенство говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • През цялото време се страхувам да не направя нещо не както трябва.
- ■ Нямам право да отделям време и сили за себе си, не съм достоен за това!
- Ужасно е, ако някой страда заради мен!
- Не мога да допусна да не си върна дълга! Ще го направя на всяка цена!
- • Виновна съм за това, че не можах да помогна навреме на този човек! Никога няма да си простя това!
- • Ще е най-добре да имам търпение или да направя всичко сама, вместо да натоварвам хората с моите молби!
- • Не си струва дори да опитам, все едно нищо няма да стане!
Идеализация на семейството означава, че човек има много значима идея (или идеи) за това как трябва да се развива семейният му живот и произтичащите от това продължителни разочарования, ако неговият реален семеен живот не съответства на този модел.
Как се проявява: във вид на продължаващи дълго време разочарования по повод на това, че няма семейство или има, но нещо в него не съответства на очакванията, защото брачният партньор не е такъв какъвто трябва да е – не е достатъчно внимателен или не е постигнал големи успехи, не се занимава с домакинска работа или не иска да издържа семейството, не дава пари, не възпитава правилно децата или пие, не прави достатъчно секс и т.н.
За наличието на идеализация на семейството говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Животът без семейство – не е живот. Истинският живот ще започне, едва когато се омъжа (оженя)!
- • Семейството е непълноценно без дете. Истинският живот започва едва след появата на детето.
- • Защо, заради какви грехове ми се падна такъв мъж (жена)?
- • В нормалното семейство мъжът трябва да печели повече от жената (мъжът трябва да издържа семейството, да е глава на семейството).
- • Съпрузите трябва да са верни един на друг. Никой не трябва да изневерява.
- • Децата са длъжни ………………….(попълнете сами)
- • Жената е длъжна …………………. (попълнете сами)
- • Мъжът е длъжен …………………. (попълнете сами)
Идеализация на секса означава, че човек има много значима идея за това как точно трябва да се развиват сексуалните отношения и произтичащите от това продължителни негативни преживявания, ако сексуалният партньор не споделя тези идеи, а има свои coбствени.
Как се проявява: във вид на продължителни преживявания по повод на това, че сексът липсва или го има, но не такъв, какъвто ни се иска да е, тоест случва се недостатъчно често или е много кратък, не в тази последователност, твърде е деликатен или е прекалено груб и т.н. Под формата на задълбочаващо се осъждане на хората със cексуални проблеми.
За наличието на идеализация на секса говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Животът без секс не е живот. Истинският живот ще започне едва тогава, когато ще имам възможност да правя секс!
- • И защо е толкова груб (прибързан, срамежлив, пасивен, безчувствен, …)! Как може да се държи по този начин!
- • Защо е толкова равнодушна към секса? И това ми било жена!
- Тези примати се интересуват само от това, което им е между краката. Това хора ли са? Животни!
- • Не мога да запазя достойнството си в леглото, това е ужасно няма да го преживея!
- • Аз му дадох ВСИЧКО, а той не оценява това – бездушно животно!
- • Сексът – само както е в порнофилмите!! А ние какво? Няма да го преживея такова унижение!
Идеализация на собствената изключителност (високомерие) е наличието у човека на чувство за собственото му превъзходство в сравнение с околните, за собствената му изключителност, чувство, че е избраник на съдбата и произтичащото от това презрение и високомерие по отношение на „тълпата, стадото, добитъка“.
Как се се проявява:
- • във вид на вътрешно презрение и старание да няма досег с хора, които лицето смята за по-нискостоящи по силата на произхода си (дворянство, принадлежност към към елита), на реалните постижения („звездна болест“) или просто чувство на вътрешно превъзходство;
- в разделянето на всички събития на допустими или унизителни за себе си;
- • в използването на изрази, демонстриращи чувството на превъзходство по отношение на другите хора;
- като стил на мислене, при който човек смята себе си за източник на всички протичащи около него събития (заради мен се разболя баща ми, заради мен ви ограбиха и т.н.).
За наличието на идеализация на собствената изключителност говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Тези хора трябва много да се постараят, за да им обърна внимание!
- Вие нарочно правите всичко напук на мен, убедена съм в това!
- Вие всичките не струвате колкото малкия ми пръст!
- Никога няма да се унижавам и да моля за извинение, каквито и да са последствията от това! Никога няма да се извиня!
- За мен е унизително да моля за помощ!
- Наоколо са само невежи! Няма да се унижавам да общувам с тях.
- • Как се осмеляват да ми искат документите! Аз съм герой на труда, (депутат и т.н.)!
Идеализация на увлеченията (хоби, интереси) е наличние у човека на много значима идея за това, че е постигнал големи успехи или е експерт в някакъв вид увлекателно занимание (включително в областта на спорта или политиката) и проява на голямо недоволство, когато някой изразява съмнения по отношение на постиженията му. Поводът за огорченията може да е всякакъв. Например, съмнения по отношение на умението ви да шофирате, да ловите риба, да готвите, да подстригвате, да карате ролкови кънки и т.н. Или пък това са претенции към самия себе си поради това, че не можете да направите нещо така добре, както желаете.
Как се проявява: във вид на силни преживявания по повод на това, че някой не е съгласен с мнението ви, не цени постиженията или изобщо не се интересува от това, което е важно за вас. Тя е разновидност на идеализацията на собствените способности, проявява се в сферата на интересите, които не се отнасят към работата.
За наличието на идеализация на увлеченията говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Как може да живее човек като растение, без да се интересува от съдбата на страната!
- • Нашата политическа система е ужасна! Кога най-после ще се свърши с това!
- • Любимият ми отбор непременно трябва да спечели, няма да понеса да загуби!
- • Животът няма смисъл, след като не мога да отглеждам рибки (да ходя за риба, на лов, да играя шах и т.н.)!
- • Аз съм най-големият футболен фанатик (рибар, ловец,шахматист и т.н.) и ще направя всичко, за да ви докажа пюва! За какво мислите и какво разбирате от футбол! Още много фурни хляб трябва да изядете, за да се научите.
Идеализация на нивото на развитие (образование, интелект) е наличието у човека на много значима идея за това, че всички трябва да са интелектуално развити, образовани и да имат научни степени или други признаци на обществено признание и произтичащото от това убеждение вътрешно презрение към слабо образованите и неразвитите хора.
Как се проявява: във вид на вътрешно презрение и старание да не общува с хора, които са слабо развити или имат примитивни стремежи и интереси. Във вид на стремеж на всяка цена да получи престижно образование за себе си или за децата си. Идеализацията на тези качества е характерна за научните работници, хората на изкуството, интелигенцията.
Друга форма на тази идеализация е продължително самоосъждане поради липса на висше образование или научна степен.
За наличието на идеализация на нивото на развитие говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Деmemo ми трябва да се учи отлично и да получи виеше образование на всяка цена!
- Ако не защитя дисертация, ще ме е срам да гледам хората в очите.
- Слабо развитите и необразованите хора изобщо не заслужават да им обръщам внимание!
- За какво може да се говори с човек, който не знае значеието на думата „интерфукация“!
Идеализация на целта е много значима идея за това, че поставената цел трябва да бъде постигната на всяка цена и ако това не стане, животът ще спре. Естествено че по пътя към всяка цел се срещат пречки, което предизвиква огромно огорчение у човек с такава идеализация. Той или се самообвинява, че не е способен, или обвинява другите, че се стремят да му попречат.
Как проявява: във вид на постоянно планиране на действията и резултатите си и стремеж да подчини целия си живот на постигането на желаната цел, игнориране на другите аспекти в живота или презрение към хората, които нямат явна цел.
За наличието на идеализация на целта говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- Животът е непрекъсната борба за постигане на целите си. И в края на краищата аз ще постигна своето, както и да ми пречат обвиняващите ме хора!
- Аз винаги планирам ясно бъдещето си и на всяка цена постигам осъществяването на плановете си.
- Животът ми губи всякакъв смисъл, когато нямам цел, към която бих могъл да се стремя.
- Готов съм да пожертвам много заради постигането на поставените цели.
- · Дразнят ме препятствията по пътя към целите ми. Но в края на краищата ще постигна своето, каквото и да ми струва това!
Идеализация на физическото здраве означава наличието у човека на много значима за него идея за това, че трябва да е абсолютно здрав, с произтичащите от нея безкрайни страхове и тревоги по поеод на собственото си здраве.
Как се проявява:
- • във вид на постоянни страхове по повод здравословното състояние;
- • във вид на скрито убеждение, че всички хора трябва да се грижат за здравето си и произтичащо от това осъждане на xoрата заради тяхната глупост или безгрижие;
- • във вид на презрение към хората със слаба физическа подготовка.
За наличието на идеализация на физическото здраве говорят следните характерни мисли и вътрешни убеждения:
- • Отново ми се появи това петънце на кожата (болка в хълбока, сърбеж в носа), трябва спешно да отида на лекар!
- • Ужасно, пак съм забравил да изпия хапчетата си и по този начин нанесох непоправима вреда на здравето си!
- • И защо здравето ми е толкова слабо (телосложението ми е лошо), това е ужасно!
- • И защо на този свят се раждат такива слабаци, no-добре би било изобщо да не бяха се раждали тези изроди!
Освен гореизброените, възможно е и идеализирането на всякакви други човешки ценности, включително властта, националността, мястото на раждане и какъвто и да било друг показател, на който се отдава прекалено голямо значение.
Описание на различните идеализации, цитати на характерните мисли и начини за разрушаването на идеализациите в процеса на духовното ни възпитание можете да намерите и в другите наши книги.
Както вече посочихме, в предложената по-горе схема на „резероара“ за негативни преживявания, всяка от разгледаните идеализации има своя собствен клапан върху тръбата, през който той се пълни в момента, в който човек се отдава на продължителни негативни преживявания по повод нарушаването на някоя значима за него идея.
Докато човек идеализира поне една земна ценност, съответният клапан е отворен и през него негативните емоции преминават в тръбата, а оттам – в „резервоара“ за преживявания.
Но щом човек осъзнае, че отношението му към идеализираната от него ценност е погрешно и престане да изпитва негативни чувства, клапанът се затваря и „резервоарът“ престава да се пълни. Ако всички останали клапани са също затворени, т.е. човек няма други идеализации, нивото на съдържанието в „резервоара“ започва да спада и Животът престава да се занимава с духовното му възпитание. Ситуацията започва рязко да се променя към по-добро.
Александър Свияш – Кн. „Как да живеем разумно“