Ние изпълняваме програми, заложени в подсъзнанието ни
Нашето подсъзнание е своеобразен „склад“ за различни убеждения, нагласи, стереотипи, страхове и други програми, от които ние се ръководим несъзнателно при вземането на поредното решение. Една част от тези програми е напълно позитивна и прави живота ни по-прост и по-предсказуем. Например, вътрешните убеждения от типа на „Трябва да се полагат грижи за децата и за родителите“, „Трябва да се помага на хората“, „Трябва да се уважават по-възрастните“, „Не трябва да се взема чужда собственост“, „Трябва да се поздравява, когато се срещнат познати“ и подобни правят живота ни по-спокоен и сигурен.
Но има и някои странни нагласи, които ние следваме несъзнателно, без да разбираме защо става така.
За съжаление, някои от вътрешните ни убеждения създават зона на сериозен дискомфорт. Например, несъзнателната и като цяло не лоша програма от типа на „Човек е създаден, за да се труди“ понякога няма да ви дава възможност да си починете. Достатъчно е да полегнете на дивана и в душата ви мигом се поражда дискомфорт: „Какво си лежа тук, когато всички работят, трябва да ставам и да правя нещо“, нямате възможност да си починете спокойно, а това вече изобщо не е хубаво.
Във всеки човек има множество подобни несъзнателни нагласи и докато не ги осъзнаете, ще се ръководите сляпо от тях. А те лесно могат да блокират пътя ви към желаната цел.
Подсъзнанието се грижи за нас
Трябва да се отбележи, че подсъзнанието пази всички тези убеждения и ги изважда на бял свят в необходимия момент (от наша гледна точка – не когато трябва!) само и само всичко да ни е наред и да не попаднем за пореден път в стресова ситуация. Ето например какво представлява страхът от самотата? Това е скрита програма, която има грижата да не останете неомъжена и да не страдате от това.
Подсъзнанието постоянно обобщава опита ни и информацията, която достига до нас, обработва я, прави изводи и ги запазва във вид на вътрешни програми, за да може в бъдеще всичко да ни е наред. За съжаление, случва се последствията от тази грижа да не са такива, каквито ние бихме искали да бъдат. Както е казал някакъв известен политик, „Искаше ни се да стане колкото се може по-добро, но стана, както винаги.“
Откъде се взимат различните вътрешни убеждения в човека? Източниците за това са много.
Първите години от живота на човека
Преди всичко, това е ранното детство. Новороденото си лежи вкреватчето и не разбира какво става около него. То чува звуци и макар да не разбира смисъла им, активно реагира. Така и кучето, което също не разбира думите, прекрасно различава интонациите в гласа на стопаните си. Точно по същия начин детето реагира на звуците, които произнасят хората около него.
Ако в семейството на детето всичко е наред, родителите се отнасят добре един към друг, у детето се появява несъзнателното вътрешно убеждение, че се намира на безопасно място, т.е. „Светът е безпасно място.“
Ако родителите (жената, мъжът, дядовците, бабите, другите деца) са в конфликт помежду си, детето постоянно чува ядосаните им послания, които то възприема като заплаха и у него се появява желание да се защити от нея. В крайна сметка, у него се създава скрито убеждение от рода на: „Светът на възрастните е опасно място, в което човек трябва да се защитава през цялото време.“ В резултат на това убеждение ще порасне затворено, вътрешно агресивно дете, готово винаги за отразяване на нападение и това си остава за цял живот.
Ако детето не е било обичано и непрекъснато е чувало раздразнение и претенции в гласа на майката, у него се появява усещане за пълна безпомощност, незащитеност и ненужност, които се трансформира във вътрешна програма от типа на: „Не съм нужен на никого. Любовта и вниманието трябва да се заслужат. Не съм достоен за обич“. Естествено, че човек с такава вътрешна програма ще е несигурен в себе си и постоянно ще има нужда от одобрението на околните.
Всеки човек представлява един вид ходещ съд с електролит (кръв, лимфа), който непрекъснато излъчва електромагнитни и други вълни в околната среда. Естествено, спокойният и любящ родител излъчва едни вълни, вечно недоволните родители – други, а постоянно суетящите се и страхуващите се от всичко родители – още по-различни. Детето възприема тези излъчвания и неволно се настройва към тях, те проникват в него. Така например човек, случайно попаднал на стадиона, без да е поклонник на футбола, неволно попада в много мощна енергийна вълна, създадена от запалянковците, когато бъде вкаран гол и я усеща много явно. А детенцето? През първите пет-шест години то е принудено постоянно да е в полето на родителите си. По какъв начин да избегне тези вибрации? По никакъв.
Всъщност, през първите години на живота си, само за сметка на реакциите на звуците и излъчванията на родителите си, детенцето получава първите си и най-дълготрайни нагласи, които впоследствие оказват влияние на чертите на характера му – затворен или общителен, агресивен или миролюбив, самоуверен или хронично несигурен и т.н.
Дали тези нагласи могат да бъдат променени? Дали е възможно човек да промени характера си, да стане по-спокоен, самоуверен и самостоятелен?
Възможно е и за да стане това, ще са необходими определени усилия.
Житейският опит и поведението на родителите
Следващият източник на вътрешни програми е опитът и убежденията, които родителите предават на своите деца. Те могат да го правят съзнателно, повтаряйки непрекъснато някакви фрази от рода на: „Бъди по-скромен! Бъди като всички! Това не е за теб! Задоволявай се с това, което си. Всяка жаба да си знае гьола!“
Тези фрази се възприемат от детето като бъдеща житейска позиция и резултатите от реализирането й, както разбирате, няма да са много радостни.
Родителите могат да предават на детето житейския си опит просто чрез всекидневните разговори помежду си, чийто смисъл може да бъде изразен във фрази от типа на: „За да оцелее човек, трябва много и непосилно да се труди“, „Човек е създаден да се труди, както птицата – да лети“, „Много пари – много неприятности, ние и с малко ще се оправим, не ни трябва много.“ Естествено, те предават на детето този свой житейски опит с най-добри намерения. Но времената биха могли рязко да се променят и ако принципите „Бъди като всички. Бъди по-скромен!“ са им помогнали да оцелеят в трудните времена на репресии, същият този опит няма да им даде възможност да постигнат успех в съвременните условия. И на тях, и на детето, което е възприело ценностната им система. Затова децата от успешните семейства по начало имат най-добрите „стартови“ условия – те са по-самоуверени и нямат вътрешни нагласи от типа на „Задоволявай се с малко, всичко останало не е за теб“, „Бъди като всички“ и „Бъди по-скромен“.
Освен това, родителите често използват не много коректни, меко казано, изрази, за да направляват детето си. Спомнете си какво ви казваха родителите ви, когато искаха да ви призоват към ред и да обуздаят неудържимия ви темперамент. Дали в лексикона им не се срещаха изрази от типа на: „Тъпак! Глупак! За нищо не ставаш! На тебе за нищо не може да се разчита! Вечно ще съсипеш нещо! На кого си се метнал такъв?! На тебе все нещо ти пречи, от тебе нищо не може да се очаква, всичко разваляш!“
Тези думи, многократно и емоционално повторени от родителите, се записват в подсъзнанието на детето и впоследствие се проявяват във вид на несигурност, боязън да не направи грешка, проблеми с вземането на решения и т.н. Искаше ни се да стане по-добре, а стана…
Влиянието на обкръжението, на социума
Част от програмите се предават на детето практически без думи, по подразбиране, както се изразяват програмистите. Какви могат да бъдат тези програми? Най-различни.
Детето е поотраснало, научило се е малко да говори и пита: „А защо моят дядо е такъв побелял и с бръчки?“. И доброжелателните родители охотно поясняват: „Е, той е остарял и годините са му много. Ще видиш, че като пораснеш, на неговите години и ти ще си побелял и прегърбен.“ Детето слуша тези думи и си представя образно старостта си. Готово, програмата за остаряването е задействана, въпреки че никой на никого не е желал лошото.
Очакванията на родителите по отношение на детето създават силни програми. На село родителите очакват, че расте още един чифт ръце за тежката работа в стопанството и детето неволно възприема това като ръководство за действие.
Майката, посветила целия си живот на децата, неволно предава на дъщеря си скритото убеждение „Жената трябва да живее заради децата си, което дъщерята изпълнява впоследствие вече в своя семеен живот.
В семейството на работници, заети с тежък и еднообразен труд, детето неволно възприема тяхната вътрешна нагласа: „Животът е тежко нещо, трябва да се бори човек, за да оцелее, ще си почиваме на оня свят“ и се подготвя за много и тежка работа. Е, каквото очакваш, това и получаваш.
В семейството на занимаващи се с наука хора се очаква детето да бъде развито интелектуално и също да се занимава с наука – често то се опитва да оправдае тези надежди, и т.н.
Трудността да се установят тези вътрешни нагласи е в това, че те не се изразяват чрез конкретни думи или фрази, а съществуват в човека във вид на разбирания, че трябва да се живее само по този и по никакъв друг начин. На въпроса: „А защо точно така?“ обикновено следва недоумяващ отговор: „А как по друг начин?“
Негативните програми от авторитетните лица
C не по-малък успех може да се получи негативна програма не само в детството, а дори и когато хората са достигнали напълно съзнателна възраст – от всякакви лица, чието мнение ви е впечатлило по някакъв начин. Това може да са учители в училище, роднини, по-големи приятели и други значими за вас хора.
Например, ако някое значимо за вас лице изрази неласкаво мнение за вас, за способностите ви или направи нерадостно предположение за вашето бъдеще, в подсъзнанието ви може да залегне програма от типа на: „Аз съм неудачник, нищо няма да постигна“, която впоследствие ще блокира всичките ви усилия по пътя към желаните цели.
Нерядко възникват ситуации, когато известни лекари, лечители, ясновидци, астролози и всякакви други специалисти по бъдещето на практика „залагат“ в подсъзнанието на пациентите си негативни програми. Подобни например на „Виждам, че ще се разделите с жена си/мъжа си)“, „имате къса линия на живота на ръката си, затова ви остават да живеете съвсем малко години“, „Във вашия род всички умират от рак (пропиват се, развеждат се, остават неженени, бездетни са, безпарични и т.н.)“, „В този вид бизнес няма да имате успех“ и подобни.
Колкото по-авторитетен е човекът, изразил подобно мнение, толкова по-дълбоко прониква то в подсъзнанието и започва на практика да ръководи живота ви.
Средствата за масова информация, книгите, филмите
Много голям брой от вътрешните ни програми са заложени у нас от книгите, особено романтичните и сантименталните. Телевизията, която превръща в кумир насилието, парите и красивия живот, налага програми от типа на „Истинският човек трябва да има много пари, любовници (от женски или мъжки пол), да защитава с юмруци интересите си.“
Всичко това залага в подсъзнанието ни стереотипи на поведение в различни ситуации и впоследствие ние ги изпълняваме несъзнателно.
Личният опит
Още един мощен източник на вътрешни нагласи е личният опит.
Позитивният опит повишава самооценката ни и ни прави по-самоуверени.
Но още по-успешно личният ни негативен опит понижава самооценката ни и блокира постигането на желания резултат.
Спечелили сте например голяма сума пари и като следствие от това сте преживели големи неприятности с колегите (всички са се изпокарали), с данъчните власти или с някакви „неформални структури“. Парите вече ги няма, но подсъзнанието ви е фиксирало отчетливо, че „Големите пари създават големи неприятности“ и сега по всякакъв начин ви пази от възможността да ги получавате.
След това събитие са минали няколко години, събитието е забравено и вие отново се опитвате да спечелите пари. Полагате големи усилия, но бизнесът ви изобщо не се развива. Стигнали сте до някакво ниво, но все не успявате, независимо от усилията, да разширите дейността си. И тази ситуация продължава с години. Изобщо не можете разберете какъв е проблемът. Уж имате опит, връзки, добър бизнес, но той не се развива. И никакви усилия не носят успех.
А причината за подобна ситуация се корени именно във вашето минало. Уплахата, която сте преживели доста отдавна във връзка с големите пари, може, без да осъзнавате това, да контролира ситуацията.
Подсъзнанието ви се бои от големите пари, защото те са свързани с опасност за живота ви. И то защитава вашия живот като не допуска в него богатството.
Друг вариант. Били сте много влюбени, но възлюбеният ви е направил нещо, което според вас не е трябвало да прави (престанал е да ви обича, изневерил ви е, предал ви е и др.) и в резултат на това вие сте преживели страшен стрес, възможно е дори да е бил придружен от заболяване. В подсъзнанието ви е записана отчетливо нагласата „Влюбването е вредно за здравето“ и сега напразно си търсите любим човек и същите горещи чувства – подсъзнанието ви предпазва от нови разочарования. Разбира се, номерът му може не винаги да минава, но доста често е успешен.
Още един вариант – случили ви са се няколко неприятности поред и вие, вместо да потърсите причината за появата им, сте си направили дългосрочни негативни (практически философски) изводи: „На мен никога не ми върви“, „Обречен съм да бъда беден“, „Виня и страдам заради другите“ или нещо от този род. И сега тази програма независимо от желанието ви и полаганите усилия, определя събитията във вашия живот, а вие постоянно търсите и намирате потвърждения за верността й.
Може ли да се направи нещо с всичко това? Нали не ви се иска да се усещате като марионетка, изпълняваща несъзнателно програми, заложени неизвестно от кого и неизвестно кога. Оказва се, че ими начини всичко това да се промени.
Първата стъпка е да осъзнаете убежденията си
Първата стъпка по пътя към съзнателното постигане на желаните цели е да си изясните от какви програми, нагласи или стереотипи на поведението се ръководите в живота.
Това не е лесно да се направи, защото само част от програмите са очевидни. Част от тях може да се прояви само тогава, когато се появят съответни условия за това.
Как може да стане това? Много просто. Например, във вашето смейство е прието да се грижите един за друг, да сте внимателни, до не си повишавате тон. Вие смятате този начин на живот за естествен и не можете да си представите, че хората могат да живеят по друг начин. И изведнъж ви изпращат в продължителна командировка в друг град (заминавате да служите в армията или да печелите пари навън) и там попадате в компанията на озлобени, агресивни и егоистични хора.
Опитвате се да отстоявате модела си на поведение, но те ви се подиграват и приемат проявите на възпитание от ваша страна за слабост. Вие не можете да отстъпите от убежденията си и в крайна сметка сте губещата страна в отношенията с тези хора (по същия начин след революцията през 1917 година в Русия военните и дворяните са загубили от по-малко развитите, но и по-необременени от различни условности работници и селяни). Убежденията ви са ви довели до загуба, тъй като не сте успели да се приспособите към новата ситуация. Докато сте живели обаче в предишните условия, вашите нагласи са ви създавали зона на комфорт.
Самопознанието е безкраен процес и затова е важно да се разбере, че човек може да постигне цялостно осъзнаване, но не отведнъж. Не за ден, не за седмица, не за месец и дори не за година. Да опознаеш себе си, нагласите и убежденията си, да ги анализираш, да отхвърлиш негативните нагласи и да създадеш позитивни – това всъщност представлява процесът на живота.
И така, първата стъпка представлява определянето на онези вътрешни програми, нагласи и страхове, от които се ръководите в живота. Това става лесно – съставяте списък на вътрешните си убеждения. Можете дори да го озаглавите: „Какво се пази в моето подсъзнание“. Във втората част на книгата ще ви представим техниката за директен разговор с подсъзнанието, но засега това не ви е необходимо.
Сега трябва да вземете лист хартия (или да отворите файл в компютъра) и да запишете всичко, което си мислите във връзка с възрастта ви, външността, здравето, способностите, късмета, предназначението, парите, работата, почивката, любовта, секса, децата и родителите, приятелите, хобитата и всичко останало.
Не слагайте чертата под този списък – ще го допълвате още дълги години!
След това разделете тези убеждения на такива, които ви помагат в живота или ви вдъхновяват и дават ви надежди за успех.
И на такива, които по някакъв начин ви ограничават, пречат ви, водят до разочарования, несигурност, блокират усилията ви. Или поне биха могли да ги блокират.
Препишете първия списък на отделен лист или файл и го препрочитайте периодично – той ще ви зарежда със сили по пътя към желаните цели. Това може да са фрази от рода на:
Имам прекрасно здраве!
Изпълнен съм със сили!
Винаги ми върви!
Винаги изглеждам млад и красив!
Роден съм за богатство!
Заслужавам най-хубавите неща на света!
Способен съм да печеля всякакви пари!
Аз съм късметлия!
Допълвайте го, когато откривате в себе си нови достойнства и позитивни убеждения.
С втория списък нещата са малко по-сложни – трябва да се отървете от записаните в него нагласи, да ги смените с други. Това е възможно, макар че изисква определени усилия.
Има няколко начина за изменение на определените от вас негативни нагласи.
Отмяна на негативната нагласа чрез метода на визуализация
Първият начин се използва тогава, когато си спомняте ясно кой, как и кога ви е внушил мисълта, че няма да успеете да направите нещо или че вие сте неудачник.
Този начин се нарича „визуализация“ и се състои в това, че вие си представяте мислено ситуация, в която нежеланото внушение не се е случило.
А ви е внушена идея, която ви вдъхновява и радва.
За тази цел трябва да възстановите в паметта си, колкото е възможно по-ярко и с всички подробности, първоначалната ситуация, когато ви е внушена негативната нагласа. А след това трябва мислено да промените начина, по който тя протича, т.е. да си представите, че този човек изрича съвсем други думи.
По този начин ще отмените вложената от него негативна програма и ще я смените с положителна, която няма да ви трови живота. Трябва обаче да си представяте всичко много ярко, образно, наситено и не по-малко от двадесетина пъти.
Съставяме си позитивно твърдение
Вторият начин се изразява в съставянето на позитивно твърдение, противоположно по смисъл на негативната нагласа, която създава прегради по пътя към желаните цели. След това новото твърдение трябва да залегне на мястото, на което сега се пази негативната ви нагласа.
Тази технология на отменянето на негативните програми е разгледана много подробно в книгата „Усмихни се, докато не е станало късно“ [4], както и в книги на други автори. В повечето преводни книги този начин се нарича създаване на афирмации.
Съществуват определени правила за създаване на позитивно твърдение (афирмация).
Препоръки за съставянето на позитивни твърдения
Спазвайки доста лесните правила за съставяне на афирмации, вие рязко повишавате ефективността на самопрограмирането за постигане на успех. В най-обобщен вид тези препоръки могат да бъдат сведени до следното:
- 1. Смисълът на позитивното твърдение трябва да е напълно противоположен на негативната програма, от която искате да се отървете. Например, ако негативната нагласа е била във вид на: „Любовта и вниманието на хората трябва да се заслужат“, позитивната програма от рода на: „Всички хора са божествени създания и аз съм едно от тях“, макар да отчита вашите достойнства, не отменя необходимостта да се стараете постоянно да заслужите признание от страни на хората.
По-правилно ще е твърдението: „Аз съм достоен за любовта и вниманието на хората просто поради факта, че съществувам, с лекота дарявам и получавам любов и внимание.“
- 2. Позитивното твърдение не трябва да бъде прекалено дълго. Едно или две изречения, съставени от разбираеми и приятни за вас думи.
- 3. Позитивните твърдения не трябва да съдържат отрицание защото в тях вие говорите за това, което искате. А не за това, което не искате. (Въпреки че понякога може и да не спазите това изискване.).
- 4. Позитивното твърдение винаги се съставя по отношение на себе си, тоест винаги се използват местоименията: „аз“, „на мен“, „и мен“ и т.н. Ако позитивното твърдение се състои от общи фрази („Този свят е прекрасен и той дава на всички хора това, което искат“), то може да няма никакво отношение към вас и вероятността да доведе до решаване на вътрешния ви проблем е малка.
- Позитивното твърдение трябва да е „ваше“, т.е. то трябва да ви е приятно и повтарянето му трябва да предизвика в душата ви хубави чувства. Механичното повтаряне дори на най-правилната, но неразбираема или неприятна за вас фраза, може да няма положителен ефект.
Разбира се, съществуват множество особености при прилагането на тези препоръки [4], но като цяло спазването на тези изисквания е напълно достатъчно за ефективното самопрограмиране за постигане на успех.
При съставянето на позитивното твърдение може да използват два подхода, водещи към една цел – вътрешно спокойствие и убеденост в своята правота.
Според първия подход трябва да промените себе си така, че повече да не чувствате дискомфорт.
Според втория подход трябва, без да променяте себе си, да преразгледате отношението си към проблемната ситуация и да престанете да изпитвате дискомфорт от това, че тя съществува такава, каквато е.
Да разгледаме тези два подхода по-подробно.
Първият подход – променяте себе си
При този подход първо формулирате негативната си нагласа в едно изречение, например: „Аз никога няма да постигна успех!“, „Аз съм недостатъчно образован и никога няма да мога да получа интересна работа“, „Аз не съм красива и никога няма да се омъжа“ и т.н.
След това съставяте твърдение, което е напълно противоположно по смисъл на негативната ви програма: „Аз постигам лесно и бързо успех в интересен за мен вид дейност!“, „Моето образование е повече от достатъчно, за да получа работата, която ме интересува“, „Аз съм прекрасна и интересна жена и много мъже ще смятат за чест да ми направят предложение!“
Както виждате, съставеното по подобен начин позитивно твърдение ви дава възможност да промените коренно отношението си към себе си, да се промените така, че предишните съмнения и проблеми да престанат да ви засягат. Ако използвате правилно този подход, ще станете самоуверен и енергичен човек, вместо да продължите да живеете като плах и вечно съмняващ се неудачник.
Например, в случая със страховете по повод недостатъчната ни образованост, след като поработите с позитивното твърдение, просто няма да ви е грижа за предишните ви притеснения и вие смело ще захванете да се занимавате с това, което ви влече – знае се, че доста от известните хора дори не са завършили училище в детството си, но това по никакъв начин не е повлияло на успеха, който са постигнали впоследствие.
Убедената в своята неотразимост жена непрекъснато ще бъде обект на внимание от страна на множество мъже, независимо от реалните й външни данни.
Какво да правим по-нататък с позитивните твърдения, как да ги накараме да „работят“ и да получаваме прекрасни резултати ще ви разкажем малко по-късно.
Вторият подход – променяте отношението си към действителността
Случва се понякога източникът на огорченията ви да е нещо, което не бихте могли да промените с каквито и да било твърдения, защото то е част от обективната реалност.
Например, по рождение имате твърде голям нос или твърде едри гърди, твърде сте високи или прекалено дебели и т.н. Нито с ръста, нито с носа, нито с другите особености на тялото си можете да направите нещо (с изключение на пластична операция, но тя може да не ви е по джоба) и това би могло да е постоянен източник на негативни преживявания за вас.
В тези случаи също може да се използват позитивни твърдения, но те трябва да променят отношението ви към реалността, да направят тази реалност привлекателна и приятна за вас.
Тук вече е трудно да се твърди „Аз имам много малък и красив нос“, защото позитивното твърдение няма да промени размера на носа ви, а всяко минаване покрай огледалото ще опровергава това твърдение.
Затова ще е по-добре твърдението да бъде съставено с идеята да изразява подчертаването на нещо, което прави носа ви необикновено привлекателен за вас. Например: „Моят необикновен нос ми придава изключителен и забележителен вид, такива като мен се намират трудно. Гордея се със своята изключителност.“
За втория пример (с телосложението) позитивното твърдение може да има следния вид: „Моето телосложение ме прави сексапилна и привлекателна за мъжете, които разбират от истински жени“ и т.н.
Общо казано, вие трябва да започнете да се гордеете с това, от което преди сте се срамували, защото „това“ ви придава някакви изключителни качества, които другите хора не притежават. И тогава ще се окаже, че животът е прекрасен и всичките ви предишни огорчения ще ви се сторят просто смешни.
Вие сте този, който трябва да реши какъв вид позитивно твърдение трябва да използвате в конкретния за вас случай. Главното е самите вие да разберете какво искате – дали вие самите да се промените, или просто да промените отношението си към някакъв факт от действителността. А след това да си създадете позитивно твърдение по съответния начин.
Да предположим, че вие сте малко мързеливи, което не ви пречи много в живота, но постоянно ви провокира да се самообвинявате. Иска ви се да се отървете от този дискомфорт.
Според желанието ви и в зависимост от вашия избор, може да си съставите позитивно твърдение според първия подход: „Аз съм решителна и делова жена, всяка минута от живота ми е изпълнена с дейности, аз съм много активна и ефективна при постигането на целите си.“ В резултат на това от малко ленива и спокойна (но недоволна от себе си) жена вие се превръщате в някаква „електрометла“, която не признава нито минута покой и е вечно заета с някакви грижи.
Ако това не ви удовлетворява, тогава можете да си съставите позитивно твърдение според втория подход: „С каквото и да се захвана, винаги и навсякъде успявам, всичките ми проблеми се решават от само себе си, без да е необходимо активното ми участие. Аз се радвам на живота и той ме радва, като ми предоставя толкова много въможности да си почина, колкото имам нужда! Аз съм оптимална в действията си!“ В резултат на това вие не променяте начина си на живот, но преставате да се самообвинявате за мързела, защото сте благодарни на Живота заради това, че той сам решава всичките ви въпроси и не ви принуждава да се суетите излишно. Възможно е да не постигнете онова, което може да постигне една суперделова жена, но това няма да е причина животът ви да стане по-лош, особено ако нещата се преценяват според нивото на вашия душевен комфорт.
Както виждате, двата различни подхода към една и съща ситуация пораждат съвсем различни позитивни твърдения. Но резултатът от тях е, че преставате да изпитвате вътрешен дискомфорт и премахвате вътрешните бариери по пътя към целите си, каквито и да са те.
В крайна сметка, вие започвате да постигате по-голям успех във всичките си дейности.
Кн. Как да живеем разумно – Александър Свияш