Мъдреците намират начин да използват умело
даже враговете си.
— Плутарх
Действие е и да заемеш позиция – и да я удържиш.
Понякога преодоляваме пречките не като ги атакуваме, а като се отдръпнем и ги оставим те да атакуват. Вместо да действаме самите ние, можем да използваме действията на опонента и да ги обърнем срещу него.
Силата на противоположностите е оръжие.
Пасивността също може да е действие. То черпи от енергията на другия и ни позволява да я впрегнем в
наша полза. По този начин опонентът – или препятствието – ще свърши работата вместо нас.
Попитайте руснаците как разбиха Наполеон и немските нацисти – не с твърда отбрана на границите си, а чрез отстъпление. Отстъпиха навътре в страната, където врагът заседна в тежки битки в непозната територия и беше изтощен от глад и студ.
Това действие ли е? Категорично да.
Може би противникът ви или пречката пред вас наистина са извънредно мощни. Може би не сте в състояние да победите с упоритост, омаломощавайки врага чрез продължителен натиск. Може би рискът да се учите в движение (чрез повтаряне на опитите) ви се вижда неприемлив. Е, добре. Имате и други опции, не бързайте да обявявате капитулация. Просто приемете, че има злини, които е невъзможно да съкрушите, колкото и да се мъчите. И вместо да блъскате напразно, намерете начин да използвате самото зло, неговата енергия, в своя полза.
И така, вместо да влизате в двубой с препятствията, намерете начин да ги накарате да се разгромят сами.
Когато искаме нещо твърде силно, самите ние сме най-големият си враг. В ревностното си старание да завинтим болта, повреждаме резбата и постигането на целта ни става невъзможно. От форсиране гумите започват да буксуват и не можем да се измъкнем от кишата или калта.
Погълнати от устрема си да вървим напред, забравяме, че има и други начини да стигнем до дестинацията си. Забравяме, че понякога и задният ход, – а дори и стоенето на място – са най-доброто средство към целта.
Драпаме с всички сили я за повишение, я за нов клиент, или пък се мъчим да предотвратим надвиснала криза, а всъщност най-добрият начин да постигнем целите си е да преразгледаме желанията си. Това може да ни разкрие съвършено нови хоризонти и така пречката ще се превърне в шанс. Резултатът може да е ново начинание, печалбата от което да надхвърли досегашния ни доход. Или може да установим, че привличаме повече клиенти, ако не ги гоним по петите – те може да предпочитат да работят с човек, който не им досажда. А за кризата, от която се боим, можем да помислим и да начертаем план как да спечелим от нея, когато и ако се
случи.
Приемаме погрешно, че движението напред е единственият начин за прогрес, единственият път
към успеха.
Понякога обаче да се задържиш на място, да се придвижиш настрани или да дадеш назад е най-добрият метод да елиминираш пречката, която блокира пътя.
Този подход изисква определена доза смирение. Това значи да приемеш, че първоначалният ти план не е осъществим. Просто не са налице необходимите предпоставки, за да стигнеш до целта по „традиционния” начин. Но какво от това?
Важното е подходът ти да е такъв, че да те изведе там, където искаш да отидеш. Но нека сме наясно – да използваш пречките срещу самите тях е много по-различно от това да потънеш в бездействие.
Пасивната съпротива е всъщност изключително активна.
Но действията при нея са под формата на дисциплина, самоконтрол, мъжество, непоколебимост и генерална стратегия.
Можем да използваме препятствието, което ни пречи, в наша полза, като го накараме само да
свърши трудната работа вместо нас. Понякога това значи да го оставим непокътнато каквото е, вместо
да се мъчим да го променим.
РАЙЪН ХОЛИДЕЙ – Кн. „ДАРЪТ НА ТРУДНОСТИТЕ“