Ако искаш да владееш велика империя, овладей себе си.
— Публий Сир
Когато са в паника, хората грешат. Нарушават системи. Пренебрегват процедури. Отклоняват се от плануваното. Стават безотговорни и спират да мислят ясно. Те просто реагират – но не на това, на което трябва да реагират, а на хормоните на оцеляването, които се отделят в кръвта им.
Може да сме планирали всичко до последната запетайка, но когато се случи нещо непредвидено, първото, което правим, е да забравим плана си и да се хвърлим в ръцете на добрата стара паника. Някои от нас просто копнеят да задействат алармата, защото е по-лесно, отколкото да се справим с онова, срещу което сме изправени.
Паниката е самоубийство.
Затова трябва да се научите да преодолявате паниката. И това не е лесно.
Несигурността и страхът се неутрализират от авторитета. Обучението е авторитет. То е предпазенклапан. При достатъчно тренировки човек може да се научи да се абстрахира напълно от тези естествени, дори вродени, страхове, пораждащи се най-често от непознатото. За щастие, срещу непознатото има прост лек (макар и не лесен), позволяващ да увеличим устойчивостта си в стресови и непознати ситуации.
Това е умение, което трябва да се култивира – свобода от излишни вълнения и безпокойство. За да
можете да съсредоточите енергията си за решаване на проблемите, а не за реакция срещу тях.
Спешно писмо от шефа. Заядлив натрапник в бара. Обаждане от банката – финансирането ви е
спряно. Някой звъни на вратата ви – станала е катастрофа.
Когато се безпокоите, запитайте се: „Какво съм решил да не видя в този момент?
Какви важни неща пропускате, защото сте избрали тревогата пред самоанализа, будността или мъдростта?”
Или с други думи: Получавате ли повече възможности да се справите, ако се тревожите?
Понякога може би. А в този конкретен случай?
– Май не – ще отговорите. Ами тогава…
Ако дадена емоция не може да промени условията или ситуацията, с които сте се сблъскали, тя
най-вероятно не е полезна. Дори може да се окаже вредна.
РАЙЪН ХОЛИДЕЙ – Кн. „ДАРЪТ НА ТРУДНОСТИТЕ“