Това, от което се нуждае такъв човек, не е кураж, а самоконтрол, хладнокръвие. То може
да се постигне само чрез практика.
— Тиодор Рузвелт
Всеки от нас е като кълбо от обтегнати нерви.
Бизнесът ни е застрашен от конкуренцията. Внезапно изникват проблеми. Най-добрият ни служител неочаквано напуска. Компютрите ни правят номера. Не можем да си отдъхнем от задачи. Шефът постоянно ни товари. Всичко около нас се разваля точно когато си мислим, че не издържаме повече.
Как реагирате на всичко това? Отминавате спокойно проблемите? Не им обръщате внимание? Примигвате и увеличавате концентрацията си? Или се отчайвате? Опитвате ли се да притъпите „лошите” чувства?
И това са само нещата, които се случват обективно. Не забравяйте, че винаги има хора, които се опитват да ви провалят. Искат да ви смутят. Да ви разтърсят. Да ви притиснат да вземете прибързано решение, преди да сте се запознали с всички факти. Искат да ви накарат да мислите и действате според техните правила, а не според вашите.
Главният въпрос е дали ще им позволите.
Колкото по-високо се целите, толкова повече се засилват напрежението и стресът. И рискът да не издържите на натоварването е голям.
В тези ситуации талантът не е най-важен. Решаващото качество тогава е хладнокръвието, защото то дава възможност да приложите всяко друго умение.
Без него човек се проваля, преди да разгърне пълните си възможности.
Не си мислете, че спокойствието и хладнокръвието са изтънчени качества на някой аристократ.
Самообладанието е въпрос на борбеност.
Кажете си: „Аз отказвам да приема това. Не съм съгласен да бъда разубеден. Ще устоя на изкушението да призная провала си.”
То обаче съдържа и доза приемане: „Е, явно трябва да се справям сам. Ме мога да си позволя лукса да се шокирам или да се вайкам. Прекалено съм зает и прекалено много хора зависят от мен.”
Борбеността и приемането се допълват добре в следния принцип: Винаги има ответен ход, винаги има начин да се справиш и да продължиш напред.
Никой не казва, че е лесно, и разбира се, рискът е голям, но пътят е за този, който е готов да го извърви.
Това е което трябва да направим. И знаем, че ще е трудно, може би дори опасно.
Но ние сме готови. Ние сме уверени и сериозни и нищо няма да ни уплаши.
Това означава да си готов за всяка ситуация, да запазиш хладнокръвие и да мобилизираш всички усилия. Да се вземеш в ръце. Да се отърсиш от лошото, което те сполита, и да продължиш да се бориш – като гледаш право напред, сякаш нищо не се е случило.
Защото, както вече осъзнавате, е точно така.
Нищо не се е случило – то зависи единствено от нашето възприятие.
РАЙЪН ХОЛИДЕЙ – Кн. „ДАРЪТ НА ТРУДНОСТИТЕ“