-Михаил Михайлович, постъпките на хората в реалния живот не са ни подвластни. И на сън, ако нещо не ни харесва в поведението на другия човек, ни се иска да го променим. Но как мога да решавам вместо друг какво да прави той?“ – такъв въпрос ми беше зададен по време на една среща.
Как в съня ви може да има друг човек? Откъде се е появил? Другият човек е вътре във вас…
Това е като във вица, в който болен отива при психиатъра и казва: „Докторе, от няколко дена по мене тичат дяволчета.“ „И сега ли?“ – пита докторът. „Да!“ – отговаря болният и нервно ги изтръсква от себе си. „Ама какво ми ги прехвърляте на мен?!“ – възмущава се докторът.
Как във вашето въображение изведнъж се е появил друг човек, за когото вие не знаете нищо? Не го ли е родила вашата глава? И нима вашите желания не го карат във вашия сън да се държи така, както вие бихте искали? Как може той да бъде друг? Това е ваше създание, плът от плътта ви и кръв от кръвта ви. Освен това трябва да променяте не поведението на хората, а конкретни образи. Ето това не знаете. Поведението и отношенията в съня са породени от нашите емоции и често не носят реална информация. Но има някои образи, които трябва да се отделят от общата атмосфера на съня и трябва да ги дешифрираме, защото в тях е закодирано предупреждение. И обикновено това не са самите отношения между хората, а предметите, вещите, украшенията; всичко, което ядем насън, пием, което ни заобикаля; времето и пространството; стихиите; хората, но хората като персонажи, образи.
Например майката в съня е образът на предчувствието. Как изглежда тя, също е информация. Ако е здрава – успех в брака, ако е болна – говори за нещастие. Основната информация се крие там, в образите. А ако майка ви в същия сън ви е нарекла „глупачка“ и ви е ударила шамар, когато се събудите, какво ще чувствате? Обида и унижение. А какво следва след обидата? Отмъщение. Сутринта ще започне за вас с емоционален кошмар.
Автотренинг от типа: „Та това е сън, нищо страшно не е станало“ – няма да ви помогне. От емоцията не можем да се отървем с помощта на ума. Бедата на човека е, че той не може да се отпусне дори в съня си, неговата духовно-емоционална структура е в постоянно движение, мятане от една емоция към друга. Той не умее да различава емоцията в съня от емоцията след събуждането – тя е едно цяло, продължава във времето и е с тенденция към безкрайност. И мен като практикуващ психолог ме тревожи именно този проблем. Хората са неосъзнати във всичко, не само в сънищата си. Дори след като се събудят, те са под въздействието на емоционалния наркотик, а това означава, че не могат адекватно да възприемат настъпващия ден.
Вие искате да променяте поведението на други хора поне на сън! А защо? Добре, представили сте си, че мъжът, когото желаете, ви е обикнал страстно в съня ви и после летите на крилете на щастието. Чудесно! А после? В живота той както не ви е обръщал внимание преди, така не ви обръща и сега. И вие изпитвате страшно разочарование, че няма резултат. Кой е виновен? Моят метод? Не съм ви научил правилно да променяте информацията?
Не, ако някой е виновен, това е вашият хитър ум. Именно той е решил да приложи метод, имащ отношение само към вашата душа и към вашето здраве, към всички заобикалящи ви хора. Именно той ви кара да използвате знанията си в ущърб на самите вас. Когато ви говоря за емоциите и работата с информацията, аз се обръщам към вашия стремеж да промените само себе си.
ИНТУИЦИЯТА Е „СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ“ НА ЛИЧНАТА БЕЗОПАСНОСТ
МЕЧТАТА на всеки човек е да избегне нещастните случаи и да не попадне под ударите на капризната съдба. Как да преодолее тази враждебна зависимост? Как да постигне мъдростта на личната безопасност, която днес ни е необходима като въздуха?
Хората наричат по различен начин способността да чувстват нещо, което е извън пределите на физическия свят. За едни това е „ясновидство“, за други – „шесто чувство“. Но най-близко до възприемането на човека е понятието „вътрешен глас“, или „интуиция“. В дълбините на родовата ни памет съществува „матрица“ за безопасно поведение. Тя започва да действа, когато й стане ясно, че човекът се е отклонил от правилния път. Не съм направил грешка, като казвам „когато й стане ясно „, защото интуицията е част от съвършения разум, която може да предвижда. Тя е пълноценен орган от човешкия организъм, който отговаря за нашата реална безопасност, тя е, образно казано, „специален агент“, призован да ни помага в трудни житейски ситуации.
За съжаление, общуването ни с този вътрешен „специален агент“ е много рядко и обикновено несъзнателно. Полученият от него сигнал за опасност най-често ни поставя пред факта, когато вече е късно да се предприеме каквото и да било. Макар психическият разум доста преди катастрофата да чувства приближаването на злото, самият човек не разбира „езика на предупреждението“, защото неговото умствено развитие въобще не е свързано с познаването на собствената система за безопасност. А аз мечтая за времето, когато за всеки човек интуицията ще стане нормален орган за ориентация, както днес са зрението, слухът, обонянието и осезанието. Без нея човек е достъпен за всяко зло.
Защо съзнанието не реагира навреме?
Трагичните събития в Москва, свързани с вземането на заложници на мюзикъла „Норд-Ост“, веднага бяха придружени от слухове, че много хора, които са станали заложници на терористите, предварително са усещали приближаването на бедата, но не повярвали или не обърнали внимание. Какво им е попречило навреме да осъзнаят важността на тази информация?
Както вече казах по-горе – липсата на каквито и да е навици за работа с интуицията. Това са натрупаните през целия живот негативни емоции: страх, обида, ревност, гняв, агресия, срам, завист… Те са обвили психическото тяло на човека с плътна обвивка, през която интуитивната информация не може да проникне към бодърствуващото съзнание. Човек фиксира само това, което вижда и чува около себе си, но остава сляп и глух за интуицията си. Това е все едно да излезете на улицата със завързани очи и запушени уши, като при това се правите, че контролирате ситуацията.
Но дори в такова положение може да съществувате, ако нямаше друг, по-сериозен проблем, за който вече говорих. Сами по себе си емоциите не са толкова опасни, колкото е опасна реакцията на нашия ум към стреса. Решението да се обидим или да се изплашим, да изревнуваме първо се приема от главата, а малко по-късно в човека се появява желание, което изисква възмездие за причинената вреда. И ако то не се удовлетвори, подобни мисли се превръщат в натрапчиви идеи, които той върти в главата си като „плочи“. По такъв начин съзнанието става обзето от „фикс идея“ и не е способно да изпълнява първоначалната си функция – да анализира правилно целия обем информация както от външния, така и от вътрешния свят, за да може човек лесно да избира спасителните островчета в бурния океан на живота.
Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков