В състояние ли сме да „четем“ Книгата на Живота?

В състояние ли сме да „четем“ Книгата на Живота?


Веднъж по телевизията показаха сюжет как един опера- тор-гмуркач се озовал (заради грешка на работниците) в клет­ка с акули. Когато видял плуващите към него хищници, той се промъкнал под желязната основа на клетката (а тя била на 10 сантиметра от дъното) и дори измъкнал и кинокамерата. Пос­ле, когато го помолили да повтори подвига си, той не могъл да провре дори ръката си. Под въздействието на смъртната опасност у него се задвижили вътрешни сили, които в обик­новения живот дремят дълбоко в организма.

Но за да се чувства човек в безопасност и да е уверен, разчитайки на собствените си сили, съвсем не е задължител­но да се тренира в преодоляването на стреса по подобен на­чин. Дос гатъчно е да развие в себе си способността да усеща и разбира езика на информацията, който се съдържа както в нашия организъм, така и в заобикалящия ни свят. „Езикът на предупреждението“ можем да фиксираме на практика през ця­лото време, денем и нощем. Но да работим с него, можем само в състояние на пълно съзнание.

Сигурен съм, че много от вас сега се вълнуват от въпро­са: няма ли да ни навреди развиването на такива способнос­ти? Подобни страхове могат да възникват във вашето съзна­ние, когато има значителни бели полета, а по-точно – липса на система от специално образование, свързано с изучаването на вътрешния свят на човека. Защото единственото, което ни заплашва реално, това е елементарната неграмотност по въп­росите за личната безопасност.

На какво ни учат, например, в училище? На правилни неща, от гледна точка използване постиженията на научно-техничес­кия прогрес. Но на цялата тази система не й достига наука, коя­то да обучава в изкуството на живота и изкуството на оцеляване в нашите ненормални, от гледна точка на здравето, условия.

На практика аз се убедих в безспорната способност на децата да „виждат“ и чувстват информацията на образите. За тях беше лесна задача „четенето“ на число, което знаеше само моят асистент. Фактически всички деца го определиха правил­но. По-нататък те без усилие назоваваха образите на плодо­ве, предмети, които той представяше. Защо децата „виждат“ по-лесно информацията? Защото не се боят от грешки. Те не се срамуват да сгрешат. За възрастните същите тези тесто­ве се превръщат в истинско изпитание, защото се страхуват да не изглеждат глупаво. А да се „види“ информацията през страха е възможно, но много сложно.

Благодарение на този експеримент стана ясно, че систе­мата от оценки, която сама по себе си вече е стрес, пречи по принцип на човек да развива ефективно интуицията си за познаване света на информацията. И след като обявихме, че няма да има никакви оценки, процесът на „образното“ четене при възрастните видимо се активизира.

Но главна роля изигра изгодата. Навикът да се „чете“ ин­формация, например, за минали стресови ситуации помага да се избавим от болести, които имаме понастоящем и да пре­дотвратим онези, които могат да възникнат в бъдеще. Тряб­ва да кажа, че духовно-емоционалното тяло на човек много прилича по структурата си на затворени една в друга сфери, или на три кръга, ако това се изобрази върху плоскост. За да ви стане ясно, представете си, например, земното кълбо в разрез. Първата, най-голяма по диаметър сфера, съдържа информацията за всички болести, втората – информацията за страховете (или стресовете), те са записани в Книгата на Живота на всеки от нас и третата сфера (в центъра) съдържа информация за съвършения свят и познанието за Прошката, която изцелява човека.

Когато тези, които обучавам да „четат“ Книгата на Жи­вота, за да определят причината, довела до нарушение някои функции в организма, те „виждат“ конкретните стресови си­туации, участниците в събитията, времето на възникването им. В този смисъл моят термин „предсказване на миналото “ много точно описва ставащото по време на прегледа. Човекът преоткрива живота си, като си спомня онези ситуации, които отдавна е забравил от обида, за да може да им Прости тук и сега (тоест, да промени отношението си към тях) за собстве­ното си изцеление.

Способността да се „чете“ Книгата на Живота е заложе­на генетично у хората. Само човекът може да вижда образи! Само човекът „чува“ вътрешния си свят и разбира, че Някой или Нещо го предупреждава за опасността. Развитието на „органите“ на вътрешното зрение и слух в недалечно бъдеще ще стане нормално за хората, които искат да овладеят знани­ята за реалната безопасност.

НИКАКВА МИСТИКА

УНИКАЛНОСТТА на „четенето“ на информация се със­тои в това, че всеки човек с времето си изработва своя соб­ствена азбука от образи, която не прилича на никоя друга. Колкото хора – толкова информационни азбуки, но основата винаги ще бъде еднаква – образите, които ни се явяват по вре­ме на сън или които виждаме в заобикалящия ни свят ни пре­дупреждават за възможната опасност. Умението да „четеш“ и да променяш тази информация е ключът към съществуване без стрес.


Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков