Веднъж по телевизията показаха сюжет как един опера- тор-гмуркач се озовал (заради грешка на работниците) в клетка с акули. Когато видял плуващите към него хищници, той се промъкнал под желязната основа на клетката (а тя била на 10 сантиметра от дъното) и дори измъкнал и кинокамерата. После, когато го помолили да повтори подвига си, той не могъл да провре дори ръката си. Под въздействието на смъртната опасност у него се задвижили вътрешни сили, които в обикновения живот дремят дълбоко в организма.
Но за да се чувства човек в безопасност и да е уверен, разчитайки на собствените си сили, съвсем не е задължително да се тренира в преодоляването на стреса по подобен начин. Дос гатъчно е да развие в себе си способността да усеща и разбира езика на информацията, който се съдържа както в нашия организъм, така и в заобикалящия ни свят. „Езикът на предупреждението“ можем да фиксираме на практика през цялото време, денем и нощем. Но да работим с него, можем само в състояние на пълно съзнание.
Сигурен съм, че много от вас сега се вълнуват от въпроса: няма ли да ни навреди развиването на такива способности? Подобни страхове могат да възникват във вашето съзнание, когато има значителни бели полета, а по-точно – липса на система от специално образование, свързано с изучаването на вътрешния свят на човека. Защото единственото, което ни заплашва реално, това е елементарната неграмотност по въпросите за личната безопасност.
На какво ни учат, например, в училище? На правилни неща, от гледна точка използване постиженията на научно-техническия прогрес. Но на цялата тази система не й достига наука, която да обучава в изкуството на живота и изкуството на оцеляване в нашите ненормални, от гледна точка на здравето, условия.
На практика аз се убедих в безспорната способност на децата да „виждат“ и чувстват информацията на образите. За тях беше лесна задача „четенето“ на число, което знаеше само моят асистент. Фактически всички деца го определиха правилно. По-нататък те без усилие назоваваха образите на плодове, предмети, които той представяше. Защо децата „виждат“ по-лесно информацията? Защото не се боят от грешки. Те не се срамуват да сгрешат. За възрастните същите тези тестове се превръщат в истинско изпитание, защото се страхуват да не изглеждат глупаво. А да се „види“ информацията през страха е възможно, но много сложно.
Благодарение на този експеримент стана ясно, че системата от оценки, която сама по себе си вече е стрес, пречи по принцип на човек да развива ефективно интуицията си за познаване света на информацията. И след като обявихме, че няма да има никакви оценки, процесът на „образното“ четене при възрастните видимо се активизира.
Но главна роля изигра изгодата. Навикът да се „чете“ информация, например, за минали стресови ситуации помага да се избавим от болести, които имаме понастоящем и да предотвратим онези, които могат да възникнат в бъдеще. Трябва да кажа, че духовно-емоционалното тяло на човек много прилича по структурата си на затворени една в друга сфери, или на три кръга, ако това се изобрази върху плоскост. За да ви стане ясно, представете си, например, земното кълбо в разрез. Първата, най-голяма по диаметър сфера, съдържа информацията за всички болести, втората – информацията за страховете (или стресовете), те са записани в Книгата на Живота на всеки от нас и третата сфера (в центъра) съдържа информация за съвършения свят и познанието за Прошката, която изцелява човека.
Когато тези, които обучавам да „четат“ Книгата на Живота, за да определят причината, довела до нарушение някои функции в организма, те „виждат“ конкретните стресови ситуации, участниците в събитията, времето на възникването им. В този смисъл моят термин „предсказване на миналото “ много точно описва ставащото по време на прегледа. Човекът преоткрива живота си, като си спомня онези ситуации, които отдавна е забравил от обида, за да може да им Прости тук и сега (тоест, да промени отношението си към тях) за собственото си изцеление.
Способността да се „чете“ Книгата на Живота е заложена генетично у хората. Само човекът може да вижда образи! Само човекът „чува“ вътрешния си свят и разбира, че Някой или Нещо го предупреждава за опасността. Развитието на „органите“ на вътрешното зрение и слух в недалечно бъдеще ще стане нормално за хората, които искат да овладеят знанията за реалната безопасност.
УНИКАЛНОСТТА на „четенето“ на информация се състои в това, че всеки човек с времето си изработва своя собствена азбука от образи, която не прилича на никоя друга. Колкото хора – толкова информационни азбуки, но основата винаги ще бъде еднаква – образите, които ни се явяват по време на сън или които виждаме в заобикалящия ни свят ни предупреждават за възможната опасност. Умението да „четеш“ и да променяш тази информация е ключът към съществуване без стрес.
Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков