Ум царува, ум робува, ум патки пасе

Ум царува, ум робува, ум патки пасе


„Едва ли може да има нещо по-вредно от човек, притежаващ знания в областта на най-сложните науки, но без добро сърце. Той употребява всичките си знания в името на злото“.

Нелсън Мандела

Трябва да отбележим: основният пропуск на неудачниците е в обстоятелството, че те не искат, не могат или не осъзнават причината на всичките си несполуки. А тя е в самите тях. Те очакват да ги посети някой ангел, и да реши всичките им проблеми. Не бива да се заблуждаваме, че такива хора са безпросветно глупави. Напротив, сред тях има екземпляри, върху които Господ е изливал реки от ум и таланти. Именно за такива ще стане дума сега. Те са типичен пример за популярната пословица Ум царува, ум робува, ум патки пасе“. Този вид неудачници са добри комбинатори, правилно предвиждат събитията, отсъждат безпогрешно, разсъждават логично и знаят много неща! Но за беда не желаят нищо да правят.

Те могат да водят преговори с часове, да съобразяват много неща да правят блестящи анализи, и след това да не се придвижат напред. Убедени са, че в този живот им се полага най-хубавото, но по някаква причина то не бърза да дойде при тях. А другите, по-глупавите, го имат в изобилие. И от тази гнусна несправедливост се ражда завистта, светът се обагря в мрачни тонове и нашият неудачник започва да забелязва несъвършенствата му на всяка крачка.

Случвало ли ви се е да имате в своето обкръжение човек, който някога е бил мил, много обаятелен и перспективен, но с годините се е превърнал в никой. Поработил тук-там, попреподавал, после пък сменил амплоато си и попродавал туй-онуй, кроил големи планове, но променял и тях, и работата си. Дори се разделил с жена си, развиваща успешен бизнес, като я заменил с по-примитивна дама, която го гледа в очите. И какъв е резултатът? Нервен, неприятен и навъсен субект, недоволен от всичко и от всички, правещ забележки за щяло и нещяло. Той има непоносимост към всяка проява на въображаема несправедливост. Знае всичко и поучава всички, като при това не проявява никаква тактичност, нито спазва приличие. Все му е едно, кой стои пред него – жена или мъж, на каква възраст е и какво е общественото му положение. Всички са еднакво глупави. Девизът му е: „Нито крачка, без злобни забележки!“

Неволно възниква въпросът какво се случва с хората, които са имали голям потенциал? Защо при много от тях настъпва такава метаморфоза?

Разбира се важно е възпитанието. Майката прекалено много хвали своя намиращ се на права на живота потомък, а той наивно й вярва (че на кого другиго да вярва?) и вече гледа отвисоко – на приятелите, на околните, на света. Но и светът му отговаря адекватно и също гледа отвисоко на неговите първи старания. Така че той не успява да извърши нищо смислено, да не говорим за гениално. А амбициите продължават да го разкъсват. Но може ли човек да действа с размах в едно толкова ограничено пространство? Получава се дисбаланс между амбиции и условия. И , това някак си е обидно, недостойно, гадно. Пък и струва ли си човек да похабява силите си в такава ситуация? Остава му само едно – да изобличава. Ако на вас ви харесват такива приятели и общуването с тях, ако се чувствате добре, когато ви обиждат посредствени хора, значи вие сте мазохист. Събудете се! Не ви ли омръзна да бъдете парцал, в който другите ще си бършат краката?

Това обаче е откритият тип неудачник. Той демонстрира ума си чрез критични забележки, колкото да не го остави да ръждяса окончателно.Прикритият тип неудачници пък се превръщат в изкусни манипулатори, авантюристи и първоразрядни безделници. И точно при хора заразата има всички условия да премине във вашия организъм. Такива хора могат:

• да провокират другите към скептични оценки;

• да създават различни временни коалиции и съюзи;

• да се занимават с безсмислени машинации.

Истинските имена този вид неудачници-интриганти са лъжци, манипулатори, клюкари и подлизурковци. Те трудно могат да бъдат открити с невъоръжено око, защото успешно се притулват зад маската на добронамереността и на борбата за общото благо. Могат лесно да се преобразяват и изглеждат много убедително в новите си роли. Изходът ви е само един – бъдете прями. В края на краищата да бъдеш честен човек е по-удобно, отколкото да си марионетка в ръцете на другите. Още повече в ръцете на такъв неудачник. Трябва да знаете още, че от такива силно озлобени неудачници се пръкват отлични престъпници. Само такъв приятел ви липсваше, нали?

А възможността да се сдобиете с такъв приятел, е по-наблизо, отколкото си мислите. Най-лесно е подобен проблемен неудачник да ви въвлече в някоя нелицеприятна история. Освен това хората, които „теглят от ума си“ са много по-себични, страхливи и подли, отколкото изглеждат. Вашето съчувствие и приятелство са унизителни за тях и те изчакват понякога с години „звездния си миг“, вместо да се заемат с някакво по-достойно приложение на изтъкваните си мозъчни достойнства. Подобен „приятел“ изнудваше жената на бившия си другар и партньор, следствен по негова вина, опитвайки се да отнеме жилището на семейството – последното нещо, което им беше останало. Завистта му не бе от вчера. Защото те двамата живееха в голям разкошен апартамент, а той и неговото домочадие дори не можеха да сънуват за такова нещо. Това се считаше за несправедливо! И той започва да хапе, когато приятелят му изпада в беда, а жена му остава беззащитна. Не ви ли прилича този човек на бясно куче? На жената в края на краищата й дотяга и тя тръгва в атака: „Не те ли е страх? Ние с мъжа ми поне нямаме малолетни деца!“. Изнудвачът имаше малки деца и се изплаши, а нещата придобиха друг не по-малко отвратителен вид. Приятелят-неудачник хукна да се оплаква в полицията, че го заплашват…

Но това са крайности в протичането на инфекциозното заболяване. А какво ли един толкова умен неудачник може да скалъпи в обикновена житейска ситуация? Различен вид капани! Те ще му донесат, макар и временно удовлетворение – не случайно умът му сече като бръснач! Да разгледаме няколко примера:

• Неудачниците особено много обичат да объркват събеседника си с непознати термини като „в нашия век на интелектуален прогрес, когато всеки индивид се формира според критериите на утопичния субективизъм, лъжливият компромис на съзнанието е многократно по-важен от натуралистичните тенденции, които го предизвикват“. Уловката сработва, ако приятелят му се стеснява да попита какво точно има предвид. Това специфично изказване се превръща в капан, когато изказващият се е убеден, че никой от аудиторията му не е наясно със значението на използваните от него думи. Нещо като посоченият по-горе пример с японския език.

• Тези екземпляри са горещи привърженици на „стремежите“ към по-висши интереси, без да ги разшифроват. Такива варианти са много добре познати на демагозите – здравето на нацията, свободата на съвестта, разрушаване основите на националната безопасност и други подобни брътвежи. За пикантност и още по-голяма убедителност могат да бъдат добавени и стимулиращи емоциите слова като „разпалвач на националното унищожение, привърженик на геноцида….“ и то дори ако темата за обсъждане е битов проблем като ремонта на прахосмукачката или хладилника.

• Често използвана хитрост е неясното формулиране на отговор или мисъл. Ако попиташ такъв човек, какъв конкретно е неговият принос, той започва да говори за световната дипломация и политика, нещо което дава отлична възможност да се измъкне и от най-сложната ситуация. Друг път чуваш от някакъв умник пространен, най-общ отговор, питаш се „Какво иска да каже този човек?“ и сам си отговаряш – „Всъщност нищо!“ Подобно словоблудство често се прилага и когато още не е узряло нужното решение или се избягва честен отговор, свързан с по-нататъшната съдба на приятелството. Ефектът може да се окаже доста добър…

• Такива хора нерядко обявяват временната връзка между събитията за причинно-следствена. Нещо като твърдението, че щом някой е намерил труп, значи той е убиецът. Или ако кажете на началника си, че е възможно проектът да се провали поради лошото време, значи вие сте виновен за този провал. Нещо подобно са правили някои народи в древността с пратениците, които носели лоши вести. Така че, разговаряйки със склонни към подлост неудачници, задължително дръжте мозъка си нащрек и не се подвеждайте от мизерната им логика.

• Бързо ще забележите колко изкусно неудачниците могат да изместват центъра на спора върху аргументацията на противоположната страна. Търсят уязвими места в доводите на опонента, без да предлагат собствена система от основания. Играе се, така да се каже, в полето на противника. Например: „Смятате, че в нашия спор е необходимо да бъде привлечена независима експертиза? Значи вие сами не можете да решите този въпрос?“. И така нататък.

• Често от казаното се извличат напълно противоположни на фактите избоди. Или заключението се моделира чрез преувеличаване на приведените доводи. Или пък изводът се натрапва като изказан от човека, който всъщност не се е произнасял по този въпрос. Има още стотици подобни нюанси. Тук в най-висока степен се съчетават развит ум и за съжаление, подчертано отсъствие на воля. За такива хора с пълно основание се казва, че разум без благоразумие е равно на безумие. Не се вслушвайте в съветите на злобен и завистлив човек. А ако на всичкото отгоре той по някакъв начин е станал част от приятелския Ви кръг, по-добре бягайте колкото може по-надалеч от него, защото няма да усетите как ще ви ужили…


Нелсън Ролилала Мандела (1918–2013) – южноафрикански държавник, борец срещу апартейда, първият тъмнокож президент на ЮАР.


АЛИСИЯ  ДЖОНСЪН – ПАЗИ  СЕ  —  НЕУДАЧНИК (Джобен помощник за справяне с живота)