Колкото по-добре съвпада вътрешният ти модел на действителността със самата действителност, толкова по-способен ставаш. По-голямата точност означава по-добра способност да се справяш с живота като човешко същество. Ако разполагаш с точна карта, по-вероятно ще вземаш разумни решения, които ще те отведат по-близо до нещата, които искаш. Ако картата е неточна, по-вероятно ще се сблъскаш с поражения и разочарование.
Абсолютната яснота обаче е рядкост. Докато гониш дадена кариера, няма как да разбереш дали щеше да е по-добре, ако си избрал друга. Когато имаш връзка с някого, никога не можеш да си сигурен, че зад ъгъла не стои някой по-съвместим с теб партньор. Когато вземеш решение, никога няма да узнаеш какво щеше да се случи, ако бе направил друг избор.
Най-лошото е, че дори когато си сигурен, пак няма гаранция, че си прав. И преди си грешил, нали? Историята ни учи, че е много вероятно дори и в този момент да си мислиш, че знаеш нещо, а по-късно то да се окаже погрешно.
Можеш да се опиташ да получиш възможно най-голяма яснота за дадена ситуация. По принцип това е добра идея, но никога не можеш изцяло да елиминираш несигурността. Затова общо взето, имаш два избора: да отречеш непредвидимостта на живота и да си създадеш лъжливо усещане за сигурност, или да приемеш капризите на живота и да се научиш да живееш с тях. В първия случай рисуваш картата си на живота такава, каквато искаш да бъде, без значение как изглежда в действителност. Във втория случай се стремиш да направиш картата си възможно най-точна, въпреки че може да не ти харесва как изглежда. Вторият вариант е по-добрият.
Когато приемеш присъщата за живота несигурност, решенията ти ще станат по-точни. Ще е по-лесно да избягваш грешки като например да пропилееш всичките си пари на хазарт, или да създадеш романтична връзка с насилник, освен това ще си в по-добра позиция да извличаш изгода от истинските благоприятни възможности. Няма нужда да се парализираш от непредвидимостта на живота. Ключът е да подхождаш интелигентно към рисковете, вместо да отричаш съществуването им. Научи се да преуспяваш в условия на несигурност, и дори да й се наслаждаваш.
Друг проблем е, че предвижданията може да са неправилни. Някои неточности ще се коригират сами, когато събереш повече опит и задълбочиш разбирането си за реалността, но в много случаи тези грешки може да се задълбочат и да се превърнат в храна на самите себе си. Ето няколко примера за това как способността на ума да предвижда, може да те провали:
– Прекомерна склонност към обобщаване и генерализиране.
Отиваш на няколко несполучливи любовни срещи и умът ти научава модела, че ходенето по срещи носи само разочарования. Вследствие на това избягваш други срещи, защото гледаш на тях като на нещо, което трябва да избегнеш. За съжаление това означава, че никога повече няма да улучиш позитивна среща, която би позволила на ума ти да коригира предишното убеждение. Старите модели се запазват, ако няма какво да ги оспорва.
– Предразсъдъци.
Случайно дочуваш оплаквания, че някой от новите колеги е човек, с когото трудно се работи. Започваш да таиш отрицателни очаквания и когато за пръв път ти се наложи да работиш с този човек, съвсем естествено очакваш да има проблеми и не си сътрудничиш пълноценно с него. Той долавя отрицателното ти отношение и отвръща със същото – така всъщност отговаря на твоите очаквания. Бързите преценки, които не се основават на личен опит, често водят до погрешни заключения.
– Самореализиращи се предсказания.
Няколко твои приятели се опитват да започнат собствен интернет бизнес, но се провалят и накрая се отказват. От техния опит умът ти оформя модела, че да започнеш интернет бизнес, е трудно и най-вероятно завършва с провал. Година по-късно решаваш да основеш собствено интернет базирано предприятие. Подсъзнателно се самосаботираш, като правиш грешки, които могат да се избегнат. Накрая се отказваш, също както са направили приятелите ти.
Тези проблемни модели имат общ елемент: предсказанията са извънредно песимистични. Подобни модели могат да усилят страха, да понижат самочувствието и да предизвикат отрицателни емоции като тревога и стрес. В най-тежките случаи прекалено песимистичните прогнози могат да доведат до депресия, безпомощност и дори самоубийство. От друга страна, прекаленият оптимизъм също е голям проблем и може да доведе до поемане на неразумни рискове и маниакално поведение.
Най-добрите предвиждания са най-точните. Но когато става въпрос за себеутвърждаващи позиции, по-добре е да заздравите високото самочувствие, положителните емоции и разумната доза предприемчивост. Тези предчувствия са нещо повече от пасивни наблюдения -те са активна причина сами по себе си.
Личностно усъвършенстване за интелигентни хора – Стив Павлина