Предвиждане

Предвиждане


Предвиждането е механизъм, който ти позволява да се учиш от опита си и позволява да откриеш къде е исти­ната. Когато наблюдаваш нова ситуация или събитие, ще се случи едното от двете: преживяването или ще отговори на очакванията ти, или не. Когато дадено пре­живяване отговори на очакванията ти, мисловният ти модел за реалността остава непокътнат.

Но когато някое преживяване не отговори на очаква­нията ти, тогава умът ти трябва да осъвремени твоя модел за реалността така, че да съответства на нова­та информация. Така се учиш от опита си и откриваш но­ви истини.

Способността да предвиждаш, е изключително гъвка­ва. Когато научиш нещо ново, умът се опитва да извлече генерални изводи от преживяването. Той предпочита да съхранява общи модели, а не конкретни подробности. Способността да си припомняш фини детайли най-веро­ятно е по-слаба, но обикновено си спомняш добре модели от по-високо ниво. Например разбираш езика, който че­теш, но не си спомняш кога и къде си научил отделните думи. Знаеш какъв е вкусът на определени храни, но не си спомняш всяко ястие, което си ял.

Умът автоматично прави предвиждания за бъдеще­то, дори когато не го осъзнаваш.

Когато видиш на раф­та ръба на предмет, умът ти може да предвиди, че ако го вземеш, ще се окаже книга. Очакваш книгата да има определено тегло, текстура и външен вид. Докато дей­ствителността отговаря на очакванията ти, мислов­ният модел остава непокътнат. Въз основа на досегаш­ния си опит в четенето, вече имаш и определени очак­вания какво ще намериш в тази книга. Ако отговаря на всички твои очаквания, няма да научиш нищо ново и че­тенето й ще се окаже чиста загуба на време. За да ти помогне да израстваш, тази книга трябва да надхвърли границите на очакванията ти и да донесе неочаквани моменти на проблясък.

Умът непрекъснато си вади генерални избоди от кон­кретните преживявания, съхранява тези общи модели и после ги прилага, за да предвижда резултата на нови съ­бития. Това се случва автоматично, обикновено без дори да го осъзнаваш. Но щом веднъж осъзнаеш, че умът рабо­ти по този начин, съзнателно можеш да издигнеш инте­лигентността си на ново и по-високо ниво.

Съществуват два добри начина да прилагаш способ­ността на ума си да предвижда, за да ускориш личност­ното си израстване.

Първо, като се впускаш в нови пре­живявания, които не приличат на нищо, с което си се сблъсквал go момента. В нови ситуации умът превключ­ва в режим на научаване, което позволява да откриваш нови взаимозависимости. Колкото повече модели изгра­жда твоят ум, толкова по-добре предвижда и толкова по-умен ставаш.

Прочети една книга по тема, която ти е съвсем чуж­да. Поговори с хора, които по принцип отбягваш. Посе­ти непознат град. Излез извън моделите, които умът ти вече е научил. За да израстваш, трябва постоянно да поемаш нови предизвикателства и да размишляваш вър­ху нови идеи, за да даваш на ума си и нова храна. Ако пов­таряш едни и същи преживявания, ще се озовеш в застой и умствените ти способности ще закърнеят.

Наученото в една област често може да се прилага и в други. Например Леонардо да Винчи, който по всички разумни стандарти може да се смята за гений, е пос­тигнал високо ниво на опит в много и различни области, включително изкуство, музика, природни науки, анато­мия, инженерство, архитектура и много други. Макар ня­кой да каже, че подобни разностранни интереси са пряк резултат от високата му интелигентност, според мен по-вероятно е те да са я породили – или поне да са ока­зали огромен принос за нея. При такова огромно разно­образие от нова информация, Да Винчи откривал модели и тенденции, които убягвали на други и значително се увеличила способността му да решава нови задачи. Оно­ва, което се счита от всички за безинтересно в някоя об­ласт, често има креативно приложение в други дисцип­лини.

Прекомерната рутина е враг на интелигентността. Ако постоянно се излагаш на един и същи тип информа­ция, това няма да ти помогне да израстваш. Вместо да караш ума си да създава нови модели, просто удовлетво­ряваш очакванията му. Ако искаш да станеш по-интели­гентен, трябва да си активен, да даваш вълнуващи сти­мули за ума си. Елементарната рутина осигурява само стабилна основа, от която да изследваш нови терито­рии. Прави неща, които никога досега не си правил. Тър­си винаги влиянието на нови преживявания, идеи и инфор­мация. С колкото повече нови ситуации, които не отго­варят на очакванията ти се сблъскваш, толкова по-бър­зо ще учиш и толкова по-умен и находчив ще ставаш.

Вторият начин да впрегнеш способността на ума си да предвижда е да правиш умишлени предвиждания и да ги използваш за по-правилни решения.

Помисли накъде си се запътил и се запитай: „А ако трябва да бъда напъл­но честен, как очаквам да се развие животът ми?“ Представи си, че един много логичен безпристрастен наб­людател подробно изучава положението ти и работа­та му е да предвиди – въз основа на сегашните ти моде­ли на поведение – как ще изглежда животът ти след 20 години. Какво бъдеще ще предвиди за теб този човек?

Ако си достатъчно смел, помоли няколко души, които те познават добре, да ти дадат честната си преценка къде те виждат след две десетилетия. Отговорите мо­же да те изненадат.

Когато осъзнаеш дългосрочните очаквания на ума си, заобикаляш склонността да отричаш, виждаш исти­ната в очите. Това ти дава възможност да затвърдиш положителните си предвиждания и да внесеш промени, които да предотвратят реализирането на отрицател­ните.

Емоциите са част от изходните данни за очаквания­та на ума. Положителните чувства произтичат от по­ложителни предвиждания, а отрицателните идват ка­то резултат на отрицателни предвиждания. Когато се чувстваш добре, умът очаква положителния резултат, който желаеш.

Когато се чувстваш зле, умът очаква неблагоприят­ни последствия. Отрицателните емоции предупреждават, че трябва да промениш поведението си още сега, за да предотвратиш реализирането на нежелани пред­виждания.

Обръщайте внимание на честните и неподправените очаквания. Не се борете срещу тях и не се опитвайте да отречете верността им, тъй като това ще ви под­тикне да се съмнявате в себе си. Научете се да приема­те очакванията си и да работите с тях. Когато усети­те, че очаквате отрицателен изход от дадена ситуа­ция, потърсете причината за тези усещания и внасяй­те промени, докато очакванията ви не се променят. Ус­тановите ли положителни очаквания, обърнете внима­ние кое ви служи по-добре и го правете по-често.


Личностно усъвършенстване за интелигентни хора – Стив Павлина