Предвиждането е механизъм, който ти позволява да се учиш от опита си и позволява да откриеш къде е истината. Когато наблюдаваш нова ситуация или събитие, ще се случи едното от двете: преживяването или ще отговори на очакванията ти, или не. Когато дадено преживяване отговори на очакванията ти, мисловният ти модел за реалността остава непокътнат.
Но когато някое преживяване не отговори на очакванията ти, тогава умът ти трябва да осъвремени твоя модел за реалността така, че да съответства на новата информация. Така се учиш от опита си и откриваш нови истини.
Способността да предвиждаш, е изключително гъвкава. Когато научиш нещо ново, умът се опитва да извлече генерални изводи от преживяването. Той предпочита да съхранява общи модели, а не конкретни подробности. Способността да си припомняш фини детайли най-вероятно е по-слаба, но обикновено си спомняш добре модели от по-високо ниво. Например разбираш езика, който четеш, но не си спомняш кога и къде си научил отделните думи. Знаеш какъв е вкусът на определени храни, но не си спомняш всяко ястие, което си ял.
Умът автоматично прави предвиждания за бъдещето, дори когато не го осъзнаваш.
Когато видиш на рафта ръба на предмет, умът ти може да предвиди, че ако го вземеш, ще се окаже книга. Очакваш книгата да има определено тегло, текстура и външен вид. Докато действителността отговаря на очакванията ти, мисловният модел остава непокътнат. Въз основа на досегашния си опит в четенето, вече имаш и определени очаквания какво ще намериш в тази книга. Ако отговаря на всички твои очаквания, няма да научиш нищо ново и четенето й ще се окаже чиста загуба на време. За да ти помогне да израстваш, тази книга трябва да надхвърли границите на очакванията ти и да донесе неочаквани моменти на проблясък.
Умът непрекъснато си вади генерални избоди от конкретните преживявания, съхранява тези общи модели и после ги прилага, за да предвижда резултата на нови събития. Това се случва автоматично, обикновено без дори да го осъзнаваш. Но щом веднъж осъзнаеш, че умът работи по този начин, съзнателно можеш да издигнеш интелигентността си на ново и по-високо ниво.
Съществуват два добри начина да прилагаш способността на ума си да предвижда, за да ускориш личностното си израстване.
Първо, като се впускаш в нови преживявания, които не приличат на нищо, с което си се сблъсквал go момента. В нови ситуации умът превключва в режим на научаване, което позволява да откриваш нови взаимозависимости. Колкото повече модели изгражда твоят ум, толкова по-добре предвижда и толкова по-умен ставаш.
Прочети една книга по тема, която ти е съвсем чужда. Поговори с хора, които по принцип отбягваш. Посети непознат град. Излез извън моделите, които умът ти вече е научил. За да израстваш, трябва постоянно да поемаш нови предизвикателства и да размишляваш върху нови идеи, за да даваш на ума си и нова храна. Ако повтаряш едни и същи преживявания, ще се озовеш в застой и умствените ти способности ще закърнеят.
Наученото в една област често може да се прилага и в други. Например Леонардо да Винчи, който по всички разумни стандарти може да се смята за гений, е постигнал високо ниво на опит в много и различни области, включително изкуство, музика, природни науки, анатомия, инженерство, архитектура и много други. Макар някой да каже, че подобни разностранни интереси са пряк резултат от високата му интелигентност, според мен по-вероятно е те да са я породили – или поне да са оказали огромен принос за нея. При такова огромно разнообразие от нова информация, Да Винчи откривал модели и тенденции, които убягвали на други и значително се увеличила способността му да решава нови задачи. Онова, което се счита от всички за безинтересно в някоя област, често има креативно приложение в други дисциплини.
Прекомерната рутина е враг на интелигентността. Ако постоянно се излагаш на един и същи тип информация, това няма да ти помогне да израстваш. Вместо да караш ума си да създава нови модели, просто удовлетворяваш очакванията му. Ако искаш да станеш по-интелигентен, трябва да си активен, да даваш вълнуващи стимули за ума си. Елементарната рутина осигурява само стабилна основа, от която да изследваш нови територии. Прави неща, които никога досега не си правил. Търси винаги влиянието на нови преживявания, идеи и информация. С колкото повече нови ситуации, които не отговарят на очакванията ти се сблъскваш, толкова по-бързо ще учиш и толкова по-умен и находчив ще ставаш.
Вторият начин да впрегнеш способността на ума си да предвижда е да правиш умишлени предвиждания и да ги използваш за по-правилни решения.
Помисли накъде си се запътил и се запитай: „А ако трябва да бъда напълно честен, как очаквам да се развие животът ми?“ Представи си, че един много логичен безпристрастен наблюдател подробно изучава положението ти и работата му е да предвиди – въз основа на сегашните ти модели на поведение – как ще изглежда животът ти след 20 години. Какво бъдеще ще предвиди за теб този човек?
Ако си достатъчно смел, помоли няколко души, които те познават добре, да ти дадат честната си преценка къде те виждат след две десетилетия. Отговорите може да те изненадат.
Когато осъзнаеш дългосрочните очаквания на ума си, заобикаляш склонността да отричаш, виждаш истината в очите. Това ти дава възможност да затвърдиш положителните си предвиждания и да внесеш промени, които да предотвратят реализирането на отрицателните.
Емоциите са част от изходните данни за очакванията на ума. Положителните чувства произтичат от положителни предвиждания, а отрицателните идват като резултат на отрицателни предвиждания. Когато се чувстваш добре, умът очаква положителния резултат, който желаеш.
Когато се чувстваш зле, умът очаква неблагоприятни последствия. Отрицателните емоции предупреждават, че трябва да промениш поведението си още сега, за да предотвратиш реализирането на нежелани предвиждания.
Обръщайте внимание на честните и неподправените очаквания. Не се борете срещу тях и не се опитвайте да отречете верността им, тъй като това ще ви подтикне да се съмнявате в себе си. Научете се да приемате очакванията си и да работите с тях. Когато усетите, че очаквате отрицателен изход от дадена ситуация, потърсете причината за тези усещания и внасяйте промени, докато очакванията ви не се променят. Установите ли положителни очаквания, обърнете внимание кое ви служи по-добре и го правете по-често.
Личностно усъвършенстване за интелигентни хора – Стив Павлина