Всяка мозъчна клетка (неврон) съдържа богат електрохимичен комплекс и мощна система за обработка и предаваме на данни, която въпреки сложността си се събира в обем колкото главичка на топлийка. Всяка от тези клетки прилича на разраснал се октопод с тяло и десетки, стотици или хиляди пипала.
При по-голямо увеличение можем да видим, че всяко пипало е като клон на дърво, излизащ от централното тяло. Тези клони на мозъчната клетка се наричат дендрити (или „естествени дървовидни образувания“).
Един от най-дебелите и дълги клони се нарича аксон, той е основният информационен изход на клетката.
Дължината на дендритите и аксоните може да варира от милиметър до 1,5 метра и по цялото им протежение са
разположени малки подобни на гъба образувания, наречени дендритни плочици или синаптични бутони.
Синаптичният бутон на една мозъчна клетка се свързва с дендрита на друга и когато по неврона премине електричен импулс, химичните вещества се освобождават в миниатюрното, изпълнено с течност пространство между двете.
Това пространство се нарича синаптична празнина.
Химичните вещества попадат върху приемащата повърхност и създават импулс, който се предава по клетката
приемник от мястото, където е възникнал, до някой друг неврон. Макар така обяснено да изглежда просто, потокът от биохимична информация, която преминава през синапса, е потресаващо мощен и сложен. В нашия макроскопичен свят той може да се сравни с Ниагарския водопад. Всяка секунда една мозъчна клетка може да получава сигнали от стотици хиляди контактни места. Действайки като огромна телефонна централа, тя мигновено обработва постъпилите данни и ги изпраща по предназначение.
При преминаването на даден сигнал, мисъл или пробуден спомен от неврон в неврон се създава биохимично-електромагнитен път. Невронните пътища са известни още като „следи на паметта“. Тези карти на мисълта са една от най-интересните области на съвременната наука за мозъка и са довели учените до удивителни заключения.
Всеки път, когато се замислите, биохимично-електромагнитното напрежение по пътя на предаване на тази
конкретна мисъл намалява. Това е като разчистване на просека през гора.
Първия път е трудно, защото трябва да си проправяте път през храсталака.
Втория път ще ви е по-лесно, защото при първото си преминаване вече сте разчистили малко. Колкото по-често минавате по образуваната пътека, толкова по-малко трудности ще срещате, докато след достатъчно на брой преминавания не се образува широк равен път, който не се нуждае от повече разчистване.
Нещо подобно се случва в мозъка:
колкото по-често използвате определени модели или карти на мисълта, толкова по-малко трудности ще срещате.
Следователно повторението улеснява следващите повторения и това е много важно.
С други думи, колкото по-често се случва едно „мисловно събитие“, толкова по-голяма е вероятността да се случи отново.
Ако се върнем към сравнението с гората, по-честото използване на горската пътека я поддържа в по-добро състояние и това стимулира „движението“ по нея. Колкото повече пътеки и просеки създадете и използвате, толкова по-ясно, бързо и ефикасно ще става мисленето ви. Границите на човешкия разум в много отношения са свързани със способността на мозъка да създава и използва такива пътища.
Твоят ум може всичко – Тони Бюзан