Емпиричните форми на психотерапия имат способността да разтварят психологическите съпротиви и да редуцират защитните механизми по много по-ефективен начин, отколкото подходите, ограничени до размяната на вербални реплики. Не е рядкост в първия сеанс с психеделици или по холотропно дишане да се достигне до материал от ранното детство, спомени от раждането или дори до нивото на трансперсоналните преживявания. От време на време драматичен и дълготраен психологически прелом може да се осъществи в рамките на часове или дни. Макар че това в никакъв случай не е нормата, едно психеделично или холотропно преживяване е в състояние да доведе до съществена лична трансформация или да разреши хроничен емоционален или психосоматичен проблем. В други случаи един подобен сеанс може да е важна повратна точка в живота на човека. В по-умерените и често срещани случаи след наистина добър емпиричен сеанс пациентът би трябвало да има по-ясно чувство, че е било постигнато нещо съществено, и да се чувства по-добре отпреди.
Сравнението на холотропното и психеделичното себеизследване с исторически ориентираните вербални терапии в които често са нужни месеци или дори години, за да се достигне до материала от ранното детство чрез паметово възпроизвеждане и индиректна реконструкция от свободните асоциации, сънищата, „психопатологията на всекидневието”, невротичните симптоми и изкривяванията в преноса, е благоприятно. При втория тип терапии терапевтичните промени – ако въобще се появят! – се развиват бавно и постепенно в течение на много дълъг период от време.
Не е изненадващо, че силата и ефикасността на емпиричните терапии, използващи изцелителния потенциал на НСС, имат своята сенчеста страна и че тези процедури не са лишени от определени рискове. По принцип възникват много малко проблеми, ако сеансите се провеждат с пациенти, които демонстрират разумен емоционален баланс, в добра среда и обстановка и под супервизията на опитен ръководител. При такива обстоятелства може да се постигне съществена полза без никакви или с минимални рискове. Колкото повече се придвижваме към сферата на тежката клинична психопатология обаче, толкова повече предпазливост и подкрепа са необходими.
Емпиричната работа с лица, които имат анамнеза на психиатрично хоспитализиране, трябва да се провежда само ако е на разположение непрекъсната подкрепа винаги, когато е необходимо. В контекста на холотропната стратегия основно активиране на несъзнаваната динамика не се смята за усложнение или пречка, както е в случая с традиционната психиатрия, а се възприема за нормален и закономерен съпътстващ фактор в терапевтичната процедура. Същевременно, ако процесът стане твърде активен и надскочи рамките на сеанса, може да са необходими специални мерки.
Въпрос, който се задава много често, е дали човек може да провежда дълбоко емпирично себеизследване без водач или терапевт. По принцип това не се препоръчва. Дори ако има пациенти, които след определено първоначално преживяване с ръководител откриват, че могат добре да се справят с такива сеанси и сами, соловият подход променя съществено съотношението между потенциални рискове и ползи.
Няколко са важните причини защо човек не бива да поема към дълбоките ниши на психиката си, без да е подсигурил реалните аспекти на ситуацията. По правило е невъзможно да се знае кога определен сеанс ще донесе конфронтация с несъзнаван материал, който е труден и дезорганизиращ. От време на време това може да се случва и с добре приспособен пациент след серия от сеанси, които не са поставяли никакви сериозни проблеми. Когато се използват високи дози от психеделични вещества като средства за себеизследване и когато човекът работи върху сериозни емоционални или психосоматични проблеми, трудните и подлагащи на изпитание епизоди в сеансите, изглежда, са нормата, а не изключението. Тук присъствието на доверен човек може да е решаващ фактор в определянето на безопасността на процедурата и на степента на успех на даден сеанс
Същевременно възможността определени аспекти на преживяването да са опасни и пациентът да не е в състояние да се справи с тях сам не е единствената причина да се работи с терапевт. Има и други ситуации, в които присъствието на доверен човек е решаващ фактор за терапевтичния успех и ползата от сеанса Съществуват определени важни етапи на процеса на емпирично себеизследване, които изискват пълна загуба на контрол и оставяне на нещата да текат по своя ход. Като правило това е изключително изцеляващо и трансформиращо преживяване. Същевременно обаче може да е много трудно или дори невъзможно пациентът да се изправи пред него без подкрепата на доверено лице. Несупервизираната пълна загуба на контрола води до сериозни опасности за пациента или за околните При такива обстоятелства е от жизненоважно значение съществена част от личността да остане дисоциирана от емпиричния процес и да осигурява необходимата връзка с реалността. Само присъствието на терапевт, на когото е поверена задачата да поддържа ситуацията безопасна, прави възможен пълния отказ от контрола.
Друга важна причина за присъствието на терапевт в емпиричните сеанси е работата върху критични проблеми, които включват човешки отношения. По-рано дискутирах значението на подхранващия физически контакт и анаклитичното удовлетворяване по време на появата на травми, които са били причинени по „невнимание”, а не „преднамерено” (с. 238). Тук присъствието на топло и разбиращо човешко същество е от съществено значение. Реактивирането на стария спомен и откритието, че човек отново е сам, както е било в първоначалната травмираща ситуация, може да засилва травмата, а не да е терапевтично. По същия начин увреждащото влияние на ситуации, които са включвали нарушаване на базисното доверие, не могат успешно да се разрешат, без пациентът да има корективно човешко преживяване. Освен това да си в състояние да споделиш най-интимните психични събития с друго човешко същество и да си приет безусловно, без значение каква е природата на преживяването ти. е фактор, който не трябва да се подценява.
Последната причина да се работи с опитен терапевт е фактът, че фокусираната работа върху тялото е много важен компонент на холотропната терапия, особено в заключителния етап на някои сеанси. Когато има остатъчни емоционални и психосоматични въпроси, които остават нерешени, добрата интеграция може да се подпомогне чрез използването на принципи, които бяха описани по-рано (с. 236) По очевидни причини за това е необходим друг човек. Тази част от процедурата трябва да се пропусне или ще е сериозно компрометирана в соловите сеанси
В обсъждането на терапевтичния потенциал на НСС няма да включвам онези, които са предизвикани от психеделични вещества. Това е много широка и сложна тема, която изисква много време и място. Има няколко основни групи психеделици с донякъде различни ефекти и специфични проблеми, свързани с всеки от тях. Изследователите в областта са разработили няколко терапевтични модалности, които съществено се различават по основната си философия, характерната доза, елементите на обстановката и средата и специфичните техники, използвани преди, по време на и след сеансите.
Освен това въпросът за психеделичните вещества е усложнен още повече от много фактори с емоционално, политическо, правно и административно естество. В този контекст ще предложа само много кратък и конспективен преглед на тази проблемна област и ще насоча интересуващите се читатели към приложението на тази книга и особено към една от по-ранните ми книги – LSD Psychotherapy (ЛСД-психотерапия) (Grof 1980). Тя се фокусира специално върху клиничната употреба на психеделиците, нейните техники, индикации и противопоказания, усложнения, терапевтичен потенциал и резултати.
Прегледът на психеделичната литература показва, че благоприятни резултати се публикуват при най-различни клинични проблеми, включително депресии, фобии и други типове психоневрози, психосоматични заболявания, характерови разстройства, полови отклонения, криминално поведение, алкохолизъм, наркомании и дори психози. Две области, в които са били постигнати успешни резултати, заслужават специално внимание Първата от тях е използването на психеделичната терапия за облекчаване на физическото и емоционалното страдание на терминално раковоболните пациенти (Grot & Halifax 1977). Втората включва психеделични сеанси за бивши затворници в концлагери, за да им се помогне да преодолеят т. нар. „синдром на концлагера”, или закъснялата травматична реакция на хвърлянето в концентрационен лагер (Bastians n.d.).
Макар че много от твърденията на терапевтите, които използват психеделична терапия, се основават на клинични впечатления, някои от тях са потвърдени в контролирани изследвания. Екипът от психиатри и психолози в Психиатричния изследователски център на Мериленд в Балтимор, Мериленд, в който участвах в продължение на седем години, проведе такива широкомащабни контролирани клинични опити с ЛСД, DPT (дипропил-триптамин) и MDS (метилен-диокси-амфетамин) при алкохолици, наркомани и раковоболни пациенти със значими резултати (Grof 1980).
Терапевтичната работа с психеделици има дълга и богата история – тя е на повече от четвърт век и се е провеждала от много отделни изследователи и терапевтични екипи в различни страни по света. Обратното, системните клинични изследвания и контролираните експерименти върху холотропната терапия тепърва ще трябва да се провеждат. В течение на годините обаче сме наблюдавали много терапевтични промени, които със сигурност оправдават системното изучаване на тази многообещаваща форма на лечение В действителност някои от промените бяха толкова драматични и убедителни, че едва ли се нуждаят от потвърждение чрез контролирани изследвания.
Когато се оценяват резултатите от холотропната терапия, човек трябва да осъзнае, че ситуацията в някои съществени отношения е различна от тази, срещана по отношение на вербалната психотерапия. Тук могат да се появят драматични промени за часове или дни, а понякога и при емоционални и психосоматични разстройства, датиращи от години Тъй като те са така ясно свързани с терапевтичния сеанс и неговото специфично съдържание, каузалната връзка между холотропната процедура и резултатите не подлежи на съмнение.
Обраното, динамиката на симптомите при повечето типични вербални подходи в психотерапията протича много месеци или години. С такава широка времева рамка промените са толкова бавни, че е трудно да се оценят Освен това е съмнително дали съществува каузална връзка между тези промени и събитията в психотерапевтичните сеанси. Много вероятно е те да отразяват спонтанна динамика на симптомите, т. е. те биха се появили и без никакво лечение. Освен това е възможно да са причинени от някое от многото междувременно протичащи събития в живота на пациента през толкова дълъг период от време. Такава е позицията на някои от основните критици на психоанализата (Eysenck & Rachman 1965).
Сред промените, които сме наблюдавали в контекста на нашите семинари, са изчезването на хронични депресии, рязко облекчение на тревожни състояния, на фобии и на главоболие, мигрена, менструални спазми и цял спектър от психосоматични болки. Освен това много често е освобождаването от генерализирано мускулно напрежение и „отпушването” на енергийни блокажи в синусите, гърлото, гръдния кош, стомаха, червата, таза, матката и ректума.
В някои случаи такова енергийно разблокиране се следва от отшумяване на хронични инфекции в тези области, например синузит, фарингит, бронхит и цистит. Изглежда, че енергийните блокажи обикновено са свързани със стесняване на кръвоносните съдове. Следователно намалената доставка на кръв и нейните съставки, които играят важна роля в предпазването на организма от инфекция, например белите кръвни телца и различните антитела, води до ситуация, в която тъканта или органът не могат да се защитават срещу често срещаните бактерии. Когато блокажът се отстрани, пациентите в повечето случаи споделят чувства на топлина и поток на енергия в съответната област. Когато това стане, хроничните инфекции изчезват в рамките на няколко дни.
Това подсказва, че холотропната терапия би могла – в бъдеще – да играе важна роля като допълнително средство при лечението на много оплаквания, които днес се смятат за чисто медицински проблеми. Вече споменах, че в семинарите си сме наблюдавали няколко случая на драматично подобрение у лица, страдащи от болестта на Рейно. Проблемите с периферното оросяване в ръцете изчезнаха след освобождаването на енергиен блокаж в засегнатата област.
Наблюденията ни по отношение на психогенната астма заслужават специално да се споменат в този контекст. Човек лесно може да приеме, че техника, която поставя основно ударение върху интензивното дишане, няма да е подходящо средство при астматични пациенти. Това обаче не е задължително вярно. Макар пациентите, страдащи от астма, да са склонни да подхождат към сеансите с много страхове и опасения, ние вече сме наблюдавали – при шест души – фундаментално подобрение само след няколко холотропни сеанса. В няколко случая хора, които преди това са страдали от всекидневни пристъпи, на практика са напълно свободни от тях от месеци и години. Важно съображение при емпиричната работа с астматични пациенти е сърдечносъдовото им състояние да е добро, защото сеансите понякога включват съществен емоционален и физически стрес.
Холотропните сеанси с пациент, който страда от астма, в типичния случай рано или късно задействат астматични симптоми. Когато по-нататъшното холотропно дишане стане невъзможно, терапевтът трябва да премине към фокусирана работа върху тялото и да насърчава пълното отреагиране чрез вокална експресия, различни движения, кашляне и други изразни средства, които станат достъпни. В момента, когато дихателните пътища отново се отворят, от пациента се иска да се върне към учестеното дишане. Това се повтаря, докато продължителната хипервентилация не доведе до дихателни спазми. Когато е свършена достатъчно работа от този вид, дихателните пътища могат да останат постоянно отворени и настъпва дълготрайно подобрение.
Фактът, че в психеделичната и холотропната терапия впечатляващи резултати понякога могат да се постигнат за няколко дни или дори часове, ще звучи невероятно на онези терапевти, които използват изключително само вербални подходи и чиято концептуална рамка не включва перинаталните и трансперсоналните равнища. За да приеме сериозно такива твърдения, човек трябва да има известно съзнание за дълбочината и интензивността на преживяванията, осъществяващи се в емпиричните форми на терапия Това често включва среща със смъртта, която е толкова убедителна, че не може да се разграничи от действителните биологични спешни случаи и заплахата за живота, епизоди на умствена дезорганизация, които изглеждат като лудост, пълна загуба на контрола, продължаваща няколко минути, епизоди на задавяне или дълги периоди на силен тремор, гърчове и мятане насам-натам. Интензивността, до която могат да достигнат тези преживявания, не може да се предаде с думи: тя трябва да се преживее или поне да се наблюдава.
Макар че резултатите от емпиричната терапия от време на време могат да бъдат крайно драматични, човек не бива да я смята за панацея, която гарантира бързи и впечатляващи резултати във всеки отделен случай. Някои пациенти имат фундаментални изцелителни и трансформиращи живота преживявания, но други напредват много бавно и демонстрират ограничено подобрение. Това е особено вярно за онези, чиято биография е изпълнена с хронична липса на удовлетворение и с дефицити. Пример е човек, който в ембрионалния си стадий от развитието е преживявах предимно „лошата утроба”, имал е дълго и усложнено раждане и е страдал от емоционална депривация в детството си. Психеделичната или холотропната работа ще го конфронтира с дълга последователност от травми и много малко положителни и подхранващи преживявания. В подобна ситуация е важно системно да се използва подхранващ физически контакт за постепенно изграждане на егото и да не се очаква моментален терапевтичен успех.
Друг проблем в емпиричната психотерапия понякога е една специфична „задънена улица”. Тя се появява в ситуациите, в които доброто разрешаване на проблема по принцип е възможно, но то би изисквало екстремални преживявания от някакъв вид, пред които пациентът е неспособен или не желае да се изправи. Такива психологически „препъни камъни” варират значително при отделните хора. Това може да е страхът от изправяне пред психологическата смърт („его смърт”), страхът от загубата на контрол или от лудостта. Друг път пречката е нежелание да се изпита екстремална физическа болка, задушаване или някаква друга форма на силен физически дистрес Често срещано е пациентът да разпознава включените проблеми като нещо, което той познава от всекидневния си живот под формата на! специфични страхове или неудобни симптоми. („Последното нещо на света, което бих направил, е да повърна”, „Идеята да се изправя пред болката ме подлудява”, „Най-важното нещо за мен е да поддържам контрол във всички обстоятелства” и т. н.) В такива ситуации терапевтът има важната задача да идентифицира природата на „задънената улица” и да помогне на пациента да преодолее психологическите съпротиви, които му пречат да се изправи пред нея.
Вече обсъдих необходимостта да се вземат специални предпазни мерки, когато се провежда емпиричната работа с пациенти, които демонстрират сериозна психопатология и имат анамнеза на психиатрична хоспитализация. Това изисква опитен ръководител и система за непрекъсната подкрепа, ако е необходимо. Ако обаче тези условия се осигурят, резултатите понякога са много удовлетворяващи. Описаните в тази книга техники и терапевтични принципи могат успешно да се използват с много пациенти в тежка трансперсонална криза („спешни случаи от духовно естество”), които се разглеждат от традиционната психиатрия като страдащи от психоза – психично заболяване с неизвестна етиология (Grof & Grof 1986).
Сравняването на терапевтичния потенциал и на обещанието на психеделичната и холотропната терапия с тези на традиционните вербални подходи не е лесно. Тези две терапии се различават значително от конвенционалните подходи в своите научни и философски принципи и трябва да се преценяват в контекста на своята концептуална рамка. Традиционната психотерапия използва техники на ce-беизследването, например свободните асоциации или интервютата лице в лице, които са относително слаби и неефективни средства за проникване в несъзнаваното. Тъй като тяхната концептуална рамка обаче е ограничена до биографията, фокусът им е много тесен: работи се върху постнаталния травмиращ материал от живота на индивида. По същия начин целта им е много скромна: да се облекчат симптомите и да се подобри приспособяването на пациента към съществуващите условия на живот.
Психеделичната и холотропната терапия са несравнимо no-ефективни пътища за получаване на достъп до несъзнаваната психика. Работата с тези техники обаче е показала, че корените на повечето емоционални и психосоматични проблеми не са само биографични, но и перинатални и трансперсонални. Освен това тяхната цел не е просто вече свободният от симптомите пациент да се върне към стария светоглед, жизнен стил и ценностна система. Процесът тук включва фундаментална личностна трансформация, по време на която повечето аспекти на живота на пациента драстично се предефинират. В определен момент тази форма на терапия автоматично се променя и се превръща в сериозно философско и духовно търсене, насочено към най-фундаменталните въпроси на съществуването. Когато това стане, процесът е със съвършено открит край: духовното и философското търсене тогава става важно ново измерение на живота.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф