Със задълбочаването на емпиричното самонаблюдение елементите на емоционална и физическа болка стават все по-интензивни. Могат да станат толкова екстремни, че субектът да изпита чувството, че преминава границите на индивидуалното страдание и изживява болките на цели групи нещастни човешки същества, на цялото човечество и дори на цялото съществувание.
Нерядко хората, чийто вътрешен процес е стигнал до този стадий, съобщават за емпирична идентификация с ранени или умиращи воини от най-различни епохи, затворници в ужасни тъмници и концлагеристи, подложени на гонения християни или евреи, родилки и новородени или дори с животни, нападнати от хищник или пък измъчвани, заклани и т. н.
От горното става ясно, че на това ниво на несъзнаваното чисто биографичните преживявания се пресичат с трансперсоналните (ТПП).
Типично за тези преживявания е, че са съпътствани от драматични физиологични явления, например, различни форми на задушаване, ускорен или неравномерен пулс, гадене и повръщане, промени в цвета на кожата, колебание на телесната температура, спонтанна поява на кожни обриви и отоци, треперене, спазми, гърчове и други необичайни двигателни смущения.
При психеделични сеанси, а понякога и при нефармакологични емпирични сеанси или спонтанно постигнати НСС, тези феномени могат да бъдат толкова автентични и убедителни, че субектът остава с убеждението, че наистина умира. Това убеждение може да се предаде и на околните, особено ако нямат опит с такива ситуации, и те да помислят, че стават свидетели на изключително сериозно произшествие.
На биографично ниво само на хора, които действително са преживели сериозен сблъсък със смъртта, може да им мине мисълта за оцеляване или тази за мимолетността на човешкия живот.
Но когато вътрешният процес излезе от сферата на биографичното, проблемите, свързани със страданието и смъртта, вече напълно доминират картината.
Но дори и хора, чиято постнатална биография не включва случаи на сериозна заплаха за живота им или за целостта на тялото, могат директно да навлязат в тази емпирична сфера. В другите случаи повторното преживяване на сериозни физически травми, заболявания или операции изпълнява функциите на своеобразен емпиричен мост към въпросната сфера. По този начин повторното преживяване на изкарана в детството пневмония, дифтерит, магарешка кашлица или давене може да се задълбочи до повторното преживяване на задушаването, което детето изпитва при раждането.
Разтърсващата среща със смъртта, характерна за тези емпирични секвенции, е тясно свързана с най-различни явления, очевидно имащи отношение към процеса на биологичното раждане. Изправени пред агонията и смъртта, хората едновременно преживяват мъките на собственото си раждане и/или освобождаване от бременност. В допълнение много от физиологичните и поведенчески конкомитанти на тези преживявания могат да намерят своето естествено обяснение като производни от перинаталния процес. В този контекст е съвсем обичайна идентификацията с плода и преизживяването на редица аспекти от биологичното раждане, придружено с най-различни специфични и убедителни детайли.
Елементът смърт може да бъде представен чрез едновременна или редуваща се идентификация с болни, стареещи или умиращи хора. Въпреки че спектърът на тези преживявания не се ограничава единствено с преизживяването на биологичното раждане, травмата от него несъмнено е важно звено в емпиричния процес, протичащ на това ниво.
Ето защо наричам тази сфера на несъзнаваното перинатална.Терминът перинатален е съставен от две думи – гръцкият префикс peri означава „около” или „близо”, а латинският корен natalis показва отношение към раждането. Широко се използва в медицината за описанието на процеси, които непосредствено предхождат раждането на детето, свързани са с него или го следват – затова и в медицинските текстове се говори за перинатален кръвоизлив, инфекция или мозъчно увреждане.
Сегашната неврофизиология отрича възможността за спомени от раждането – обичайният довод, който се изтъква в защита на горното, е ненапълно развитата мозъчна кора на новороденото. Само че съществуването на автентични перинатални преживявания не може да бъде отречено; честата им поява и огромно клинично значение би трябвало да послужат като стимул за учените да преразгледат и ревизират своите остарели теории.Връзката между биологичното раждане и гореспоменатите перинатални преживявания е доста дълбока и специфична. Това позволява да се използват клиничните стадии на бременността за конструирането на концептуален модел, който би ни помогнал да схванем динамиката на перинаталното ниво на несъзнаваното и дори да правим конкретни предположения по отношения на процеса смърт-прераждане при различните индивиди.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф