Моделът на човешката личност, използван в традиционната психиатрия, психология и психотерапия, се свежда до биографията и личното несъзнавано и е препоръчан още от Зигмунд Фройд. Може би този подход изглежда уместен в контекста на онзи тип психотерапевтично самонаблюдение, което използва методи, основани на различни форми на словесен обмен от рода на свободни асоциации или лично събеседване.
Този модел обаче не е адекватен за разбирането на динамиката на емоционалното и психосоматичното лечение, личната трансформация и еволюцията на съзнанието, които се получат при някои по-ефективни методи от рода на психеделична терапия, лечебен трансов танц или някои емпирични похвати в съвременната психотерапия. Такива методи активират и мобилизират дълбоки несъзнавани и свръхсъзнавани пластове в човешката психика и изискват значително по-широки концептуални рамки.
Всеки, който иска да ги използва за самонаблюдение или в качеството си на терапевт, трябва да разполага и със съответния модел или картография на психиката, включващ и сферата на трансбиографичното.
Ние самите смятаме, че познаването на тази картография е едно от необходимите условия за всяка по-сериозна терапевтична дейност и неговата дискусия трябва задължително да фигурира в подготовката за работата с психеделици и холотропната терапия.
Новата картография включва традиционното биографично-споменно ниво плюс две основни трансбиографични нива –перинаталното, свързано с преживяванията на раждането и смъртта, и трансперсоналната сфера.
Преживяванията от тези три категории – биографична, перинатална и трансперсонална – са достъпни за повечето хора. Могат да бъдат наблюдавани в сеансите с психеделични дроги, в онези форми на емпирична психотерапия, използващи дихателни упражнения, музика, танц и телесни упражнения и -доста често – в сънищата. Някои лабораторни методи за промяна на съзнанието, например, биофийдбек, лишаване от сън, сензорна депривация или сетивно натоварване, както и отделни кинестетични средства, също могат да предизвикат много от тези явления.
Съществува широк спектър от древни духовни практики, специално предназначени да улесняват достъпа до перинаталното и трансперсоналното ниво. Затова и новият модел на психиката неслучайно демонстрира големи сходства с онова, което великите мистични традиции са развили още преди векове и дори хилядолетия. Целият този спектър е описан от историците, антрополозите и религиоведите в контекста на най-различни шамански процедури, обреди на прехода и изцелителски церемонии, мистериите на смъртта и прераждането, както и трансовите танци в екстатичните култове.
В хода на най-новите изследвания в областта на съзнанието стана за първи път възможно да бъде основно преразгледано отношението към древното и не-западно познание за съзнанието и да се пристъпи към истински синтез на вековната мъдрост и модерната наука (Grof 1984). Фактът, че въпросните перинатални и трансперсонални преживявания (ТПП) възникват и спонтанно в неординерни състояния на съзнанието, може да се окаже от огромно значение за разбирането и лечението на онези състояния, които традиционната психиатрия класифицира като психотични и следователно свидетелстващи за душевно заболяване. В светлината на новите открития те могат да се възприемат като трансперсонални кризи или „спешни случаи от духовно естество” (spiritual emergencies). При съответния подход и третиране подобни кризи лесно могат да се преодолеят с помощта на емоционална и психосоматична терапия, персонална трансформация и еволюция на съзнанието.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф