БЕЗПОКОЙСТВОТО
Има една жица в Природата, по която тече енергията на безпокойството и смущението. Щом се докоснеш до нея, веднага започваш да се безпокоиш – нейната енергия те засяга. Като знаеш това, стой на разстояние от тази жица, не я пипай. – На пътя ми е тя. – Мини по друг път. Не минавай всякога по един и същ път. Умният не решава въпросите си по един и същ начин, нито по една и съща форма. Някога минаваш по един път – добре си разположен. Друг ден минаваш по същия път – не си разположен. Този ден по земята текат енергии, противоположни на твоя организъм. Ти си влязъл във връзка с едно дисхармонично течение в Природата. И хората са носители на различни течения: едни – на хармонични, други – на дисхармонични. Не дружете с хора, носители на дисхармонични течения.
Безпокойствията на хората се дължат на отрицателните мисли в тях, на външни влияния от лоши духове.
Казано е в Писанието: „Изучавайте духовете.“ Значи човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да
ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своите мисли и чувства, човек ще дойде до положение да разбира мислите и чувствата и на другите хора, и по този начин
да се пази и от чуждите влияния.
Безпокойствата, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон.
Ако човешкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболеете, да не
изгубите богатството си.
Щом във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето.
Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство… Когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние.
Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш или ще обеднееш? В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо.
Вярваш в парите, а същевременно се безпокоиш.
Това не е вяра… Вярата в Бога изключва всякакъв страх и безпокойство.
Който се безпокои и смущава, не е истински човек. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска в бреговете; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхнал лист, който пада от дървото и
започва да гние; той е пепел от огнището.
Който много се безпокои, той лесно заболява, лесно може да се парализира. Когато изгуби богатството
си, човек лесно се парализира. И свещеници, и учени, и лекари се парализират все по причина на ограничаване
на чувствата.
Когато мисли, човек никога не трябва да се безпокои. Всяка мисъл, която безпокои човека, ограничава чувствата му и пречи на неговото кръвообращение.
Добрият не се безпокои, нито смущава.
Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши.
Всяко безпокойство на човека показва, че той не разбира законите на Природата, не вярва в нея и губи
опора в живота си. Едно трябва да знаете: законите на разумната Природа са вечни и неизменни…
Който живее в съгласие със законите на Природата, никога не се изненадва.
Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои.
Ограничителните условия, при които живеят хората, се дължат на отсъствието на въздух. На това се дължи голямото безпокойство и тревоги, които те преживяват.
Отворете прозорците си, да влезе чист въздух отвън и безпокойството само по себе си ще изчезне.
Молете се постоянно, без да се безпокоите. Чрезмерното безпокойство протрива кожата на човека.
Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте.
Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога.
ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО