Приказките ни сблъскват с архетипови мотиви, които нерядко се появяват в модерните одежди на личната житейска инсценировка. Подобни безвремеви образци, каквито често се срещат и в поезията, не представляват нищо друго освен сгъстена есенция от житейски познания. Една от целите на реинкарнационната терапия (терапията на превъплъщението) е издирването на подобни първообрази и съзнателното обяснение на собствения мит чрез тях. Освен това за тълкуването на болестната картина се изисква и изясняване на индивидуалния жизнен мит, както и откриването на ролята, която играе в него образът на болестта.
Всеки човек има своя приказка – все едно дали съзнателно или несъзнателно вярва в нейните образи. Разгадаването на тази приказка може да е от съществена полза при тълкуването на болестта, както и за схващането на цялостния първообраз на живота.
Освен това чрез приказката би могъл да бъде разбран многопластовият модел на първообраза.
Приказките за крале и магьосници, каквито например са събрани от Братя Грим, по същество създават един велик първообраз – пътят на душата към съвършенството.
Героят трябва да се откъсне от дома си, за което понякога му помагат отвратителните мащехи и крайната мизерия. Заедно с това той трябва да издържи житейските изпитания, преди накрая да открие своята друга половина, за която да се ожени и да стане безсмъртен.
Този първообраз е общ за повечето приказки и създава общ душевен път за всички хора.
Значението на множеството приказки се крие в различните индивидуални архетипове, които се наслояват върху основния първообраз и отразяват лични житейски пътища.
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке