Когато нещата се разпадат, в нашия свят нахлува онова, което сме пренебрегвали. Когато вещественият свят започне да губи своята определеност и ясно предназначение, стените рухват и хаосът недвусмислено напомня за себе си. Когато сме били нехайни и сме оставили нещата на самотек, проблемът, на който не сме обърнали внимание, назрява критично, приема формата на змия и нанася удар, обикновено в най-неподходящия момент. Точно тогава разбираме от какви беди може да ни предпазят целенасоченото намерение, точната цел и изострената бдителност.
Представете си една жена, която е добра и предана съпруга. Внезапно тя открива доказателство за изневярата на мъжа си. Тя е била до него и го е подкрепяла дълги години. Виждала е в него това, което е очаквала да види: един достоен за доверие, трудолюбив и любящ съпруг, на когото може да се опре. Вярвала е, че бракът ѝ е здрав и сигурен като скала. Но изведнъж мъжът ѝ спира да я забелязва, изглежда разсеян. И най-показателното, остава до късно на работа. Всичко, което жена му казва или прави, започва да го дразни без причина. Един ден тя го вижда случайно в едно кафене в центъра на града. Той е в компанията на друга жена и се държи с нея по начин, за който трудно може да се даде рационално обяснение, но не може и да се пренебрегне. Изведнъж става болезнено очевидно колко ограничени и погрешни са предишните ѝ възприятия.
Теорията за съпруга ѝ се сгромолясва. Какво се случва в резултат на това? Преди всичко мъжът, когото е познавала, вече го няма и на негово място се появява един непознат, който я обърква и плаши. Това е достатъчно страшно, но е само част от проблема. Вследствие на предателството се сгромолясва и теорията, която е имала за самата себе си, и този факт я изправя не пред един, а пред двама непознати. Оказва се, че съпругът ѝ не е този, за когото го е смятала. Но същото се отнася и за нея, предадената съпруга – тя вече не е предишната „обичана, закриляна и уважавана жена“. И колкото и да е странно, може никога да не е била (въпреки типичната човешка вяра в трайната неизменност на миналото).
Макар че вече се е случило, миналото невинаги е това, което е било. Настоящето е хаотично и неопределено. Почвата под краката ни (и под краката на тази жена) е несигурна и нестабилна. По същия начин бъдещето, което все още не дошло, се променя в нещо, което не е трябвало да бъде. В какво се е превърнала предишната сравнително доволна от живота си съпруга: в „измамена жертва“ или в „лековерна глупачка“? Как трябва сега да гледа на себе си? Каква е тя: невинна жертва или съучастница в една съвместно изплетена заблуда? Ами съпругът ѝ? Той какъв е? Неудовлетворен любовник? Обект на съблазън? Патологичен лъжец? Или самият дявол? Как е могъл да постъпи толкова жестоко? Как може някой да постъпи толкова жестоко? Как е живяла с такъв човек? Как може да е била толкова наивна? Как може някой да е толкова наивен? Тя се поглежда в огледалото. Коя е тя? Какво се случва? Има ли поне едни отношения в живота ѝ, които да са истински? Имала ли е някога такива отношения? Какво бъдеще я очаква? Всичко се обръща с главата надолу, когато се сблъскаме с дълбоката реалност на света, в който живеем.
Животът е по-сложен, отколкото можем да си представим. Всяко нещо е свързано и се влияе от всичко останало. Ние виждаме само един строго ограничен фрагмент от причинно-следствената матрица, като се стараем с всички сили да избегнем осъзнаването на тази ограниченост. Но когато нещо важно се обърка, тънката обвивка на достатъчното възприятие бързо се пропуква. И тогава трябва да се изправим пред ужасната неадекватност на нашите сетива. Всичко, на което държим, става на пух и прах. Ние сме ужасени и вцепенени. И какво виждаме тогава? Накъде да отправим поглед, след като именно това, което виждаме, се оказва недостатъчно?
Джордан Б. Питърсън – 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА Противоотрова срещу хаоса