1.Стигаш до последния си ден, а блестящата песен, която е трябвало да бъде твоят живот, си е останала неизпята вътре в теб.
- Стигаш до последния си ден, а никога не си използвал естествената сила, която носиш в себе си, за да извършиш велики дела и да постигнеш високи цели.
- Стигаш до последния си ден и разбираш, че никога не си вдъхновил друг човек с примера си.
- Стигаш до последния си ден и с болка осъзнаваш, че никога не си поел смели рискове и така никога не си пожънал славни награди.
- Стигаш до последния си ден и разбираш, че си изпуснал шансовете си за съвършенство, защото си повярвал на лъжата, че трябва да се примириш с посредствеността.
- Стигаш до последния си ден с разбито сърце, защото така и не си усвоил умението да превръщаш злополучието в победа и оловото в злато.
- Стигаш до последния си ден изпълнен със съжаление, защото си забравил, че в работата си е трябвало да помагаш радикално на другите, а не само на себе си.
- Стигаш до последния си ден с чувството, че в крайна сметка си живял живота, който обществото те е обучило да желаеш, а не живота, който истински си искал да живееш.
- Стигаш до последния си ден и осъзнаваш факта, че не си реализирал най-добрите си дарби, нито си се докоснал до специалния гений, който е заложен в теб.
- Стигаш до последния си ден и откриваш, че е можело да бъдеш лидер и да оставиш света много по-добър, отколкото си го заварил. Но си отказал да приемеш тази мисия, просто защото много те е било страх.
Затова си се провалил. И си пропилял живота си.
„Лидерът, който нямаше титла“ – Р. Шарма