Оплешивяване

Оплешивяване


Понеже при косите става дума за кожни образувания, бихме могли да се замислим и за символиката на кожното покритие, особено когато косопадът е придружен с образуване на пърхот. Змията сваля старата си кожа, когато узрее за новата.

Следователно се налага въпросът: пропуснал ли съм да сменя старата си кожа, за да ми порасте нова?


Изрази като „Опада ми косата” или „Чувствам се като оскубан” намекват за някакво плащане или принасяне в жертва, което се прави с нежелание и в никакъв случай доброволно. Не си успял да се измъкнеш неоскубан или невредим, а по-скоро оскубан и разголен.

Налага се въпросът: къде и кога забравих да се разплатя, респ. да принеса
необходимата жертва?


Следователно скритата зад този аспект на оплешивяването задача гласи: да се отскубнеш от всичко старо и изпреварено от времето, за да намериш мястото си в новото.

Съществено в случая е съзнателно да извършим тази крачка, за да разтоварим тялото от бремето на заместител при освобождаването. Допълнително се налага указанието, че онова, което ще поникне, е твърде малко. Цялостното оплешивяване изисква радикална раздяла със старите теми, а именно тяхното изкореняване.


Другата възможност е да приемем загубата на свободата си и да го признаем.

Тогава тялото няма да подхваща темата всяка сутрин и да я демонстрира върху възглавницата. Който вижда собствената си свобода в доброволното и съзнателно извършване на онова, което трябва да се извърши, не бива да се страхува за своите символи на свободата. Това е особено важно при неизбежната загуба на свобода, например с възрастта. Хора, които губят косите си още в младежка възраст, издават недостатъчно примирение с „остаряването”.

По този начин ранното оплешивяване има две лица.

От една страна, засегнатите изглеждат външно като „преждевременно състарени”, защото „голото теме” е
знак за „зрялост”.

От друга страна, символично наклоненият поглед си припомня и „плешивостта” на новороденото, особено когато на главата му вместо коса се появява нежен мъх.

Изразът „плешив като бебешко дупе” притежава двоен аспект.

Разрешението е залегнало в духовното и душевно „остаряване“ дори когато плешивината е лъснала
отдавна.

Никога не е късно да възстановиш детския мъх, респ. да преоткриеш детството си на по-високо ниво.


Други типични периоди на оплешивяване настъпват малко преди сключване на брак, при назначаване на твърда работа и др. Тук по принцип трябва да обмислим същото: мъжката коса е застрашена не поради съзнателен отказ от свобода и необвързаност, а именно от придружаващото неосъзнаване и опита да не се отплатим за привилегии, за които сме претендирали. Който преднамерено и страстно се отдаде на службата си и с удоволствие се откаже от определени свободи, той със сигурност ще запази косите си.


Промените в растежа на косата по време на бременността и след раждането хвърлят светлина върху същата тема от съвършено различен ъгъл.

През периода на своята бременност много жени придобиват по-гъста и жизнена коса, но след раждането някои
отново изгубват своя прираст.

Аспектът на жертвата при раждането е съвсем ясен. За да дари живот на едно дете, жената трябва да се раздели с него, т. е. тя отдава нещо от себе си. Засилен косопад след раждане се наблюдава най-вече у жени, които имат
проблеми с майчинската си роля и нейния пожертвувате -лен аспект.

От една страна, те не могат да си избият от главата мисълта за доброволно дадената жертва; от друга,
преживяват в тялото си промяната, която би трябвало да обсеби живота им след раждането на детето.

Въпроси:

  1. Самонаказвам ли се за нещо, или се оставям да ме накажат?
  2. Ще пожертвам ли косата си като белег на своята власт и достойнство? Ако да, тогава
    за какво?
  3. Забравям ли да плащам за изпитаната свобода, за властта и достойнството?
  4. Къде не мога да се откажа от незрелите детски представи за свобода?
  5. Пропуснал ли съм да пожертвам стари и отживели властнически виждания?
  6. Дълго ли съм се опитвал да спасявам отживели схващания за достойнство и
    уважение?
  7. Дали при вкопчването ми в старите структури незабелязано съм изгубил своята
    действителна свобода, истинската сила и достойнството си?
  8. Къде пропуснах да заредя тялото си с нови импулси и сили?