От анатомична гледна точка косите са разположени най-високо и покриват сенчестата
или нощната половина на нашето лично земно кълбо.
Силата и блясъкът им отразяват собствената ни сила и личния ни блясък.
Ако сме здрави и във форма, това се отнася и за тях.
Символичният им език понякога докосва и опасни теми. Като символ на свободата косите създадоха съвременната история. Епохата на хипитата с легендите за ерата на Водолея, както и нейният музикален еквивалент от филма „Коса” бяха нагледна демонстрация между косите и претенциите за свобода.
Противоположният полюс на хипитата от епохата на Водолея са войниците от всички времена и народи. Каквито и различни идеологии да защитават и се борят за тях, хипитата трябва „да пуснат коси” в
буквален и преносен смисъл.
Докато всички редовни армии са единодушни по отношение подстригването на своите войници. Защото заедно с косите символично се отрязва и свободата.
При монасите Дзен се срещаме със същия феномен, но те едновременно се отказват от косите си и от символизираната чрез тях външна свобода. Те имат за цел онова по-дълбоко вътрешно осъществяване в духовен смисъл, за осъществяването на което външните свободи само биха попречили. Но погледнато отстрани, монасите – Дзен трябва също толкова стриктно да се откажат от собствената си воля, както и войниците.
Косите са любимото бойно поле на символичните битки за свобода. Заедно с пословичните плитки в Китай бил „отрязан” един остарял обществен ред. Дори в самото изплитане на плитката се съдържа своеобразен акт на дисциплина. Ако всеки ден започва с това символично самодисциплиниране, животът се сдобива със своите подредени, но конфузно контролирани рамки. Не бива да стърчи и косъм, а всеки кичур и къдрица се
намират под строг контрол. В този смисъл отрязването на плитката и до днес се смята от някои момичета за акт на освобождение и еманципация.
В предишните епохи женските коси били не толкова символ на свободата, колкото на естествеността.
В този смисъл потъпкването на това правило било действително един акт на еманципация и чрез него
жената искала да се освободи от типичната женска роля – грижата за прехраната, – но се
оставила на разположение на всички обществени отговорности.
Фризурите отразяват духовното поведение.
Така например художниците често имат склонност към екстравагантни прически, докато натоварените с обществени задължения предпочитат нормалните и лишени от фантазия коси.
Още по-екстремни от плитките бяха тупираните прически, каквито днес вече рядко се срещат.
Всичко е предварително зададено от застиналата форма – никакво щръкнало косъмче, никаква свобода и жизненост нито на главата, нито в живота.
На другия полюс са фризурите на пънкарите – съзнателен белег, че искат да се ползват от всички свободи и не желаят да имат нищо общо с реда и възпитанието, символизирани от обикновените прически.
По този начин главата се превръща и подходяща сцена за наблюдение на онова, което човек играе в живота. Освен това днес трябва да мислим и относно възможностите
за компенсация.
Причудливата прическа може да бъде компенсация на скучен живот, но също и заявена претенция за бъдещето.
Особено очевидна и симптоматична става неизживяната мечта, демонстрирана чрез изкуствено създадените
цветове и форми. Това е истинско завладяване на нови земи. Напротив:
ако великолепието на косата е истинско, това издава човек, комуто всичко идва естествено и лесно му се удава.
Следващото ниво на значимостта на косите се върти около темата за властта.
Тук можем да си припомним библейската история за Самсон, който заедно със силните си
буйни коси изгубил и своята власт; да не забравяме и средновековните крале на франките.
Тяхната неограничена власт и неприкосновеност се дължели в значителна степен и на
дългите неподстригани коси.
Птиците се накокошинват, а хищниците се наежват винаги, когато трябва да демонстрират сила или имат основание да се страхуват.
В тежки ситуации хората си скубят косите, което изразява отчаяние, но същевременно придава и страховит облик.
Човек, комуто не трепва косъм, запазва непокътнати властта и достойнството си.
Но ако двамина се хванат за косите, всеки от тях се стреми да унижи другия и да го преодолее.
Победеният трябва да си остави косите, докато на победителя косъм не пада от главата.
Противоположният полюс на властта и силата се изразява в опадането на косите.
По-мекият вариант на насилието е обичайното влачене за косите.
Високите прически на владетелите в стила на Нефертити свършат темите на властта и достойнството. Подобна господарска фризура още повече подчертава знатното потекло.
Коприненият отблясък е израз и на лична жизненост.
Красивата права коса може да свидетелства в противоположно направление: например в случаите, когато целомъдрено е сресана в две посоки и се разпилява по раменете.
Тук също се изразяват сила и достойнство, но предварително насочени и хармонично и равномерно разпределени. Да направиш впечатление с подобна прическа – за това се изисква почти свръхестествено изобилие, защото къдриците естествено са по-красиви.
Противоположният полюс – доброволният отказ от разкрасяване на косите – доказва явна незаинтересованост от въздействието върху другия пол.
Повече от очевидно е, че пънкарите влагат в прическите си онази пъстрота, която им липсва в живота.
Онзи, който боядисва само отделни кичури, очевидно желае известно разнообразие както на главата си, така и вътре в нея. Това може да се случи като компенсация, но да бъде и програмирано – тогава е придружено от съответните опити за израз на това разнообразие и на други нива.
При използване на цветовете най-рядко се прилага средната мярка. Тъмните коси се
боядисват предимно в катраненочерно, светлите – в сламенорусо. Стръмните върхове на
висшата екстремност нерядко контрастират с „хладкото” вътрешно настроение.