Как да подредим живота си

Как да подредим живота си


Разгледайте житейската си ситуация. Започнете от малките неща.

Възползвате ли се напълно от възможностите, които животът ви предлага?

Давате ли най-доброто от себе си в работата си, или се предавате на озлоблението и гнева, които ви дърпат надолу?

Сдоб­рихте ли се с брат си?

Показвате ли достойнство и уважение към партньора и към децата си?

Имате ли лоши навици, които вредят на здравето и на благополучието ви?

Отнасяте ли се сериозно към от­говорностите си? Откровени ли сте с близките и приятелите си за нещата, които трябва да бъдат изречени?

Има ли нещо, което можете (и знаете, че можете) да направите и което ще подобри живота ви?

Подредили ли сте живота си?

Ако отговорът е „не“, опитайте да направите следното:

Спрете да правите това, което знаете, че е грешно.

Започнете от днес. Ко­гато знаете, че едно нещо е грешно, не губете време да се чудите дали наистина е грешно. Неуместните въпроси може да ви объркат, да за­силят колебанията ви и да ви попречат да предприемете действия. Всеки от нас може да каже дали едно нещо е правилно или грешно, без значение откъде го знае. Има неща, които човек долавя с всяка фибра на съществото си, без да може да ги изрази с думи. Ние сме прекалено сложни, за да се опознаем напълно, и притежаваме мъд­рост, която не се поддава на разбиране.

Така че, когато осъзнаете (макар и смътно), че трябва да спрете, просто спрете. Откажете се от онова поведение, което знаете, че ви вреди. Не изричайте думи, от които се чувствате слаби и недостойни, а такива, които ви карат да се чувствате силни.

Правете само онези неща, за които после ще говорите с гордост.

Опирайте се на собствените си критерии за оценка. Разчитай­те на себе си за насока. Не е нужно да се подчинявате на някакъв външен общоприет кодекс на поведение (макар че не бива да пре­небрегвате неписаните правила на културата, в която сте израснали. Животът е кратък и няма да ви стигне, за да намерите сами всички отговори. Мъдростта на миналото не е придобита даром и може да научите някои ценни неща от покойните си предци).

Не обвинявайте нечестното поведение на противниците си. Не се опитвайте да оправяте държа­вата, преди да сте подредили собствения си живот. Бъдете по-скром­ни. Ако не можете да се разберете с хората от семейството си, как ще управлявате цял град? Оставете да ви води собствената ви душа.

Наблюдавайте какво се случва през следващите дни и седмици. На работа ще започнете да казвате това, което мислите. А вкъщи ще за­почнете да споделяте какво искате и от какво се нуждаете наистина. Когато знаете, че имате несвършена работа, ще поправите пропуска, без да отлагате. Умът ви ще започне да се прочиства, защото ще спре­те да го пълните с лъжи. Животът ви ще стане по-добър, защото ще спрете да го обърквате с действия, в които не сте автентични. Тогава ще започнете да откривате и други, не толкова видими неща, които също са грешни. Спрете да правите и тях. След няколко месеца и години на упорита работа животът ви ще стане по-прост и по-под­реден. Ще се доверявате повече на преценката си. Ще разплетете обърканите нишки на миналото. Ще станете по-силни и не толкова раздразнителни. Ще вървите по-уверено към бъдещето пред вас. Ще престанете излишно да усложнявате живота си. Тогава ще преодоля­вате само неизбежните житейски трагедии, но те няма да бъдат обре­менени с предишната горчивина и заблуди.

Вероятно ще откриете, че душата ви е пречистена и много по-силна отпреди и вече може да понесе тези необходими, редки и не­минуеми трагедии. Може дори да се научите да ги посрещате така, че да си остават просто трагични, вместо да прерастват в безмерен ужас. Може би тревогата, отчаянието, неодобрението и гневът – тол­кова разяждащи преди – сега ще отслабнат. Може би непокварената ви душа ще осъзнае, че съществуването ѝ е нещо изначално добро, нещо, което трябва да се възхвалява, макар и пред лицето на собстве­ната ви уязвимост. Може би ще се превърнете в още по-силен застъп­ник на мира и на всичко добро.

После вероятно ще разберете, че ако всички хора направят съ­щото за себе си и за своя живот, светът вече няма да е толкова лош. А с общи усилия може да стане и не толкова трагичен.

Кой знае какъв може да бъде животът, ако всеки от нас се стреми към доброто?

Кой знае човешкият дух, пречистен от истината и устремен нагоре, какъв рай може да сътвори тук, на земята?