Доверете се на себе си

Доверете се на себе си


Една от причините много хора да не се научават да се доверяват на интуицията си и да я следват е, че от най- ранна възраст се опитваме да угодим на хората около себе си, да спазваме определени правила на поведение, да потискам еспонтанните си импулси, да правим това, което се очаква от нас. Научаваме се да търсим отговорите на въпросите си във външни авторитети, вместо да се вглеждаме и вслушваме в самите себе си.

А тези външни авторитети се явяват под най-различни форми.

Когато сме деца, авторитетите са родителите ни, бабите и дядовците ни, по-големите ни братя и сестри, училището и учителите, връстниците ми, ценностите и нравите в обществото. По-късно, вече като зрели хора, търсим съвет от партньорите си, отработодателите си, от лекарите, адвокатите… изобщо от всякакви специалисти.

Разбира се, когато сме малки, необходимо и напълно оправдано е да получаваме напътствия от своите родители, учители и другите около нас, поели отговорността да ни помагат в нашето развитие и растеж. Дори и когато пораснем, ние продължаваме да се нуждаем от информацията и мненията на онези, които знаят повече от нас по определен въпрос.

Проблемът е, че така ние свикваме да се доверяваме на външни авторитети, вместо да обръщаме внимание на собствените си чувства и интуитивни импулси.

Започваме да вярваме, че житейските ни отговори се крият някъде извън нас, и развиваме траен навик да разчитаме на хората около себе си. Смятаме, че те знаят по-добре „истината“ за нас.

Отказваме да се доверяваме на своето собствено чувство, както и на собствения си вътрешен авторитет.

За съжаление, стремежът да се ръководим от външни авторитети прави някои хора, стремящи се към духовно усъвършенстване и израстване, прекалено зависими от учители и гуру, от които се очаква дазнаят всички отговори и да сочат правилния път.

Също толкова жалко е, че от своя страна много учители съзнателно или несъзнателно насърчават подобна зависимост, тъй като властта ги изкушава или може би защото искрено вярват, че по този начин помагат на хората. Такива отношения между учител и ученик понякога, на определен етап от обучението имат положителен ефект. Рано или късно обаче, дълбоко в себе си трябва да осъзнаем, че единственият, който знае какво е истинно и правилно за нас, е собствената ни вътрешна мъдрост.

Като зрели индивиди ние трябва да се научим да се доверяваме на„вътрешни си учител“, който ни говори чрез интуицията.

Когато свикнем да се вслушваме в интуицията си, можем да развием съвсем различни отношения с учителите, лекарите, изобщо с всички видове специалисти.

Когато се нуждаем от подкрепа и информация, вътрешно ще ни се подскаже към кого да се обърнем за помощ или съвет. Ще можем с уважение и открит ум да чуем това, което те имат да ни кажат, тъй като щом сме били привлечени към тях, най-вероятно има защо. След това можем да обмислим думите им, да се вгледаме в интуитивното си чувствои да вземем своето решение.

С други думи, да бъдеш отворени към познанието и получените напътствия опя хората около нас, без да делегираме властта и авторитета си на никого другиго, освен на самите себе си.

Навикът да търсим външни авторитети не е единственият, който ни кара да се съмняваме в интуицията си.

Често отношенията ни със семейството и приятелите също затрудняват връзката ни с вътрешната ни мъдрост.

По принцип повечето хора са твърде загрижени да угаждат или да се грижат за близките си, или се опитват да отговарят на техните очаквания. Понякога дори не долавят интуитивните си чувства, защото се страхуват, че така могат да разстроят или разочароват някого.

Очевидно е, че във всички връзки често се налага да се правят компромиси и договорки. Изненадващо е обаче как нещата се подреждат по по-добър начин, едва когато всички засегнати изразят своите нужди и чувства, включително интуитивните си усещания.


Гауейн, Шакти – „Развиване на интуицията“