Упражнение за разширяване на съзнанието

Упражнение за разширяване на съзнанието


Това упражнение ще ви помогне да разширите своето съзнателно възприятие и добре да се ориентирате във всичките три системи за представяне на света.

Упражнението се изпълнява на няколко етапа.

1. Опишете някакво събитие от вашия живот, като използвате само визуални термини: ярко, виждам, гледам, цвят, изглежда и други.

Например, описвате посещение в театър: „…Когато влязох в салона, видях много хора. Всички бяха облечени много красиво, тържествено. Имаше много светлина. Огромни прожектори осветяваха сцената. Видях своето място на четвъртия ред и седнах. След това се огледах на всички страни. По стените висяха големи картини…“

2. Сега опишете същата ситуация, като използвате само слухови (отнасящи се към онова, което чуваме) термини.

„…В салона беше много шумно. Хората разговаряха един с друг. Някои говореха на висок глас, други – тихо, за да не пречат на околните. Чувах откъси от различни фрази. Не се вслушвах в чуждите разговори, а се съсредоточих върху музиката. Изведнъж се чу звънец. След него още един и още един. Салонът веднага притихна, а хората бързо започнаха да заемат местата си. Чуваше се скърцането на седалките…“

3. Сега използвайте само кинестетични думи (тоест, своите усещания).

„…Докато седях на мястото си, усещах цялата тържественост на обстановката. Беше ми много приятно, че съм на премиера. Чувството на радост, което изпитах тогава, не може да се сравни с нищо. Чувствах се добре и ми беше леко. И мястото ми беше много удобно. Седалката беше мека. Беше тапицирана с кадифе, което беше много приятно на допир. Хареса ми да прокарвам ръка по нея и да преживявам тези усещания отново и отново…“

4. А сега използвайте трите системи едновременно: и визуалната, и слуховата, и кинестетичната.

„…В салона всичко беше много красиво и тържествено. Звучеше музика, сцената бе осветена от всички страни. Имаше много хора. Мъжете и жените бяха облечени много красиво. Беше ми леко и радостно. Обичам театъра. Виждаше се, че хората бяха възбудени в очакване на зрелището. Едни се бяха разделили на групички и разпалено обсъждаха нещо. Други седяха мълчаливи и вглъбени на своите места. Изведнъж се разнесе звън и аз реших да заема мястото си. Когато се настаних, забелязах, че седалката беше много удобна. И мястото беше много добро – цялата сцена беше пред мен. Провървя ми…“


Синелников, Валерий – Книгата Ваксина против стрес