Детето в нас –  вътрешното дете

Детето в нас – вътрешното дете


Повечето от нас мислят, че трябва да бъдем последователни личности, и се чудят защо понякога сме толкова непоследователни. Един ден се чувстваме така, друг ден – иначе. Случва се само след минута да се почувстваме по различен начин.

В нас сякаш живеят много хора, много различни характери. Мислете за тези хора като за различни подличности. Всяка има собствен характер, собствени нужди и желания, собствена гледна точка и мнения.

Често тези подличности са диаметрално противоположни една на друга.

Част от нас, например, смята, че най-важното е да работим усилено и да преуспеем. И ако тя ръководи парада, бихме работили постоянно.

От друга страна, някоя част от нас може да иска само да си почиваме, да се мотаем, да лентяйстваме и да се радваме на живота.

Обикновено се идентифицираме предимно с една от тези части на своята личност.

Понякога усещаме конфликт между двете и се мятаме от едната към другата.

Много е интересно да опознаем всички характери в себе си и да ги уважаваме. Всеки от тях е важна част от нас.

Всеки от тях е аспект на личността ни, който трябва познаваме, да се научим да уважаваме, да изследваме и ценим. Позволявайки си да опознаем и да изразим всички подличности в себе си, ние постигаме равновесие, вместо да се идентифицираме само с едната страна на полярността.

Склонни сме да привличаме в живота си хора, които отразяваш различните герои в нас – привлечени сме и привличаме хора, които наподобяват нашите подличности. Така изявяваме външно вътрешната си драма.

Крайната цел е да опознаем, обикнем и приемем вътрешните си аспекти. Никоя част от нас не е лоша.

Една от най-важните части на личността ни е вътрешното дете, детето, което винаги живее във всеки от нас.

Всъщност именно детето в нас е център на емоциите.

И за да се научим да бъдем свързани с емоциите си, да обичаме и приемаме чувствата си, трябва да бъдем във връзка с уязвимото дете вътре в себе си.

В нас има и дете, което е игриво, което знае как да се забавлява, точно както малките деца обикновено знаят как да си прекарваш добре, как да играят. Всички имаме такова дете в себе си, дете, което е весело и се забавлява, и играе, и постоянно търси забавното в живота. Имаме си и дете вълшебник. Това е онази част от нас, която е естествено настроена да приема вълшебствата на вселената. Като възрастни повечето забравяме за тях. Когато сме били деца, сме знаели, че съществува магия и сме били свързани с нея.

Добър начин да започнем да се свързваме или да осъзнаваме детето в себе си (пък и много други подличности), е вглеждането в истинските деца.

Децата отразяват детето в нас.

Сигурна съм, че всички сте изпитвали чувството да погледнете дете в очите и да усетите дълбока връзка.

Или сте виждали заиграло се дете и това е предизвиквало игривия Аз. Или някое дете ви е казало нещо толкова мъдро, че сте били разтърсени. Чувствате, че това дете някак си знае повече от вас. Това е отражение на детето вътре във вас.

Детето в нас определено е един от най-важните ни аспекти, с които трябва да се свържем.

Детето е онази част от личността ни, която се намира най-близо до нашата духовна същност.

Свързвайки се с детето в себе си, ние установяваме контакт с най-дълбоката си и чиста духовна същност. Изграждайки връзка с вътрешното си дете, ние автоматично формираме по-задълбочени и силни отношения със същността си, и тогава може да се прояви духовната ни същност.

Друга важна причина да се свържем с детето в себе си е това, че то е ключът към творческите ни способности.

Детето е и ключът към близостта в отношенията.

Тъй като детето е онази част от нас, която изпитва най-дълбоки чувства, тя може истински да обича.

Тя е уязвимата част, която може да бъде обидена и наранена.

За да чувствате истинска близост с друг човек, трябва да имате връзка със своята уязвимост, със своята любов, дори със своята ранимост. Затова именно уязвимото дете в нас ни позволява да се чувстваме близки и интимни с други хора.

Ако не сме в допир с детето, не можем да преживеем истинска близост.

Научавайки се да поддържаме връзка с детето в себе си, да се грижим за него, да го защитаваме и подходящо да го изразяваме, ние можем да преживяваме интимност в живота си по здравословен и пълноценен начин.

Мнозинството от нас обаче са потиснали или скрили детето в себе си, тъй като още в ранна възраст са открили, че светът не е безопасно място за едно дете. Така от невръстна възраст сме започнали да градим защитни стени около детето.

Но детето вътре в нас страда, защото никой не отвръща на нуждите му.

То никога не ни напуска. Не пораства. Не умира. То остава с нас през целия ни живот.

Детето ни има нужда от любов, от физически и емоционален контакт, от радост и искрено и творческо изразяване.

Намирайки начини да удовлетворим тези необходимости, ще установим, че цялостната ни личност се подрежда и ставаме по-здрави и уравновесени.

Има много пътища за връзка с детето в нас: игри, танци, песни, рисуване, общуване с природата, занимания с деца, когато си позволяваме да преживеем детето в себе си.

Купете си играчка или плюшено животинче и позволете на детето в себе си да изрази желанията и нуждите си по забавен начин. Детето често се проявява при контакт с животни, защото децата по природа обичат животните.

Един от начините, оказал се полезен за много хора, е следната медитация:


Leave a Reply

Your email address will not be published.