Стресът е сложна поредица от физични и биохимични реакции, задействани от силни емоционални подбуди. От гледна точка на физиологията самите емоции представляват отделяне на електрически, химически и хормонални заряди от човешката нервна система. Емоциите въздействат върху (но също така се влияят от) функционирането на главните органи, целостта на имунната защита и движението на многобройните циркулиращи в организма ни вещества, които определят общото състояние на тялото.
Когато потискаме емоциите си, говорим за задръжки, които обезоръжават защитните сили на тялото срещу болести.
Потискането на емоциите, което представлява захвърлянето им от съзнателно на подсъзнателно ниво, разстройва и обърква защитните механизми на тялото. Понякога настъпва такъв безпорядък, че тези механизми от пазители се превръщат в унищожители.
Бъркаме „вина“ с „отговорност“. Никой не обича да го обвиняват, но всички бихме желали да сме по-отговорни, тоест да умеем да отговаряме съзнателно на условията на средата, а не просто да им реагираме. Искаме да управляваме живота си – да бъдем негови господари и да вземаме собствени решения за нещата, които ни касаят.
Не може да има отговорност, ако тя не е осъзната.
Изучаването на връзките между съзнанието и тялото ни позволява да разбираме болестите, но едновременно с тях и здравето.
За процеса на оздравяване всяко знание и всяка частица от истината могат да бъдат решаващи.
Още Сократ е описал становището, че не трябва да се дели съзнанието от тялото!
Когато става дума за здраве и болести, не трябва да се абсолютизира, защото наследствеността и околната среда също предразполагат към заболявания.
Срамът е сред най-неприятните чувства от т.нар. „отрицателни емоции“ и сме готови почти на всичко, за да го избегнем. За съжаление нашият постоянен страх от опозоряване понижава способността ни да виждаме ясно действителността.
Leave a Reply