Всяко страдание е дело на егото и се дължи на съпротивата.
Докато сте в това измерение, все още сте подвластни на неговия цикличен характер, на закона за преходността на всички неща, но вече не възприемате това като „лошо“ – то просто е.
Като позволявате на нещата да бъдат такива, каквито са, пред вас се разкрива едно по-дълбоко измерение отвъд играта на противоположности – трайно присъствие, неизменно дълбоко спокойствие, радост отвъд доброто и злото. Това е радостта от Битието, Божият мир.
На ниво форма има раждане и смърт, съзидание и унищожение, растеж и разпадане на привидно несвързани една с друга форми. Това се наблюдава навсякъде – в жизнения цикъл на звездите и планетите, във физическите тела, дърветата и цветята, във възхода и падението на нациите, политическите системи и цивилизациите, както и в неотменните цикли на печалба и загуба в живота на всеки отделен човек.
Има цикли на успех, когато получавате и процъфтявате, и цикли на провал, когато нещата се разпадат и вие трябва да ги оставите да си отидат, за да се отвори място за нови неща или за промени. Ако в този момент се вкопчите в тях и се съпротивлявате, това означава, че отказвате да отстъпите пред течението на живота и от това следва страдание.
Не е вярно, че в един цикъл движението нагоре е добро, а надолу – лошо, това е само присъдата на ума.
Обикновено растежът се смята за положителен, но нищо не може да расте безкрайно. Ако какъвто и да е растеж продължава и не спира, накрая ще се превърне в нещо чудовищно и разрушително. Нужно е разпадането, за да може да дойде нов растеж. Едното не може да съществува без другото.
Низходящата част на цикъла е изключително важна за духовното осъзнаване.
Трябва да сте се провалили сериозно на някакво ниво, или да сте преживели голяма загуба или болка, за да бъдете привлечени към духовното измерение.
А може би самият ви успех е станал празен и безсмислен и затова се е оказал провал. В този свят, тоест на нивото на формата, рано или късно всеки се „проваля“, разбира се, и всяко постижение в крайна сметка се оказва безполезно. Всички форми са преходни.
Много болести се дължат на борбата срещу циклите на слаба енергия, които са много важни за обновяването. Натрапчивият стремеж да действате и склонността да извличате чувството си за стойност и идентичност от външни фактори от рода на успехите са неизбежна илюзия, докато се отъждествявате с ума си. Затова е трудно и дори невъзможно да приемете низходящата част на циклите и да ги оставите да бъдат такива, каквито са. Тогава интелектът на организма взема нещата в свои ръце с цел самозащита и предизвиква болест, за да ви принуди да се спрете, за да може да се осъществи необходимото обновяване.
Когато умът ви определи някакво състояние като „добро“ – било то връзка, притежание, обществена роля, място или собственото ви физическо тяло, той се привързва към него и се отъждествява с него. Това ви прави щастливи, чувствате се доволни от себе си, може да се превърне в част от онова, което си мислите, че сте. Но в това измерение на „молец и ръжда“ нищо не продължава вечно. То или свършва, или се променя, или се превръща в полярната си противоположност – същото нещо, което вчера или преди година е било добро, сега изведнъж – или постепенно – е станало лошо.
Същото състояние, което ви е правило щастливи, сега ви прави нещастни.
Днешното благополучие се превръща в утрешното празно трупане на вещи. Щастливата сватба и меден месец стигат до тъжен развод или нещастно съжителство. Възможно е състоянието да изчезне и вие да сте нещастни от това.
Когато някакво обстоятелство или състояние, към което умът се е привързал и с което се е идентифицирал, се промени или изчезне, умът не може да го приеме. Той се вкопчва в изчезващото състояние и се противи срещу промяната. Чувството е сякаш ви откъсват част от тялото.
Понякога чуваме за хора, които са загубили всичките си пари, или чиято репутация е унищожена, и които се самоубиват. Това са крайни случаи. Други, на които се е случила някаква голяма загуба, са дълбоко нещастни или се разболяват. Те не могат да разграничат живота от житейската ситуация.
Буда учи, че дори и щастието е „дукха“ – дума от езика пали, която означава „страдание или „неудовлетворение“. То е неделимо от своята противоположност. Това означава, че щастието и нещастието ви всъщност са едно и също нещо. Разделя ги само илюзията на времето. Това не е негативизъм, а просто признаване на природата на нещата, за да не преследвате до края на живота си една илюзия. Не казвам също, че вече не бива да цените приятните и красивите неща и състояния.
Но да търсите посредством тях нещо, което те не могат да ви дадат – идентичност, чувство за непреходност и себеосъществяване – е сигурен начин да си навлечете разочарование и страдание.
Нещата и състоянията могат да ви донесат удоволствие, но ще ви донесат също и болка. Те могат да бъдат източник на удоволствие, но не могат да ви дадат радост.
Нищо не може да ви даде радост. Радостта е безпричинна и възниква вътре във вас като радост от Битието. Тя е съществен елемент на вътрешното състояние на покой – състояние, което понякога наричат божествен мир. То е вашето естествено състояние, а не нещо, за чието постигане трябва да се трудите усилено или да се борите.
Много хора обаче така и не разбират, че не може да има „спасение“ в нищо от онова, което правят, притежават или постигат. Онези, които го проумеят, често стават отегчени и потиснати – ако нищо не може да ти даде истинско себеосъществяване, тогава за какво остава да се бориш, какъв изобщо е смисълът на всичко? Старозаветният пророк може би е проумял именно това, когато е написал: „Видях всички работи, които се вършат под слънцето; и ето – всичко е суета и гонене на вятър“.
Когато стигнеш дотам, от отчаянието те дели само една стъпка – както и от просветлението.
Циклите ще идват и ще си отиват, но когато няма зависимост, вече няма и страх от загубата. Животът тече с лекота.
Щастието, което извличаме от някакъв външен източник, никога не е особено дълбоко. То е само бледо отражение на радостта от Битието – бликащия от енергия мир, който ще намерите в себе си, когато навлезете в състоянието на несъпротива. Битието ви отвежда отвъд полярните противоположности на ума и ви освобождава от зависимостта от формата. Дори ако всичко около вас рухва и се разпада, вие все така ще имате в себе си дълбока сърцевина от покой. Може би няма да бъдете щастливи, но ще бъдете в мир.
Leave a Reply